Решение № 4914 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Бистър извор 2012- К. Георгиева, чрез адвокат Кожухарова, против решение 1223 от 01.12.2023 г., постановено по адм. дело 713/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 60/3/3120695/3/01/04/02 (изх. 01-6500/8622#15 от 05.04.2023 г.), издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"/ДФЗ/, с което е определена финансова корекция в размер на 121 739, 44 лева и е осъдено да заплати на ДФЗ направените разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е нищожно, поради това, че след като в постановеното решение 891/2021 год., постановено по адм. дело 324/2021 год. на Административен съд Бургас с което е отменен акт за публично държавно вземане 60/3/3120695/3/01/04/01 от 25.01.2021 год. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие няма диспозитив в който съдът да е каза връщането на органа за продължаване на производството по издаване на решение за финансова корекция. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ Бистър извор 2012 - К. Георгиева против решение 60/3/3120695/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, както и чл. 70, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 121 739, 44 лева. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, както и, че е мотивирано. При издаването му са спазени и административнопроцесуалните правила. Обосновал е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и представлява нередност, която е основание за определяне на финансова корекция. Съдът установил, че между страните е сключен договор от 15.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка мярка 4. 1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР 2007- 2013, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ била в размер на 121 739, 50 лева, представляващи 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект ИД 60/3/3120695 от 11.09.2013 г. С договора бил определен редът и начина на усвояване на средствата, като впоследствие този документ бил изменен с анекс 1/16.12.2014 г., по силата на който първоначално определения краен срок за извършване на инвестицията се изменя, както следва: "не по-късно от 15.08.2015 г. ". На 11.08.2015 г. ползвателят подал заявка за плащане по мярка 312 на финансовата помощ в размер на 121 739, 44 лева. Разходите, били отразени в таблицата за разходите към заявката за плащане, като търговецът декларирал, че инвестициите, регистрирани в заявката за плащане, били действително извършени. С уведомително писмо за одобрение изх. 01-6500/10209 от 13.10.2015 г. зам. - изпълнителният директор на ДФЗ уведомил жалбоподателя за одобрената субсидия по договора в размер на 121 739, 44 лева От доказателствата по делото съдът установил, че във финансовата част на бизнес плана, ползвателят на помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от срока за изпълнение. Съдът констатирал, че от представените при проверката на място документи - регистър за настаняване на туристи, фактури за реализирани нощувки, счетоводни справки и други за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., било установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 11, 70% от заложените приходи за посочените 3 финансови години, което е под 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план. При проверката на място било установено още, че към датата на извършването й нямало нает персонал, следователно не било изпълнено предвиденото в бизнес плана условие за разкриване на две работни места 2 бр. административен персонал. Била е извършена служебна справка в НАП, която установила, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. за едноличния търговец е работило само едно самоосигуряващо се лице. Съдът е приел, че определената за нарушенията финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., изм./ Административен съд Бургас мотивирано е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите, относно възможността за издаване на оспорения административен акт на основание влязлото в сила Решение 8453/04.10.2022 г., постановено по адм. дело 10986/2021 г. по описа на ВАС относно неприложимост на посочените Правила за определяне на размера на финансовата корекция; относно факта, че към датата на започване на настоящото административно производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг, както и относно отпадане на правната възможност за органа да иска възстановяване на изплатените суми по договора поради изтичането на срока по чл. 54, т. 1 от Регламент 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно законосъобразността на решението за определяне на финансова корекция се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон. Административен съд Бургас подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Основните оплакванията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд, като същите са изследвани и мотивирано обсъдени, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Установено е, че между ДФЗ и ЕТ Бистър извор 2012- К. Георгиева, е сключен договор 60/3/3120695 от 15.10.2014 г. По делото не е спорно също така, че след плащане на едноличния търговец, със заповед 374060 от 18.06.2019 г. началника на отдел Регионален технически инспекторат възложил извършване проверка на място на жалбоподателя, която да се извърши в периода от 20.06.2019 г. до 30.06.2019 г. От съставения контролен лист за извънредни проверки се установило, че едноличният търговец не е бил информиран за предстоящата проверка. В периода 24. 06-26.06.2019 г. служителите на ДФЗ направили няколко неуспешни опита за устно уведомяване на жалбоподателя за стартиране на проверката, за което на основание чл. 61, ал. 2 от АПК били съставени 5 бр. протоколи. На 25.06.2019 г., при разговор със случайни минувачи в гр. Средец, експертите намерили и посетили къщата за гости, собственост на касационния жалбоподател, но къщата била заключена и до нея не бил осъществен достъп. С оглед наличните данни за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на ползвателя, както и предвид изтичането на мониторинговия период на 15.10.2019 г., било направено предложение да се извърши разширен екс-пост контрол по проекта. Така описаните факти били обективирани в докладна записка от 27.06.2019 г. С последваща заповед 374297/28.06.2019 г. началникът на отдел "Регионален технически инспекторат" е възложено извършване на нова проверка на място в периода от 28.06.2019 г. до 05.07.2019 г., като на 28.06.2021 г. жалбоподателят бил информиран. В конкретния случай, от доказателствата по делото съдът правилно е установил, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ проверка на място след плащане в периода от 01.07.2019 г. до 05.07.2019 г. по проект 60/3/3120695 и допълнителни административни проверки, е констатирано, че реалното изпълнение на одобрения с Договор 60/3/3120695/15.10.2014 г за отпускане на финансова помощ бизнес план, средноаритметично за 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), е в размер на 11, 70 % от заложените приходи. Констатирано е и, че не е изпълнено залегналото в одобрения с договора за подпомагане бизнес план, разкриване на работни места - 2 бр. административен персонал и поддържането им за всички прогнозни години. Обоснован е извода на съда, че посочените констатации на органите на ДФЗ се потвърждават и от заключението на вещото лице. Според него реализираното средноаритметично изпълнение на бизнес плана за трите финансови години е дори в размер на 10, 78 %, като от справката за актуално състояние на действащите трудови договори на едноличния търговец към 17.10.2019 г. вещото лице не установява наличие на наети лица по трудови правоотношения за всяка от трите години на проверка на бизнес плана. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, съгласно клаузата на раздел VIII, точка 8. 1 от Договор 60/3/3120695 от 15.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или подправени такива, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и 60 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие". Съдът правилно е приел, че на бенефициера по мярка 4. 1. от ПРСР 2007 2013 г. ЕТ "Бистър извор 2012 К. Георгиева" е определена финансова корекция в размер на 121 739, 44 лева. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Правилата, т. 30 и т. 18 от Приложението към раздел І от Правилата и при спазване на изискването по чл. 3, ал. 1 от Правилата /когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира/ е определена една финансова корекция за двете нарушения, размерът на която е равен на най-високия приложим процент 100%. Административното производство за налагане на финансова корекция в случая е открито в изпълнение на влязлото в сила Решение 8453/04.10.2022 г., постановено по адм. дело 10986/2021 г. по описа на ВАС. В цитираното решение са формирани мотиви, съобразно които неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и обуславя издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, а не на АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, т. е. в случая съдът е указал друг процесуален ред за издаване на акта без да се е произнесъл по съществото на спора. Следва да се отбележи, че издаденият преди това АУПДВ, макар и за същата сума, не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил отменен по съдебен ред. В тази връзка неоснователно е възражението направено с касационната жалба, за противоречие с влязло в сила решение. Неоснователно е и твърдението отнасящо се до прилагане на процедура за мониторинг. В настоящия случай се касае за нарушение на договора, установено в рамките на мониторинговия период - посредством извършена проверка на място през 2019 г. Тъй като договорът е сключен на 15.10.2014 г., а проверката на място е в периода 28.06.2019 г. до 05.07.2019 г., тоест тя е в рамките на петгодишния мониторингов период. Датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която в случая не е изтекла, тъй като е налице нейното прекъсване с предходното административно производство. Предвид така установеното в случая не е допуснато нарушение на принципа за достъпност, публичност и прозрачност, както и за последователност и предвидимост при провеждане всяко административно производство, съобразно разпоредбите на чл.12 и чл.13 АПК. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационните жалбоподатели за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на ЕТ Бистър извор 2012- К. Георгиева за присъждане на разноски за производството е неоснователно. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,