Решение № 12604 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Х., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], срещу Решение 3457 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. 620 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 1786 от 18.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на Република България, с което на Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Критикувана е преценката на първоинстанционния съд да не възприеме релевираните от чужденеца опасения за живота и свободата му. Същият счита, че бежанската му история сочела на наличието на основания за получаване на хуманитарен статут поради опасност да претърпи тежки посегателства. Настоява на спазване на принципа на забрана за връщане (non-refoulment). По тези съображения касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. В депозирано становище от 29.09.2025 г., чрез упълномощения адв. С. Илиева, Х. излага допълнителни доводи за тенденциозни действия от държавните органи за изгонване на всички сирийски бежанци от страната. Изложени са нови факти и обстоятелства около бежанската история на лицето - относно извършено нападение в дома му от сепаратистките милиции, които вързали съпругата и децата му, и след намеса на съседите, открили безразборна стрелба, в резултат на която децата му получили наранявания, а след това била запалена и къщата му. Акцентира се върху позиции на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) относно необходимостта връщанията в Сирия да са доброволни и по приложението на принципа на забрана за връщане. В последното съдебно заседание по делото пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и участва в процесуалните действия чрез назначения му преводач. Ответникът по касация председателят на ДАБ при МС не представя писмен отговор на касационната жалба. В проведено на 09.06.2025 г. съдебно заседание пред настоящия съд той се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата и представя справки за положението в Сирия. В последното съдебно заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна за отсъствие на основанията по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК за прогласяване на нищожност или отмяна на спорното административно решение. Приел, че то е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, и в установената писмена форма. Като изследвал извършените в хода на административното производство процесуални действия, съставът на АС - Хасково достигнал до заключение, че при издаване на спорното административно решение на председателя на ДАБ не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са предпоставка за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 146, т. 3 АПК. По отношение на преценката за материалната законосъобразност и съответствие на акта с целта на закона, първоинстанционният съд приел, че чужденецът не е изложил и не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Същият не заявил да са нарушавани основните му права, да е бил преследван, не е бил политически ангажиран, не бил осъждан или задържан. Поради това съдът не възприел да е осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ в държавата му по произход. Липсвали и данни за последващо настъпили събития, които биха могли да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Чужденецът напуснал Сирия по лични причини, заради войната, несигурното положение в страната, лошите икономически условия и изразени опасения, че може да бъде мобилизиран, а не поради осъществено срещу него преследване. Съдът приел също така, че отсъствали категорични доказателства за получаване на призовка от молителя, както и той да е бил търсен от кюрдите, за да влезе в редовете на тяхната армия, като в тази връзка не кредитирал твърденията на лицето, че веднъж през 2016 г. бил заловен и откаран в казарма на кюрдите, но веднага избягал, а после получил от тях заплаха, че ако не отиде войник, ще го арестуват. При липса на данни за преследване съдът счел, че не е необходимо да се изследва дали чужденецът би могъл да получи закрила от субектите, контролиращи държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 ЗУБ. По тези съображения направил извод, че административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец на Х.. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, съдът съобразил, въз основа на изрично заявеното от молителя, че в конкретния случай не била доказана реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Според съда не било установено търсещият закрила да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 Забрана за изтезания от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което отсъствало и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. По приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ съдът приел, че не били осъществени хипотезите, изведени в Решение по дело С-456/2007 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Направил извод, че към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не били налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ по отношение провинции Ракка и Халеб. Като взел предвид възможността лицето да получи закрила, достъп до друга част на държавата, като сигурно и законно пътува, у съда се формирало убеждение, че оспореният административен акт бил издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед установената към момента на издаването му фактическата обстановка. При изследване на актуалната обстановка в Сирия, в това число, позовавайки се на журналистически материали, съдът приел, че смяната на властта на Башар Асад не довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а напротив - засега тенденциите за общото положение в страната били по-скоро положителни. Установил данни за военна намеса от страна на Израел в Сирия, но от множество журналистически материали за тази военна интервенция приел, че нейни цели били военни обекти, а и според официалните изявления намесата на Израел била временна. Съдът счел, че заключенията му се потвърждават и от наличните по делото справки от Д МД при ДАБ, от които констатирал, че представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Установил, че по данни на ВКБООН все по-голям брой бежанци и вътрешно разселени лица се завръщали в Сирия и районите си по произход, като в тази връзка направил констатации за броя завърнали се лица към различни моменти в хода на процеса. Възприел от наличната информация, че закрилата срещу тежки посегателства можело да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ. Направил извод, че дори да се приеме съществуването на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не бил повсеместен, а и не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят щял бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. По така изложените съображения, макар да констатирал, че административният орган формирал волята си въз основа на различна от установената с решението фактическа обстановка, съдът приел въз основа на чл. 142, ал. 2 АПК, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно. Изложил и съображения за липса на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, поради отсъствие на член от семейството на чужденеца по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, комуто да е предоставена закрила. Наред с това, не открил други основания по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут в полза на молителя. По всички изложени съображения първоинстанционният съд достигнал до извод, че в случая не са налице основанията за прилагане на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, като в тази връзка представил аргументи относно преценката си да не се съобрази с позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци. При така изложените мотиви първоинстанционният съд направил извод за законосъобразност на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, поради което постановил отхвърляне на жалбата на Б. А. Х. срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е възприел отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на Х. на някое от основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, във вр. с чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Настоящата касационна инстанция споделя изложеното от състава на АС Хасково в тази връзка, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част. Неоснователни са изложените в становището на упълномощения адвокат на Х. общи оплаквания за съгласувани действия от страна на държавните органи за прогонване на сирийски бежанци. В конкретния случай е извършена пълна и задълбочена преценка на бежанската история на молителя както от административния орган, така и от съда, като са изследвани всички релевантни основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, поради което няма как да се приеме, че е налице тенденциозно отношение спрямо молителя. Обосновано на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за недоказано Х. да се е отклонил от военна служба, поради което няма как срещу него да е осъществено преследване поради такъв отказ да отбие военна служба в хипотезата на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Освен това, от представената още в първоинстанционното производство Справка МД-02-160 от 14.03.2025 г. на Д МД към ДАБ се установява, че опозиционните сили, свалили от власт президента Башар Асад, са заявили, че предоставят обща амнистия на целия военен персонал - всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия, поради което не може да има основателни опасения, че лицата отклонили се от военна служба ще търпят отрицателни последици от това им действие. Същевременно, от представената пред касационната инстанция Справка МД-02-194 от 03.04.2025 г. на Д МД към ДАБ се установява, че новото правителство вече е премахнало задължителната военна служба в Сирия и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Изцяло без основание са и релевираните в становището от адв. Илиева нови факти и обстоятелства за осъществено насилие спрямо Х. и членове на неговото семейство. Тези фактически твърдения се излагат за първи път пред касационната инстанция, поради което няма как да се приемат за установени с оглед забраната по чл. 220 АПК. В съответствие с логическите и опитни правила е да се предположи, че коментираните действия на сепаратистките милиции биха оставили трайна следа в съзнанието на молителя, поради което същият би си спомнил за тях и би ги споменал при проведеното с него интервю в хода на административното производство. Подобни твърдения обаче лицето изобщо не е направило. При това в касационната си жалба изрично сочи, че причините, поради които е напуснал Сирия са изложени добросъвестно от него пред административния орган. Той уточнява в интервюто, че единственото оказано върху него насилие било, когато кюрдите го набили през 2016 г., като при това е заявил, че съпругата и децата му продължават да са в Сирия и не се споменава за упражнено друго насилие, нито твърди да са загубили дома си. Впрочем, твърдените събития от 2016 г. са твърде отдалечени във времето, вкл. и от момента, когато лицето е напуснало Сирия, за да са релевантни за дължимата в казуса преценка относно правилността на съдебния акт, предмет на контрол и за произнасянето на административния орган, а заплахите от 2024 г. не са възприети лично. Споделими са изложените от състава на АС Хасково съображения относно ситуацията в страната по произход на молителя във връзка с изследване на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилно съдът е съобразил информацията от наличните по делото справки от Д МД към ДАБ и обосновано на доказателствената съвкупност е заключил, че след падането на режима на бившия президент Асад обществено-политическата обстановка в Сирия е променена, като не е налице ситуация на безогледно насилие в резултат на въоръжен конфликт по дефиницията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Основателно съставът на АС - Хасково поставя акцент в тази връзка върху показателното обстоятелство за голям брой бежанци и вътрешно разселени лица, които са се завърнали в страната и районите си по произход. Сходни данни се установяват и от приобщената в касационното производство Справка МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Д МД към ДАБ, от която е видно, че по данни на ВКБООН броят завърнали се в страната сирийски граждани продължава да нараства, като от началото на 2024 г. към 8 май 2025 г. вече достига 842570 души, а броят на завърналите се вътрешно разселени лица е 1186147 лица. Предвид изложеното, при правилно установена фактическа обстановка, обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на АС - Хасково, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото Решение по дело С-465/2007 г. - няма данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Наред с горното, споделим е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват елементи от личното положение на молителя, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила. Отсъстват данни Х. да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, като не е налице информация за последващо настъпили обстоятелства, които да формират нови установявания в тази връзка. Относими тук са и изложените по-горе съображения относно отсъствието на преследване на лицето във връзка с негов отказ да отбие военна служба. Противно на настояването на касационния жалбоподател, в случая не може да намери приложение и принципа на забрана за връщане, отразен в позитивното национално право - чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Предвид всички коментирани по-горе съображения не може да се направи извод, че при завръщането на Х. в Сирия за него ще е налице заплаха за живота или свободата му, нито че ще бъде изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение