Решение № 4080 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез упълномощен представител юрисконсулт Тренева и гл. юрисконсулт Башлиева, срещу Решение 1461 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело 4010/2023г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, в частта, с която по жалбата на Овергаз Мрежи" АД е обявено за нищожно Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране по т. 3, т. 7, т. 9 и т. 12 от диспозитива и е осъдена Комисията да заплати разноски в размер на 125 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че КЕВР разполага с материална компетентност да се произнесе по спор между клиенти и лицензианти във връзка с изпълнение на лицензионната дейност, включително за договорни нарушения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и оставяне в сила на Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. Претендира разноски за две инстанции. По делото е постъпила и втора касационна жалба, подадена от Овергаз мрежи АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Георгиева, срещу Решение 1461 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело 4010/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството и е оставено в сила Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на КЕВР, по т. 14 от диспозитива му. Със съдебното решение Овергаз мрежи АД е осъдено да заплати на КЕВР 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и обявяване нищожността на Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на КЕВР, по т. 14 от диспозитива му, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АССГ е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Овергаз мрежи АД, със седалище гр. София, срещу Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта на точки: 3, 7, 9, 12 и 14 от диспозитива на същото, с което: по т. 3 на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на Овергаз Мрежи АД дава указания в срок до 5 работни дни да възстанови на Д. Н. П. платената от него цена за снабдяване с природен газ по фактура 7118310565/ 30.09.2022г. за снабдяване с природен газ за септември 2022г. в размер на 3.13 лв., без ДДС и да уведоми Комисията за изпълнението му в 7-дневен срок, като представи съответните доказателства.; по т. 7 - на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката Комисията дава на Овергаз Мрежи АД указания в срок до 5 работни дни да възстанови на Д. Н. П. платената от него цена за снабдяване с природен газ по фактурата в размер на 3.03 лв., без ДДС, за фактури с 7118182174/31.08.2018г., 7118183956/30.09.2018г., 7118206288/30.06.2019г., 7118209851/31.07.2019г., 7118211769/31.08.2019г. и 7118213563/30.09.2019г., ведно с платените неустойки, начислени по тях, в случай че има такива и да уведоми Комисията за изпълнението му в 7- дневен срок, като представи съответните доказателства; По т. 9- на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката Комисията дава на Овергаз мрежи АД указания в срок до 5 работни дни да възстанови на Д. Н. П. платената от него цена за снабдяване с природен газ по фактурата в размер на 3.13 лв., без ДДС за фактури с 7118236556/30.06.2020г., 71182422164/31.07.2020г., 7118244107/31.08.2020г., 7118246039/30.09.2020г., 7118249646/31.10.2020г., 7118267778/31.05.2021г., 7118269752/30.06.2021г., 7118273723/31.07.2021г., 7118275667/31.08.2021г., 7118277780/30.09.2021г., 7118302380/30.06.2022г., 7118306490/31.07.2022г., 7118308579/31.08.2022г., 7118314333/31.10.2022г., ведно с платените неустойки, начислени по тях, в случай че има такива и да уведоми Комисията за изпълнението му в 7- дневен срок, като представи съответните доказателства; По т. 12 - на основание чл. 22, ал. 1, т. 2, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията дава указание на Овергаз мрежи АД да преизчисли сумата по дебитно известие 7118304301/09.07.2022г., без да взима предвид фактура 7118302380/30.06.2022г., и да възстанови на Д. Н. П. съответната разлика, както и да уведоми Комисията за изпълнението му в 7-дневен срок, като представи съответните доказателства; По т. 14 - на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от Закона за енергетиката Комисията дава на Овергаз мрежи АД задължително указание да не начислява такса снабдяване с природен газ при липса на потребление за всички свои клиенти. С обжалваното съдебно решение е обявена нищожността на Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на КЕВР в частта на т. 3, т. 7, т. 9 и т. 12 от диспозитива по жалбата на Овергаз Мрежи" АД. Отхвърлена е жалбата на Овергаз Мрежи АД, срещу Решение Ж- 264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта на т. 14 от диспозитива на същото. Административният съд за да приеме този резултат е посочил, че Овергаз Мрежи АД е титуляр на лицензия Л-438-08 от 30.03.2015 г. за дейността разпределение на природен газ и лицензия Л-438-12 от 30.03.2015 г. за дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител. КЕВР с писмо с изх. Е-11Д-00-19 от 09.12.2022 г. е изискала от Овергаз мрежи АД да извърши проверка по жалба с вх. Е-11Д-00-19 от 09.11.2022 г., както и да изпрати цялата преписка по нея, заедно с мотивирано становище на дружеството. В тази връзка, с писмо с вх. Е-11Д-00-19 от 12.01.2023 г. дружеството е изпратило изисканата информация, както и становището си по подадената жалба. На основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), след приключване на проверката от страна на Комисията по жалбата е изготвен доклад вх. Е-Дк-368 от 20.03.2023 г. на дирекция Природен газ, в който са отразени направените констатации и предложения за произнасяне по жалбата, като е представен на председателя на Комисията, заедно с проект на решение. Във връзка с установеното КЕВР е приела жалбата на Д. П. за основателна и постановила оспореното Решение Ж-264/ 24.03.2023 г. От правна страна административният съд приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т. 3, т. 7, т. 9 и т. 12 от диспозитива му е нищожно, като издадено при липса на компетентност на административния орган, който се е произнесъл по гражданскоправен спор между Д. П. и Овергаз мрежи АД. По отношение на административния акт в частта му по т. 14 от диспозитива, административният съд приел, че административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Посочил, че разходите за дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител включват условно-постоянни разходи, които са взети предвид от КЕВР при утвърждаване на цените за продажба на природен газ и за снабдяване с природен газ с решения Ц-5/ 2020 г. и Ц-16/ 2017 г. за регулаторни периоди съответно 2020 г. 2024 г. и 2017 г. 2019 г., съгласно които разходите, които се включват при образуването на цените, се разделят на две основни групи: условно-постоянни /УПР/ и променливи разходи /ПР/, според връзката им с количествата природен газ и/или осигуряването на услугата. Съдът приема, че при липсата на извършена доставка на природен газ отпада насрещното задължение на крайния потребител за заплащане на нейната стойност. В заключение е приел, че оспореното решение на КЕВР е нищожно в частта му по т. 3, 7, 9 и 12 от диспозитива, а в частта му по т. 14 от диспозитива, подадената жалба е неоснователна. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но частично неправилно. Решението на административния съд в частта, с която е обявена нищожността на Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране по т. 3, т. 7, т. 9 и т. 12 от диспозитива, е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Комисия за енергийно и водно регулиране за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа на което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Комисията за енергийно и водно регулиране е компетентна да се произнася по жалби на клиенти срещу доставчици на природен газ, включително крайни снабдители, като им дава указания относно изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от с.з. КЕВР обаче, не разполага с правомощия да се произнася по въпроси, свързани с упражняването на облигационни права и изпълнението на облигационни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Споровете, свързани с изпълнение на права и задължения, произтичащи от облигационни отношения, страните по които са равнопоставени, са подведомствени на гражданския съд. Затова волеизявления, с които Комисията нарежда връщането на вече платени суми или приема, че едната страна не дължи престация на другата страна по сключения между тях договор, са извън административните правомощия на КЕВР. Поради изложеното е правилен извода на първостепенния съд за нищожност на административния акт в тази му част, с която Комисията е указала връщане на вече платени суми, с аргумент, че са платени без основание или е приела, че едната страна не дължи престация на другата по сключения между тях договор. Неправилно е решението на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата на Овергаз мрежи АД и е оставено в сила Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на КЕВР, по т. 14 от диспозитива, с която на дружеството е дадено задължително указание да не начислява такса за снабдяване с природен газ при липса на потребление за всички свои клиенти. В случая следва също да се посочи, че КЕВР, не разполага с правомощия да се произнася по въпроси, свързани с упражняването на облигационни права и изпълнението на договорни задължения, които произтичат от съществуващи между страните по спора гражданскоправни отношения. Освен това в конкретния случай Комисията се е произнесла свръхпетитум, тъй като е въвела предмет на спора, с който не е сезирана по предвидения в закона ред. Пред КЕВР е подадена жалба от Д. П., с която е поискано да бъде прекратено фактурирането и начисляването на дължими суми за услугата снабдяване с природен газ. Видно от доказателствата, събрани в хода на административното производство не е налице възникнал спор между Овергаз мрежи АД и всички негови клиенти. В производството административният орган не е конституирал страни различни от посочените. Поради това неправилно Комисията е дала указания на Овергаз мрежи АД да не начислява такса за снабдяване с природен газ при липса на потребление, за всички свои клиенти. Решението на КЕВР в тази част е произнесено свръхпетитум и съдът е следвало да го констатира. Това обуславя неправилност на съдебния акт, което налага неговата отмяна в тази му част. Настоящата инстанция, по съществото на спора, следва да отмени решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в разглежданата част по т.14. При този изход на спора и при липса на твърдяните от касатора Комисия за енергийно и водно регулиране нарушения, решението в частта, с която по жалбата на Овергаз Мрежи" АД е обявено за нищожно Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране по т. 3, т. 7, т. 9 и т. 12 от диспозитива е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решение 1461 от 06.03.2024г., постановено по адм. дело 4010/2023г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Овергаз мрежи АД и е оставено в сила Решение Ж-264 от 24.03.2023 г. на КЕВР, по т. 14 от диспозитива му, като неправилно следва да бъде отменено. Предвид това и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, направеното искане от касационния жалбоподател Овергаз мрежи АД за разноски е основателно и такива следва да му бъдат присъдени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,