Решение № 8892 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2213/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. К. В., Т. Т. Т., М. Д. М., П. Е. Н., Н. С. А., Д. П. М., Д. К. К., Л. П. П. и М. С., подадена чрез адв. Атанасов като процесуален представител, срещу решение 8214 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело 1647/2022 г. по описа на Административен съд София град в частта, с която е отхвърлена жалбата им против заповед РА50-465/19.07.2021 г. на главния архитект на Столична община и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдебният акт е постановен при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и без обсъждане на всички, направени от жалбоподателите възражения, вкл. и по оплакването, че съгласно мотивираното предложение, въз основа на което е издадена оспорената заповед, за УПИ VIII - 716,717, в който притежават вещни права, са постигнати показатели, неотговарящи на тези на устройствените зони по общия устройствен план (ОУП) на Столична община по отношение на плътност на застрояване и Кинт. Излагат се и доводи за неизпълнение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ поради липсата на дадено от тях съгласие за процедиране на разработката. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и алтернативно делото да се върне за ново разглеждане, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът главният архитект на Столична община не взема становище по касационната жалба. Ответниците - А. А., Б. А. И., В. Х. И., Е. В. И., И. Г. К., И. Д. Н., Л. Е. И., М. Н. И., М. Н. Д., Н. Х. Д., Р. И. К., Г. А. И., К. Л. И., Г. И. И. и Е. Л. И., чрез пълномощника си адв. Гьошев, в писмен отговор оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалби на П. Д. М., М. К. Н. и настоящите касатори срещу заповед РА50-465/19.07.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 14, ал. 3, т. 1 и чл. 81, ал. 4, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ, устройствените категории по т. 3 и т. 13 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО се разрешава изработването на проект за подробен устройствен план (ПУП) - изменение на план за регулация и застрояване (ИПРЗ) в териториален обхват: УПИ ІІІ-715, 716, УПИ VІІІ-716, 717, кв. 2, ПИ с идентификатори 68134.1932.2200 и 68134.1932.2199, изменение на план за улична регулация (ИПУР) на улица от о.т. 53а-53б, м. Манастирски ливади запад , район Витоша Столична община. С решението в обжалваната част оспорването на настоящите касатори е отхвърлено като неоснователно. Съдебният акт в частта, в която жалбите на П. Д. М. и М. К. Н. са оставени без разглеждане като недопустими и производството по делото е прекратено, не е обжалван и е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Изложени са мотиви за предварителния характер на производството по изработване на изменение на ПУП и отликите му с последващото по одобряване на проекта и във връзка с това за частичната неотносимост на доводите за незаконосъобразност на оспорващите. Посочено е, че с допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП ПРЗ площта на новопредвидения УПИ XXI-2199,2200 (2143 кв. м - по скица, изчислени графично) съответства на законовите изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, осигурен е транспортният достъп до него чрез улица тупик съобразно чл. 14, ал. 4 ЗУТ, урегулирането е по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.1932.2200 при спазване на изискването по чл. 17 ЗУТ. Въз основа на заключението на вещото лице съдът приема, че предвиденото застрояване в нов УПИ XXI-2199,2200 попада изцяло в "Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване (Жс), като отразените показатели в мотивираното предложение отговарят на устройствената зона съгласно ОУП на Столична община, с изключение на показателя за озеленяване, което подлежи на коригиране при дадени в разрешението указания в т. 2.1. от заповедта за спазване на устройствени показатели за зоните, в които попада имота и приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Посочва, че изследването на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за наличие на съгласие на всички заинтересовани лица за разрешаване на изменението е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Решението в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения: Обоснован и изведен при правилно тълкуване нормата на чл. 131 ЗУТ е изводът за допустимост на оспорването на настоящите касатори. Установено е, че те са собственици на самостоятелни обекти в сграда, построена в УПИ VІІІ-716, 717, кв. 2, ведно с ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, което ги легитимира като носители на ограничени вещни права в имотите, предмет на разработката. Неоснователно е възражението на настоящите ответници заявители в административното производство, че съдът се произнася по недопустима жалба. Влязлото в сила решение 6809/14.11.2022 г. по адм. дело на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на друго лице, притежаващо вещни права в УПИ III предмет на плана, срещу същата заповед, има сила само по отношение на страните съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК. То не обвързва настоящите касационни жалбоподатели, които не са участвали като заинтересовани страни в съдебното производство. Настоящият състав счита за неправилен и необоснован извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, основан на преценката за спазване на правилата и нормативите, както и на изискванията на ОУП на Столична община единствено по отношение на новопредвидения УПИ XXI-2199,2200. Административният акт е издаден на основание чл. 135, ал. 1 и 3 ЗУТ и с него е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-715, 716, УПИ VІІІ-716, 717, кв. 2, като ПИ с идентификатори 68134.1932.2200 и 68134.1932.2119 се обединяват в общ УПИ по кадастрални граници и изменение на ПУР в посочените осови точки. Правният интерес за оспорване на заповед по чл. 135 ЗУТ е обвързан единствено с обстоятелството, че се спира прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнася допуснатото изменение съгласно ал. 6 на цитираната разпоредба. Именно поради това заинтересовани от оспорването на заповедта са само собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имоти, попадащи в обхвата на допуснатото за изработване изменение на ПУП. От наличната по административната преписка документация и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява по безспорен начин, че разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПР обхваща УПИ VІІІ-716, 717, поради което оспорващите заповедта са заинтересовани да я обжалват. Както правилно приема съдът, процедурата по чл. 135 ЗУТ е предварителна, поради което законосъобразността на издадената заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ е обвързана единствено с преценката дали искането е направено от заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е скица мотивирано предложение за изменението и съответства ли разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Правилен е изводът, че конкретните предпоставки по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на които е поискано изменението на ПУП и които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ на изменение на ПУП са ирелевантни в това производство. В предварителния етап, който предхожда производството по одобряване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го постави като изискване при изработване на проекта за ПУП, както е направено в случая с изричното посочване на разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ. Действително в конкретната хипотеза е налице надлежно сезиране на административния орган от съсобствениците на ПИ с идентификатори 68134.1932.2200 и 68134.1932.2119, с представено мотивирано предложение за исканото изменение, документи за собственост и скица. От приетото по делото основно заключение на съдебно-техническата експертиза се установява съответствие на поисканото изменение на ПУП-ПРЗ с изискванията за устройство на територията и ОУП на Столична община по отношение на новопредвидения УПИ XXI-2199,2200 за Жс и Пг , с изключение на показателя за озеленяване, който е определен като 30%, но подлежи на корекция при изработването на проекта до предвидените 35%. В решението в обжалваната му част обаче липсват самостоятелни изводи по фактите, установени по делото. От първата инстанция са възпроизведени правните изводи, направени във влезлия в сила съдебен акт по адм. дело 2716/2022 г. с предмет същата заповед, оспорена от друго заинтересовано лице, притежаващо вещни права в другия засегнат УПИ III, въз основа на фактически установявания и обстоятелства, които не са изследвани в това производство. Липсват мотиви и по основното възражение на жалбоподателите за нарушаване правилата и нормативите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП на Столична община по отношение на новообразувания УПИ VIII, в обхвата на който по действащия регулационен план са включени ПИ 68134.1932.2119 и частично ПИ 68134.1932.2200. В този смисъл не е обсъдено допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което с обособяването на УПИ VIII единствено за ПИ с идентификатор 68134.1932.2198 и намаляване на площта му с тази на двата имота, собственост на заявителите в административното производство, при съобразяване на реализираното в него многоетажно застрояване се нарушават устройствените показатели за плътност и интензивност на застрояване за зоните, в които попада. Липсата на конкретни фактически установявания по този въпрос и необсъждането на възражението на жалбоподателите от съда с излагане на правни съображения по него обуславят извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Безспорно УПИ VIII е предмет на разрешеното изменение на ПУП - ПРЗ и затова преценката за спазването на правилата и нормативите, както и налице ли е съобразяване с предвижданията на ОУП следва да се извърши и спрямо него. Изясняването на тези релевантни факти е от съществено значение за преценката относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, както и не обсъжда събраните доказателства в тяхната съвкупност, то това препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за правилност на решението в обжалваната му част по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения съдебният акт в отхвърлителната му част, както и в частта на присъдените разноски следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав, при което съдът следва да обсъди събраните доказателства в цялост и се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване на указанията, дадени в настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, направени пред настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,