Решение № 1893 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 84/2014 г.

Решение № 1893 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 84/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез адв. Л. Георгиева срещу решение № 13922/24.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1505/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Солар Парк Драгор" АД, е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по раздел IV т. 6. Наведените доводи са за недопустимост на съдебното решение, евентуално за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се потвърди решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Ответникът - "Солар Парк Драгор" АД не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е допустимо, но неправилно в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, в частта му по по раздел IV т. 6. Дружеството-жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е притежател на лиценция и производител на електрическа енергия от възобновяем източник, която се изкупува по префренциална цена, определена с решение № Ц-010/30.03.2011 г. и с решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР. След установяване на това обстоятелство съдът е приел, че определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи пряко и непосредствено засяга дружеството в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще се осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Правилно е прието, че дружеството има правен интерес от оспорване на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта раздел IV т. 6. Установено е по делото, че административното производството пред ДКЕВР, в относимата за настоящия спор част, е започнало по четири заявления на собствениците на електропреносните и електроразпределителните мрежи, съответно "Електроенергийния системен оператор"ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в качеството им на лицензирани оператори за разпределение на електрическа енергия, отправени до ДКЕВР, с искане за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Дружествата са мотивирали това си искане с основанията на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 на ПЗР на ЗИДЗЕ и с необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела решение Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. При извършената цялостна преценка за законосъобразност на административния акт в оспорената част, съобразно изискванията на чл. 168 АПК, тричленният състав на ВАС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, за което е изложил подробни и обосновани съображения, които изцяло се споделят от касационната инстанция. В съответствие с доказателствата по делото е направеният извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискал от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, а и дружеството не е ангажирало доказателства за относимите към дейността разходи, които да обосноват определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципа на чл. 31, т. 1 ЗЕ. Първоинстанционният съд задълбочено е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на следващия ден, след направеното искане само на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административнопроизводствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда за постановяване на оспореното решение в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. По изложените съображения първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,