Решение № 2581 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2016 г.

Решение № 2581 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7653/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез процесуалния представител юрк. Николова, против решение № 2718 от 20.04.2016 г. по адм. д. № 407/2016 г., постановено от Административен съд С. - град, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/8920 от 21.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно не отчел, че неприемането на молбата за оттегляне на заявление на оспорващата не е в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, както е приел съдът, а е причинено от липсата на такава техническа възможност - нефункциониране на секция "Оттегляния", модул "Директни плащания" на ИСАК. Сочи, че съдът е достигнал до неправилния извод, че след като допустимите за подпомагане площи са установени с проверка на място, то административният орган, съобразно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., с оглед установените застъпвания, е трябвало да я съобрази. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител, с молба от 31.01.2017 г. поддържа касационната жалба. О.-М. Я. Попова, в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. С. Р., постъпило на факс, оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид дадените на съда задължителни указания с отменителното решение № 274 от 11.01.2016 г. по адм. д. № 13026/2014 на ВАС. Д., че в случая за част от имотите са представени документи от две страни, а за други-от нито един кандидат, което е налагало прилагане на чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. за преразпределяне на свободните площи, като неизпълнението на това изискване е довело до неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства относно заявените за подпомагане площи. Счита и че не е взето предвид и обстоятелството, че е извършена проверка по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, при която хипотеза допустимата площ се определя при застъпване съобразно измерената, а лицето е обработвало площите, което налага повторна проверка на основание на реалните установявания да се определи допустимост площ при горната проверка. С неизвършване на повторна проверка и неизпълнение на чл. 18 са нарушени процедурните правила, което е съществено нарушение, т. к. при недопускането му биха се наложили различни от приетите изводи. Намира, че допуснатото процедурно нарушение е довело и до неправилно прилагане на материалноправните норми. Преценява като обосновани изводите и относно определяне на наддекларирани площи, заети от различни групи култури във вр. с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., съгласно който съотношението допустима/ недопустима площ се определя за всяка група култури /освен картофи за нишесте и семена/, което не е съобразено в процесното писмо и че по делото няма спор, предвид установеното от допълнителната експертиза, че заявената земя е заета с различни култури, което налага изчисляване по отношение на отделните култури. След като този факт не е съобразен, съдът обосновано е приел неправилно прилагане на закона. Намира и че при произнасянето по спора съдът в съответствие с отменителното решение на ВАС е обсъдил приложението на чл. 14 от Наредба № 5/2009 г., която правна норма предвижда възможност на кандидата да отмени подаденото заявление по всяко време с писмено искане, като правилно приложил редакцията към момента на подаването. При положение, че процедурата не е изпълнена при депозиране на искането поради нефункциониране на системата в ИСАК, т. е. технически проблем, и за да откаже приемането на отказ административния орган се е позовал на чл. 14, ал. 6 от Наредба№ 5/09 г., като при подаване на заявлението не са били налице тези предпоставки, поради което отказът е незаконосъобразен. Предвид липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, предлага то като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е повторно, образувано по жалба на М. Я. П., срещу уведомително писмо изх. № 02 - 200 - 6500/8920 от 21.09.2013г на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за отказано финансово подпомагане за кампания 2012 г. в размер на 17 262,89 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за площ от 19,78 ха и в размер на 10 650,70 лв. по НР 1 (Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони) за площ от 11,73 ха. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 4178/23.06.2014 г. по адм. д. № 11564/2013 г., Административен съд С.-град отхвърлил жалбата срещу оспореното уведомително писмо, като приел, че то е издадено от компетентен орган и без съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. С решение № 274 от 11.01.2016 г. по адм. д. № 13026/2014 г., състав на III отд. на ВАС отменил това решение и върнал делото за ново разглеждане с указания да събере доказателства за конкретно посочени в него БЗС, както и по отношение на БЗС № 67338-3273-15-8, за който е установено застъпване с "Агроуслуги-54" ЕООД- дали жалбоподателката е могла да подаде писмено искане за промяна на заявлението й в тази част през периода преди уведомяването й за застъпванията, т. е. какви са били причините за нефункционирането на секция "Оттегляния (частични и пълни)", модул. "Директни плащания" ИСАК, в който смисъл е служебна бележка от 29.10.2012 г. (л. 134 от делото), издадена от директор на ОД на ДФЗ-С. и какъв е периода на нефункционирането на тази секция - с оглед да се реши спорния въпрос дали жалбоподателката е имала обективната възможност да оттегли заявлението си по отношение на този БЗС преди уведомяването й за застъпването му. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, приел като доказателство писмо изх. № 02- 200 - 1100/390#2 от 26.02.2016 г. от ОД на ДФЗ - С., установяващо невъзможност за извършване на промени по подадени заявления за подпомагане, както и че не се приемат искания за оттегляне в периода на извършване на кръстосани проверки по тези заявления-в този период нямало опция за оттегляне, и назначил допълнителна експертиза/л. 29 от делото/. С оглед указанията да съобрази и основната и допълнителните експертизи при предходното разглеждане на спора приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. В тази връзка съобразил установеното, че за 17 бр. от заявените парцели (БЗС) са установени застъпвания с парцели, заявени от други земеделски производители, видно от колони 11,12,13 и 14 от таблици 2 и 3 към съдебно-техническата експертиза/ СТЕ/ и че от първоначалноустановените застъпвания в размер на 57.46 ха, жалбоподателката е представила документи за право на ползване за 45.46 ха, като в аналитичната част на СТЕ подробно е описано с кого са застъпванията и какви документи са представени. От друга страна съобразил, че при извършената проверка на място са установени недопустими площи в два от заявените 21 парцела (БЗС), като тези участъци не са били обработени към момента на извършената проверка и по тази причина не са били измерени като допустима за подпомагане площ, с оглед на което вещото лице е определило общ размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП - 15.80 ха или 31.88%, съответно общ размер на недопустимата за подпомагане площ по НР1- 11.73 ха или 38.89%. Съобразил и установеното с допълнителната СТЕ по адм. д. № 11564/2013 г., че в БЗС № 67338-3273-15-8 е констатирано застъпване в размер на 11,55 ха, като по - голямата част от това застъпване попада в имот 67338-077-036, описан в писмо изх. № 9500-31/26.09.2012 г. на кмета на община С. и че вещото лице е определило размера на недопустимата площ по групи култури, съответно: 1. По СЕПП: "зърнено житни култури?11,54 ха или 100 %, и санкционираната площ 4,23ха; "угари? 0,03 ха или 0,64 %; "постоянно затревени площи? 4,21 ха или 10,38 %; и по НР 1- "зърнено - житни култури? 11,54 ха или 100 %, санкционираната площ е равна на 3,08 ха; "угари? 0,03 ха или 0,64 % и "постоянно затревени площи? 0,16ха или 0,72 %. Развил съображения, основани на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (в редакцията преди изм. с ДВ бр. 40/2014 г.), че разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, като приел, че в конкретния случай не са посочени и не се твърди наличие на нестопанисвани площи. Съобразил и чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., съгласно който изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Спазвайки указанията на ВАС, по отношение на БЗС № 04039 - 132 - 3 - 4 в частта, в която попада кадастрален имот /КИ/ № 04039 - 029 - 007 и по отношение на целия този КИ приел, че площта е останала като неразрешено застъпване, тъй като не са прилагани процедурите по чл. 17 от Наредба № 5 от 2009 г. респ. не е спазена процедурата по чл. 17, ал. 6 и 18 от Наредба № 5 от 2009 г. при първоначалното установяване на застъпването. Приел и че при определяне на наддекларираната площ и съответно при определяне на намаленията, е бил нарушен и чл. 58 от Регламент № 1122/2009, в която връзка посочил трайна практика на ВАС . По отношение на спорното обстоятелство за БЗС № 67338-3273-15-8,пак предвид изричните указания на ВАС преценил, че неприемането на искането за оттегляне на парцели не е било по вина на жалбоподателката, а в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията, което не следва да доведе до отказ да се признае искането й за промяна на заявлението-при положение, че не са налице законови предпоставки за отказ то да се приеме. По тези съображения приел жалбата против уведомителното писмо, за изцяло основателна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и че при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС-СГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. С оглед данните по делото, събрани при новото разглеждане на делото, съдът правилно е издирил и приложил относимите за случая правни норми, предвид следното: Възражението за нарушение на материалния закон е неоснователно. съдът правилно е съобразил, че заявлението е подадено във връзка с подпомагане за 21 бр. БЗС по СЕПП за 62,58 ха и 16 бр. БЗС по НР1 за 41,89 ха съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. За площите по СЕПП заключението на кредитираната експертиза установява изцяло недопустими и частично недопустими БЗС, които са декларирани. Посочени са конкретните причини за недопустимост, които обстоятелствено са обсъдени от съда и приети като съответни на доказателствата относно всяко застъпване. За БЗС 04039-132-3-4 /с. Б./ застъпването касае цялата площ, а представените документи за право на ползване - 2 бр. договори, не са достатъчни, за да се приеме противното. Заключението на допълнителната експертиза сочи, че заявеният БЗС е постоянно затревена площ, а застъпването обхваща 6 бр. парцели, за които не са представят документи за ползване и застъпването е неразрешено. Относно представените документи за ползване, касаещи част от БЗС, същите правилно не са приети като установяващи ползването и застъпването не е разрешено и в тази част. Правилно е приетото и по отношение на разпоредбите, отнасящи се до процедурата по чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. За частично допустимите 8 бр. БЗС съдът е обсъдил подробно фактическите обстоятелства, отнасящи се до доказване на недопустимост, които съответстват на доказателствата, включително на приетото като неоспорено от страните заключение на експертизата/л. 29 от делото/. За БЗС 67338- 3273-15-8 е посочено, че недопустимата площ /заявена по СЕПП и НР1/ е определена правилно. При така установените БЗС са констатирани застъпвания, като от площта в размер 57,46 ха са представени документи за 45,46 ха, от което следва, че се ползват. Проверката на място установила недопустимост на две заявени БЗС, предвид необработване към този момент, за което заключението на експертизата определя недопустимо за подпомагане площ по СЕПП - 15,80 ха, а по НР1-11,73 ха, съответно 31,80 % и 38,89 %.. В случая има извършена проверка на място, като съдът е направил обоснован извод за съществени нарушения на административно-производствените правила поради неизвършване на всички приложими процедури по спорните застъпвания. Следващият довод в касационната жалба е също неоснователен- в настоящия случай за част от имотите, конкретно посочени от съда, са представени документи от двете страни, за други от нито един кандидат, което предпоставя наличие на основания за прилагане на чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. за преразпределяне на свободните площи. В случаите, при които след процедурата по чл. 17 останат площи, които са с неустановен ползвател, РА извършва повторна проверка и съпоставя заявените блокове с общата допустима площ. Неизпълнението на това изискване е довело до неизясняване на всички релевантни факти и обстоятелства и невъзможност за тяхното обсъждане в цялост, което е следвало да се извърши преди издаване на акта. Не е взето предвид обстоятелството, че е извършена проверка по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, като при тази хипотеза допустимата площ се определя при застъпване съобразно измерената. Лицето е обработвало площите, което налага повторна проверка на основание на реалните установявания да се определи допустимост площ. С неизвършване на повторна проверка и неизпълнение на чл. 18 са нарушени процедурните правила, което е съществено нарушение, т. к. недопускането му би довело до различни от приетите изводи за нередност по съответната хипотеза на правната норма . Затова допуснатото процедурно нарушение е довело и до неправилно прилагане на материалноправните норми. Следва да се посочи, че съдът е направил обосновани изводи и относно определяне на наддекларирани площи, заети от различни групи култури във вр. с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., съгласно която разпоредба съотношението допустима/ недопустима площ се определя за всяка група култури, което не е съобразено в процесното писмо. По делото няма спор, видно и от допълнителна експертиза, че заявената земя е заета с различни култури, което налага изчисляване по отношение на отделните култури. След като този факт не е съобразен, съдът обосновано е приел неправилно приложение на закона. В този смисъл напр. и Решение № 7112 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2015 г., IV отд на ВАС. При произнасянето по спора съдът в съответствие с отменителното решение на ВАС е обсъдил и приложението на чл. 14 от Наредба № 5/2009 г., която правна норма предвижда възможност на кандидата да отмени подаденото заявление по всяко време с писмено искане, като приложимата редакция е към момента на подаване на искането . Противно на твърдяното в настоящата жалба, съобразно приетото от ВАС в предходното решение по делото по отношение на приложимото за случая право, съдът е достигнал до верен извод. От събраните доказателства е установено, че процедурата не е изпълнена при депозиране на искането- поради нефункциониране на системата в ИСАК, т. е. поради технически проблем. Същевременно за да откаже приемането на отказа, административният орган се е позовал на чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/09 г., но при подаване на заявлението не са били налице такива предпоставки, поради което отказът е незаконосъобразен. По отношение на втория извод на съда -че делото следва да се изпрати като преписка на административния орган - Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция за ново произнасяне съобразно конкретно дадените в него указания, не е налице твърдяното в настоящата жалба нарушение. По тези съображения решението и в тази част е законосъобразно. Доводите за неспазени указания на ВАС не намират опора в доказателствата по делото, а тези за необоснованост на решението са неоснователни. Останалите съображения не представляват касационни основания. Предвид изложените съображения и спазените указания на ВАС, настоящият състав на ВАС преценява оспореното решение като законосъобразно и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния и закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, но недоказано. Те са поискани своевременно, но до приключването на устните състезания пред касационната инстанция не са представени документи, доказващи договорени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Приложените в тази връзка едва към молбата на адв. С. Р. доказателства, постъпила в съда на 23.02.2017г г., ден след откритото съдебно заседание пред ВАС, на основание чл. 64, ал1 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, не следва да се вземат предвид от съда, поради което и това искане следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,