Решение № 321 от 9.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2013 г.

Решение № 321 от 9.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5100/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на А. М. А. за отмяна на решение № 298 от 20.02.2013 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия, VIII състав. Ответниците И. Г. Д. и И. Ц. Д. не са взели становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от надлежна страна по отношение на съдебен акт, чиято отмяна може да се иска по реда на чл. 307 ГПК, както и при наличие на правен интерес да се иска отмяна на цитираното по - горе решение. Молбата за отмяна, разгледана по същество е неоснователна. С цитираното решение на Пловдивски окръжен съд са отменени действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А. А. с рег. № 757 и район на действие Пловдивски окръжен съд по изп. дело № 00329/2012 г., по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника чрез налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор 56784.517.422.1.46, представляващ апартамент, находящ се в [населено място], ул. "Генерал Д. Н. № 101, ет. 6, ап. 16 със застроена площ от 98.30 кв. м., състоящ се от три стаи, столова и готварна, с прилежащо таванско помещение № 2, избено помещение № 22 и 1.5 % ид. части от общите части на сградата и е осъден А. М. А. да заплати на И. Г. Д. и И. Ц. Д. сумата 1025 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че жилището, описано по - горе по отношение, на което е наложена възбрана е несеквестируемо, тъй като другото жилище в [населено място], от което длъжниците притежават * ид. част е със застроена площ 81 кв. м., а жилищната нужда на последните при петчленно семейство съгласно чл. 444, т. 7, предложение 2 ГПК, определена въз основа на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство е 85 кв. м. жилищна площ и не може да бъде задоволена. В молбата си за отмяна А. А. твърди, че не му е дадена възможност за осъществяване на адекватна защита, тъй като не бил уведомен за определение № 1958 от 04.12.2012 г. по ч. гр. дело № 1476/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение № 3153 от 26.10.2012 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд за оставяне без разглеждане жалбата на И. Д. и И. Д. срещу посоченото по - горе действие на ЧСИ и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Според молителя правните разрешения, обусловили изхода на процесуалноправния спор по ч. гр. дело № 1476/2012 г. на Пловдивски апелативен съд били възприети в мотивите на решението, чиято отмяна претендира, като невръчването на препис от това определение го лишило от възможност да участва в производството, чиято висящност е била възобновена, както и от възможността да се запознае с мотивите на апелативния съд и да вземе становище по дадените от второинстанционния съд разяснения. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаните в молбата за отмяна обстоятелства не се подвеждат под нито един от изчерпателно изброените състави на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице ненадлежно представителство, както и неявяване на страната лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, защото делото е разгледано по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК /закрито заседание/. Такива обстоятелства не се поддържат и от молителя. Твърдението му, че вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото е необосновано, тъй като не се подкрепя от данните по делото. Молбата за отмяна се основава на обстоятелства, неотносими към фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК. Това е така, защото не са били нарушени процесуални правила, обезпечаващи участие в делото, респективно правото на защита. За частната жалба на И. Д. и И. Д. срещу посоченото определение за прекратяване на производството по чл. 435 ГПК ответникът сега молител е бил уведомен, подал е отговор, който е бил разгледан в производството по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК от апелативния съд. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определения за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия - изпълнител /частен съдебен изпълнител/ е съответния апелативен съд, чието определение е окончателно /съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 2 /. С произнасянето на Пловдивски апелативен съд по ч. гр. дело № 1476/2012 г. е бил изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора по законосъобразността на определение № 3153 от 26.10.2012 г. по ч. гр. дело № 3236/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението на Пловдивски апелативен съд е окончателно и не подлежи на връчване на страните. За същият съд не е съществувало задължение да връчи копие от определението на молителя. Поради това твърдението за допуснато нарушение на процесуални правила във връзка с възобновяване висящността на производството по чл. 435 ГПК е необосновано. Със същото твърдение не се релевира основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителят, съответно процесуалния му представител при проявена процесуална активност са могли да се запознаят с мотивите на второинстанционното определение, т. е. съдът не е лишил страната от тази възможност. Освен това, за да е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предложение първо ГПК е необходимо да са допуснати процесуални нарушения в производството, по което е постановен съдебния акт, чиято отмяна се иска. Случаят не е такъв, защото молителят се позовава на твърдение за нарушение в производство пред друга инстанция - апелативен съд. Ето защо следва да се приеме, че не е налице фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. Оплакванията във връзка с твърденията за прекомерност на присъденото с решението, чиято отмяна се иска адвокатско възнаграждение не могат да се разглеждат в настоящето производство, което е извънинстанционно и в което се разглеждат само специални, изчерпателно изброени основания за неправилност на съдебния акт. Недопустимо е да се правят доводи по въпроси, относими към друго производство, което се развива по друг съдопроизводствен ред - чл. 248 ГПК в настоящето извънинстанционно производство. Поради това искането за отмяна на решението и в тази част относно присъдените разноски също така следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение