Решение № 1224 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2007 г.

Решение № 1224 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК, обн. ДВ бр.59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на В. К. М., Е. Б. А. Х. и Б. Б. Славова Б. срещу решение на В. окръжен съд, постановено на 2.04.2007 г. по гр. д. № 626/2006 г. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, поради незаконосъобразност, процесуални пропуски и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и се постанови ново, с което се уважат предяве- ните искове или се върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба М. В. Р. не заявява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предявени са искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС. С обжалваното решение, постановено на 2.04.2007 г. по гр. д. № 626/2006 г. Врачанският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от В. К. М., Е. Б. А. Х. и Б. Б. Славова Б. против М. В. Р. иск за проглася- ване нищожността на пълномощно рег. № 388/21.01.2000 г., Договор за продажба на наследствени права от 21.01.2000 г. и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 8, т.I, рег. № 1222, д. № 85/2000 г. на Н. Сн. П., с район на действия ВрРС и иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот и за осъждане на ответника да им предаде владението върху същия. Прието е, че подписът под оспореното пълномощно от 21.01.2000 г. е на общия на ищците наследодател Б нов М., починал на 26.02.2000 г.- съпруг на първата и баща на вторите две, както и че към този момент той е бил в пълно съзнание и е разбирал свойството и значението на постъпките си. Направен е извод за действителност на пълномощното, а от там и на сключения въз основа на него Договор за продажба на наследствени права от 21.01.2000 г. Решението на въззивния съд е правилно. Всички събрани по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, две единични и две тройни съдебно графологични и една тройна медицинска експертизи, са преценени от съда в тяхната съвкупност и при спазване на установените в процесуалния закон правила. В съответствие с тези правила съдът подробно е обсъдил заключенията на графологичните експертизи, като е изложил логични и обосновани съображения както по повод кредитиране мнението на мнозинството от експертите, така и по отношение несподеляне особените мнения на експертите от двете тройни експертизи. Следва да се отбележи, че въпреки приетите и неоспорени от ищците в първоинстанционното производство две заключения на графологическата експертиза, въззивният съд по тяхно искане е допуснал нови две тройни експертизи със същите задачи, като е осигурил правото им на посочване на вещо лице. Изводът, че пълномощното, с което наследодателят на ищците упълномощава адв. П да продаде наследствените му права от майка му Г. на ответника М, е подписано от Б. М., е правилен. Не се установява поддържаното в исковата молба основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, което с оглед въведеното с исковата молба фактическо основание - неавтентичност на пълномощното, като се оспорва положеният под него подпис да е на наследодателя М, попада в хипотезата на липса на съгласие, приложима и по отношение на едностранните волеизявления съгласно чл. 44 от ЗЗД. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване, че инстанциите по същество не са се произнесли по иск с правно основание чл. 27 от ЗЗД. Видно от исковата молба досежно действителността на пълномощното и последвалата въз основа на него сделка, ищецът е изложил фактически основания и искане /петитум/ по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Обстоятелството, че в първото по делото заседание се сочи, че предявеният иск е по чл. 27 от ЗЗД, без да е направено искане за допустимо изменение на иска, не обвързва съда, тъй като е въпрос на правна квалификация. Изложените в касационната жалба съображения за нищожност на нотариалното удостоверяване не следва да се обсъждат, тъй като иск по чл. 472 от ГПК (отм.) не е предявен. В заключение, касаторите не установяват отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което оплакванията за неправилност на въззивното решение, се явяват неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение,