Решение № 4551 от 28.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството e по реда на чл. 208от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на П. Балджиев чрез адв.Г. Хачадурян от АК-Сливен срещу решение 151/20.07.2022 год. постановено по адм. дело 137/2022 год. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ЗД/Д-СН-026/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Сливен. Наведените в касационната жалба възражения относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира направените по делото разноски. Ответникът директор на Дирекция "Социално подпомагане" Сливен в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът М. Балджиева в писмено становище по касационната жалба изразява мнение за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-СН-026/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане Сливен, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. е разпоредено да се предостави краткосрочно (за срок от шест месеца) социална услуга Семейно консултиране и подкрепа реализирана от КСУДС гр. Сливен по отношение на детето Д. Балджиев [ЕГН] и неговия баща П. Балджиев с постоянен адрес гр.Сливен, [улица]. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден в производство по чл. 20 от ППЗЗДет, от компетентния по закон орган, въз основа на доклад за оценка на риска за детето и при отсъствието на съгласие от бащата чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. Липсващото желание на единия родител за ползване на социалната услуга е основанието обусловило издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд намира изложените фактически съображения в заповедта обосновани от оценката на риска за детето от отчуждението с майката и резултатите от проведените срещи, становището на работещите по социалната услуга относно мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет. вр. чл. 23, т. 2 ЗЗДет. /заключителен доклад от 14.02.2022 год./, изготвения план за действие от 02.03.2022 год. за мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 1 и 2, т. 4 АПК, поради което извежда отсъствието на основания за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд приема, че необходимостта от предприемане на мярката за закрила на детето по чл. 23 от ЗЗДет във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет произхожда от безспорно установеното по преписката от социалните доклади отчуждение между майката и детето, от съществуващото напрежение в отношенията между родителите и поради отказа на бащата да се продължи социалната услуга предоставена на детето, въпреки изразеното от негова страна желание за съдействие, което не е осъществено. Обоснован е извод, съобразно който прилагането на мярката с издадената заповед е при правилно приложение на закона, с оглед наличието на осъществените предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет и в съответствие с неговата цел нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие на детето и защита на неговите права и интереси - на лични контакти и с двамата си родители (чл. 124, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс). Развити са съображения, че предложената мярка е най-подходящата в конкретния случай, съобразена с най-добрия интерес на детето, в смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, доколкото нуждата от семейно консултиране и подкрепа е обоснована. Опасността връзката с някой от родителите да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за правилното бъдещо развитие на детето, чието основно право е да общува и с двамата си родители. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Сливен инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на дирекция "СП" може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване от бащата е наредено с оспорената заповед е в съответствие с най-добрия интерес на детето, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за него - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Касаторът възразява срещу извода на съда, че детето е в риск, че е налице родителско отчуждение, както и че между родителите има конфликт. Счита, че нищо от описаното в заповедта не отговаря на обективната истина. Всички възражения се преценяват от настоящия състав като неоснователни. Както бе посочено по-горе първоинстанционният съд задълбочено и в съответствие с всички събрани по делото доказателства е приел за безспорно установено, че детето Д. Балджиев е дете в риск съгласно легалната дефиниция на понятието по §1, т.11 от ДР на ЗЗДет. и като такова на същото се предоставя специална закрила. Целта на предоставената закрила в настоящия случай е да се подпомогне детето и семейството като мярката е съобразена с конкретните нужди на детето, а именно да се избегне родителското отчуждение от майката. Предписаната социална услуга за семейно консултиране и подкрепа на детето и баща му във взаимоотношенията му с майката съгласно чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение за пълноценно упражняване на режима на лични контакти от майката и на правото на детето за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12, пар. 92.). Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване чл. 20, ал. 1, т. 4 ППЗЗДет във вр. чл. 23 от ЗЗДет обуславящи разпоредените правни последици за насочване към ползване на краткосрочна социална услуга. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди П. Балджиев да заплати на Дирекция Социално подпомагане Сливен разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,