Решение № 7103 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2010 г.

Решение № 7103 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "АК Електрик" АД със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул. "Райко Даскалов" № 68, срещу решение № 304/15.12.09 г. по адм. д. № 626/08 г. по описа на Административен съд - Перник с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Ангел Йорданов Стоянов чрез пълномощника си, адв. Методиева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Ответниците Емил Антонов Соколов и кмета на община Радомир не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата следва да бъде уважена като основателна с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение оспорването по жалбата на касатора "АК Електрик" АД срещу Заповед № 367/28.12.01 г. на кмета на община Радомир е отхвърлено с мотиви относно нейната валидност и законосъобразност в обжалваната й част. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с релевирани оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. От неоспорения, приложен на л. 188 протокол № 9/14.12.01 г. на общински съвет - Радомир е видно, че проектът за кадастрален, застроителен и регулационен план на гр. Радомир е обявен в ДВ, бр. 98/01.12.00 г., че с решение № 59 от този протокол планът е одобрен и на кмета на общината е възложено да го утвърди със заповед. От тези данни следва, че условието на § 6, ал. 3 ПЗР ЗУТ, проектът да е обявен до 31.05.01 г. е било налице. Изпълнено и е второто условие - планът е одобрен с решение на общинския съвет, компетентен по чл. 6, ал. 6 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/. Това решение е административният акт, съдържащ властническо волеизявление и засягащ правната сфера на адресатите, собственици на имоти в обхвата на разработката. Издадена в изпълнение на разпореждането, съдържащо се в това решение, процесната заповед следва да се определи като административен акт, издаден в условието на чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА / ред. ДВ, бр. 1/01 г./ - като преповтаря решението на общинския съвет, съдържа разпореждане за обявяване на плана в ДВ и вменява конкретни задължения на длъжностни лица от общинската администрация в тази връзка. От тук следва, че заповедта не е нищожна. По съществото на спора съдът е приел, че оспорващият не е установил по безспорен начин собствеността си върху претендираните имоти, предвид което решаващият правен извод относно неоснователността на оспорването се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. По отношение част от претендираните от дружеството имоти доказателствата са били за наличие на евентуални спорове за материални права, а по отношение на друга - за отречено по съдебен ред такова право, отношения породени от проведени реституционни производства. Фактът на деактуване на имота по Акт № 2438/10.03.95 г. за държавна собственост не легитимира оспорващия като безспорен собственик на този имот и не елиминира споровете за собственост с трети лица. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Претенцията за разноски, своевременно заявена от пълномощника на ответника по касационната жалба Стоянов, е неоснователна, тъй като от представения списък по чл. 80 ГПК, а и от данните по делото е видно, че за настоящата инстанция страната реално не е направила подлежащи на възстановяване от касатора разходи. Разноските, сторени в първата инстанция страната е могла да претендира в условието на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и не основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение