Решение № 5511 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2020 г.

Решение № 5511 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано и по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Благоевград чрез пълномощника юриск. Д. Георгиев срещу решение № 2547/26.11.2019 г., постановено по адм. дело № 901/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което по оспорване от Х. К. от [населено място], Община [община], Област [област] е отменен АУПДВ № 01/06/3/0.0.2343/2/01/04/01 от 02.04.2019 г., издаден от посочения по-горе орган, с който одобрената финансова помощ по договор № 01/06/3/0.0.2343 от 28.08.2017 г. е отказана в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и на ползвателя на помощта е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, ведно със законната лихва. Със същото решение е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. Релевират се оплаквания от касационния жалбоподател, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел за относимо приложението на чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, както и относно твърдението, че при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството, за което били приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Твърди, че чл. 9б, т. 2 ЗПЗП е относим за нови производства, които възникват след промяната на закона с ДВ, бр. 2/2018 г., които вече се провеждат чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), като в тази хипотеза не попада ползвателят Х. К., който е сключил договора по реда на Наредба № 10/10.06.2016 г. и е подал заявка за второ плащане по реда на чл. 33, ал. 1 от цитираната Наредба. В касационната жалба е налице позоваване и на разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. и на подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г., се довършват по досегашния ред. Според касатора в § 4, ал. 3 ЗУСЕСИФ е уредено, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския съвет и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В тази връзка в касационната жалба се цитират решения на ВАС по адм. дела № 2508/2019 г. и № 7079/2019 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по съществото на спора, като се остави в сила оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационната жалба се поддържа в депозирано по делото писмено становище на юриск. Д. Георгиев. Ответникът по касационната жалба Х. К. от [населено място], Община [община], Област [област] в депозирано по делото писмен отговор чрез адв. Т. Петрелийски, оспорва касационната жалба по подробно изложените в него съображения и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение или да се реши делото от настоящата касационна инстанция по същество или да се върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Съдът е отменил оспорения от Х. К. АУПДВ № 01/06/3/0.0.2343/2/01/04/01 от 02.04.2019 г., издаден от посочения по-горе орган, с който одобрената финансова помощ по договор № 01/06/3/0.0.2343 от 28.08.2017 г. е отказано второ плащане и на ползвателя на помощта е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, ведно със законната и лихва. Със същото решение е върната преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за провеждане на производство за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по реда на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е приел, че не е следвало да се издава АУПДВ за определяне на публично държавно вземане на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК, а е следвало да се проведе производство и се постанови решение за финансова корекция по реда на глава пета, раздел ІІІ от ЗУСЕСИФ. Направен и извод в обжалваното решение, че при постановяване на АУПДВ са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в смесване на производството по налагане на финансова корекция, което се развива по реда на ЗУСЕСИФ на основание чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП с това по установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. И е направен извод, че неправилно е проведена процедурата от административния орган. Според съда по силата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за ПРСР и функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, като това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по прилагането му. Според съда разглежданата мярка е по чл. 19, а), iii) и касае подпомагане развитието на стопанството и стопанската дейност, като включва и помощ при стартиране за развитието на малки стопанства, а уредбата на въпросната мярка е регламентирана в Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е отменил АУПДВ и е върнал преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за издаване на решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Обжалваното решение е неправилно постановено. Неправилно съдът е отменил АУПДВ и е върнал административната преписка за издаване на решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Заявката на Х. К. за финансово подпомагане по мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятията", подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е по Наредба № 10/10.06.2016 г. и въз основа на нея е сключен договор с ДФ "Земеделие" № 01/06/3/0.0.2343 от 28.08.2017 г. по ПРСР 2014-2020 г. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила от 02.01.2018 г. касае не само започналите производства по издадените до датата на влизане в сила на този закон по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007-2013 г., но и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР 2014-2020 г., а това е относимо и по мярка 6, подмярка 6. 3. В разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. се указва, че § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Касае се за обратно действие, поради което редът за издаване на АУПДВ по чл. 166 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е относим за актове за установяване на публични държавни вземания, които са издадени до влизане на така посочения ЗИД на ЗПЗП. Следователно, касае се за валиден индивидуален административен акт, какъвто е оспорения пред първостепенния съд АУПДВ, поради което правилно е приложен чл. 166 ДОПК, а не чл. 73 ЗУСЕСИФ. В този смисъл съдът неправилно е приел за приложими разпоредбите на ЗУСЕСИФ. Следва да се има предвид, че и договорът с ДФЗ и ползвателя на помощта е сключен при приложението на Наредба № 10/2016 г. и затова е приложим редът по ДОПК, а не този по ЗУСЕСИФ, в какъвто смисъл са и оплакванията на касатора. При съобразяване и с § 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила 28.06.2019 г., който също предвижда довършване по досегашния ред на започналите производства до влизането в сила на този ЗИД на ЗПЗП, поради което необосновано съдът е приел за незаконосъобразен издадения АУПДВ. Правилно касационният жалбоподател се позовава на правото на ЕС - Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския съвет и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Мярката попада в обхвата на чл. 9б ЗПЗП и правилно административният орган е постановил АУПДВ по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не решение за финансова корекция по чл. 70 по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. При така приетото от първостепенния съд настоящият касационен състав не може да извърши проверка за спазване на материалния закон, тъй като съдът е отменил акта на процесуално основание, без да разгледа спора по същество, поради което се налага на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяна на обжалваното решение, делото да се върне на Административен съд – гр. Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора – по фактическите и правни основания относно отказа на административния орган по заявката на Х. К. за второ плащане и определеното от същия орган възстановяване на пратеното първо плащане, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните по делото. Разноски не се присъждат с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, а такива следва да присъди първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото и в зависимост от неговия изход. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение