Решение № 6705 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1329/2024 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 276 от 17.11.2023г., постановено от Административен съд Смолян по адм.д. 251/2023г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационния жалбоподател излага подробни съображения за допуснати нарушения при откриване на възлагателната процедура, изразяващи се в незаконосъобразност на утвърдената от възложителя методика. В тази насока, касационният жалбоподател излага доводи, които преповтарят констатациите в оспореното решение за налагане на финансова корекция. Други доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение не се излагат от касационния жалбоподател. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването на решението за налагане на финансова корекция. Иска разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Ответникът по касационната жалба Община Мадан, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. При липса на изложени доводи в касационната жалба по отношение на единствения мотив на първоинстанционния съд за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция, преповтаря съображенията за незаконосъобразност на административния акт, които с обжалваното съдебно решение са преценени като неоснователни. Заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение. Заявява искане за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1020лв. - платен адвокатски хонорар. Участващият в производството прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита оспорваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Според участващия в производството прокурор, изводът на съда досежно приложението на института на погасителната давност е неправилен - формиран в нарушение на материалния закон, както и на практиката на Съда на Европейския съюз, включително и в нарушение на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/1995 година на Съвета от 18 декември 1995 година. Според участващия прокурор съдът не е съобразил факта, че в случая е налице хипотеза на продължаваща нередност и началният момент, от който следва да тече погасителният давностен срок не е момента на обявяване на обществената поръчка, както неправилно е прието от Административен съд Смолян, а моментът на изпълнение на сключения договор за обществена поръчка. Подробни съображения са изложени в прието по делото писмено становище на прокурора, който предлага отмяна на съдебното решение. Касационната жалба е подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество, по изложените в жалбата доводи е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение за определяне на финансова корекция 03-Рд/3803 от 10.08.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е наложена финансова корекция в размер на 25 % от поисканите за възстановяване разходи по договор 21/07/2/0/00430 от 23.10.2017г.за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФЗ и Община Мадан за предоставяне на финансова помощ по подмярка 7.2 във връзка с възлагане на обществена поръчка с предмет Упражняване на авторски надзор по време на строителство на обект: Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински пътища и съоръжения и принадлежностите към тях на територията на Община Мадан", проведена на основание чл.20, ал.4, т.3 от ЗОП, с избран изпълнител Лоел ООД. За да постанови решението за налагане на финансова корекция управляващия орган е приел, че възложителят е предвидил изискване технически подбор, което е ограничително и е в нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП. Като такова е преценено предвиденото условие за изпълнение на поне една услуга с предмет идентичен или сходен с предмета на поръчката, както и предвиденото дефиниране на сходен предмет, което според административния орган не дава възможност на чуждестранни участници да докажат опит в друга държава-члена на ЕС. На следващо място е приел, че утвърдената от възложителя методика за оценка на предложенията по критерия оптимално съотношение качество/цена противоречи на чл.70, ал.7 от ЗОП и има разубеждаващ ефект за потенциалните участници в процедурата. С оглед установените нарушения, които съставляват нередности по т.11 и т.10 от Насоките за определяне не финансови корекции, които се правят върху разходите, финансирани от Европейския съюз, при несъответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение от 14.05.2019г. е определена финансова корекция в размер на 25% от поисканите за възстановяване на разходи. С обжалваното съдебно решение съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващата страна по отношение на констатираните нарушение при провеждане на възлагателната процедура. В мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че е налице установеното нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, с оглед предвидените изисквания за технически подбор, които ограничават възможността на чуждестранни икономически оператори да участват в процедурата, поради което според съда правилно това нарушение е квалифицирано от управляващия орган като нередност по т.11 от Насоките за определяне не финансови корекции, които се правят върху разходите, финансирани от Европейския съюз, при несъответствие с правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение от 14.05.2019г. Според решаващият съд при това установяване правилно административния орган е квалифицирал нарушението като нередност по т.10, б.а от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, съставляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ и е определил финансова корекция в размер на 25%. На следващо място съдът е изложил подробни съображения, поради които е приел, че утвърдената методика противоречи на чл.70, ал.7 от ЗОП. Съдът приема, че при утвърдения критерий оптимално съотношение качество/цена, възложителят не е предвидил обективни надграждащи елементи при оценка на техническите предложения, които да дават възможност да бъдат оценени обективно предложенията, с възможност да се оцени нивото на изпълнение на предмета на поръчката, и да осигури на участниците достатъчно информация за правилата по които ще бъдат оценени техническите предложения. При този извод относно допуснато от възложителя нарушение по чл.70, ал.7 от ЗОП, съдът е преценил като неосновател доводът на оспорващата община за незаконосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция, и е потвърдил извода на административния орган за квалифициране на допуснатото нарушения като нередност по т.11, б.а Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, съставляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, за което е предвидена финансова корекция в размер на 10% от поисканите за възстановяване разходи. При тези подробни мотиви, съдът е преценил като неоснователни доводите на оспорващата община за липса на допуснати нарушения при провеждане на възлагателната процедура, които са квалифицирани като нередности и е наложена финансова корекция в размер на 25% от заявените за възстановяване на разходи. Решаващият мотив на съда за да отмени оспорения административен акт е приетото за основателно възражение на оспорващата община за изтекла погасителна давност. За да стигне до този извод съдът приема, че нарушенията, квалифицирани като нередности, са допуснати при обявяване на обществената поръчка, поради което приема като начален момент от който започва изтичането на давностния срок за налагане на финансовата корекция датата на публикуване на обявлението и условията за участие във възлагателната процедура 28.02.2018г. Според решаващият съд съгласно разпоредбата на чл.3, §1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.19995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите за налагане на санкциите и мерките предвидени в чл.4, е четири години от момента, в който нередността е извършена. Само по този мотив, съдът приема, че след като установените нарушения са допуснати с обявяване на обществената поръчка на дата 28.02.2018г. до датата на първото действие - писмо изх.01-0800/2266 от 16.06.2022г., с което бенефициера е уведомен за установяване на нередност, е изтекла давността за налагане на санкции и мерки по чл.4 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.19995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Само на това основание съдът е отменил решението за налагане на финансова корекция. С подадената касационна жалба не е оспорен този мотив на съда за отмяна на оспорения акт. Развити са единствено съображения за допуснато нарушение при утвърждаване на методиката за оценка на техническите предложения. Липсват доводи и възражения по отношение на решаващия мотив на съда за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК при касационно оспорване на решение, постановено от административен съд, Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. С оглед на тази процесуална норма, настоящият състав счете, че не може да обсъжда доводите на участващия в производството прокурор от Върховна прокуратура, доколкото в подадената касационна жалба липсват възражения за пороци на обжалваното решение в този смисъл и не е подаден протест от прокурор. Предмета на касационната проверка е ограничен само до изложените в касационната жалба пороци на съдебното решение. При липса на каквито и да са доводите по отношение на решаващия мотив на съда за отмяна на решението за налагане наа финансова корекция, не може да бъде извършена и дължимата служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК. В случая предмета на служебната проверка е ограничен само до изрично посочени в жалбата пороци на съдебното решение. Както в касационната жалба, с разглеждането на която е сезиран Върховния административен съд, така и в допълнително представеното становище от 08.05.2024г., касационният жалбоподател не сочи като пороци на съдебното решение необоснованост и незаконосъобразност на решаващият мотив на съда за отмяна на оспореното решение за налагане на финансова корекция, а именно крайния извод на съда, че оспорения акт е постановен сред изтичане на давностния срок за налагане на санкцията. Що се отнася до подробно изложените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения при утвърждаване на методиката за оценка на техническото предложения, то те са в пълно съответствие с правните изводи на съда, поради което, не могат да се преценят като пороци на съдебното решение, а напротив напълно съвпадат с приетото от съда. С оглед на тези доводи относно изрично посочените от касационния жалбоподател пороци на съдебното решение и ограничения предмет на касационната проверка, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, настоящият състав счете, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като липсват доводи за пороци на съдебното решение, които да са относими към решаващия мотив на съда за отмяна на административния акт. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК Държавен фонд Земеделие дължи на ответника по касационната жалба Община Мадан разноски за касационната инстанция в размер на 500лв., съобразни с направеното възражение от касационния жалбоподател по чл.78, ал.5 от ГПК. Заявеният за заплащане хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба в размер на 1020лв. е прекомерен, тъй като в изготвения писмен отговор единствено се преповтарят доводите, изложени пред административния съд във връзка с оспорване на административния акт, които не са предмет на касационното производство. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение