Решение № 4965 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2014 г.

Решение № 4965 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ИД на Държавен фонд земеделие представляван от юрисконсулт Иванова против решение № 5002 от 18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3770/2013 г. на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост-касационни основания по чл. 209 от АПК. Счита се, че към момента на издаване на процесния административен акт, административния орган е разполагал със свидетелство за съдимост, че лицето е осъждано, което е пречка за отпускане на помощта. Съдът не е отчел факта, че след издаването на акта и преди връчването му на жалбоподателя, той е представил ново свидетелство за съдимост в което е отразено, че не е осъждано, но е преценено, че фондът не разполага с правомощието да преценява настъпила ли е по право реабилитацията. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът, Руфтин Сейдахмед Шевкет редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. По делото е приложен подробен отговор на касационната жалба, която счита за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Руфтин Сейдахмед Шефкед от с. Комунига, общ. Черноочене, обл. Кърджали, срещу Заповед № 03-РД/270/8.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 35, ал. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 13, ал. 8 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране на ответника по заявление за подпомагане № 09/121/05857 със стойност на проекта - 366 486,27 лв. Основанието за отказа за финансиране е обстоятелството, че лицето не отговаря на изискванията. Представено е свидетелство за съдимост издадено от Районен съд - Кърджали от което е видно, че е осъждано. С оглед на това административния орган е приел, че молителя попада в хипотезата на чл. 93, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1605/2002 г., поради което като неотговарящ на условията за подпомагане е постановен пълен отказ. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е уважил жалбата на Руфтин Сейдахмед Шефкед - с. Комунига срещу Заповед № 03-РД/270/8.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е отменил същата като незаконосъобразна. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че отказът да бъде оторизирана обща субсидия е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г. орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Според административния съд, същата съдържа както фактически, така и правни основания, поради което при издаването й не са нарушени съществено процесуалните изисквания на чл. 59 от АПК. АССГ е приел, че при постановяване на административния акт са спазени и всички приложими материалноправни разпоредби, както и целта на закона, поради което същият е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. По смисъла на чл. 13, ал. 8 от Наредба № 8/2008 г., която разпоредба се намира в раздел трети на наредбата относим към "Изисквания към кандидатите ", може да се откаже помощта, ако кандидатът/ползвателят на помощта или негов представител попадат в някоя от категориите, определени в чл. 93, параграф 1, чл. 94 и чл. 96, § 2, буква "а" от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 1605/2002 г. на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности. Безпорно е установено по делото, че в свидетелството за съдимост от 14.12.20012 г. приложено на л. 7 от делото е отразено, че Руфтин Шефкед е осъждан. Установено е също така, че по преписката са представени и нови две свидетелства от които е видно, че лицето се води неосъждано, като ответникът по касацията е заявил в хода на процеса, че е настъпила реабилитация по право. Съдът е преценил за основателни възраженията на Шефкед за настъпила реабилитация по право и затова му е издадено свидетелство за съдимост в което е отразено неосъждан, тъй като при реабилитацията по право не е необходим нарочен акт на съда. Съдът приел още, че към датата на издаване на заповедта са налице материалноправните предпоставки от Наредба № 8/2008 г. - за отпускане на помощ и липсва отстранена е констатираната пречката по чл. 13, ал. 8 от Наредбата за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства". Съдебното решение е правилно. Правилно АССГ е приел, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, но установяването на нови факти, както е в конкретния случай е следвало да бъде съобразено. По делото е установено, че в хода на проверката самото лице е уведомило административния орган за отпадане на пречката, представяйки ново свидетелство за съдимост именно след дадените му указания. Правилно съдът е заключил, че представянето на документи допълнително в срок който не е преклузивен, води до извода че административния орган е следвало да се съобрази с новите представени документи. Обосновано съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 13, ал. 10, т. 2 от Наредбата и е съобразил представеното свидетелство за съдимост отразено "неосъждан" поради настъпила реабилитация по право. Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба оплаквания за неправилност на изводите на съда относно преценката на свидетелството за съдимост. Действително към момента на подаване на заявлението е било представено друго свидетелство за съдимост, но административния орган е следвало да се съобрази с актуалното свидетелство представено в хорда на проверката на заявлението на кандидата и ако то е породило някакви съмнения относно реабилитацията му по право то е следвало да се дадат или изискват допълнителни доказателства относно установяване на този факт. Непредприемането на такива действия няма как да промени извода на съда за незаконосъобразност на издадения административен акт и решението като правилно следва да се остави в сила. Предмет на контрол в това съдебно производство е налице ли са формалните основания за прилагане разпоредбата на чл. 13, ал. 8 от Наредба № 8/2008 г. - дали са налице пречки от посочените в наредбата за отпускане на помощта. Настоящата касационна инстанция споделя в тази връзка и мотивите на АССГ за това, че, административния орган е следвало да прецени постъпилите нови доказателства за липсата на пречките посочени в чл. 10, ал. 8 от Наредбата. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение