Решение № 3836 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2017 г.

Решение № 3836 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12853/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД със седалище в град Пловдив против решение № 5369 от 8.09.2017 г. по адм. дело № 3683/2016 г. на Административен съд София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел VІІ, т. 1, а в частта по раздел VІІ, т. 2 жалбата е оставена без разглеждане. Наведени са доводи за нищожност на административния акт, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В частта по раздел VІІ, т. 2 от решението на КЕВР, която има характер на определение, няма подадена частна жалба, поради което е влязла в сила и не е предмет на настоящото производство. С касационната жалба се претендират присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е приел представените доказателства и е изяснил релевантните факти, поради което липсват фактически и правни основания за промяна на извода му за законосъобразност на оспорената част от акта. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел VІІ, т. 1 и 2. С него на дружеството са определени цени, по които продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. В т. 1 са посочени ценообразуващите елементи: необходими годишни приходи – 634 197 хил. лв. и количествата електрическа енергия – 5 317 405 МВч, а в т. 2 са определени цените за мрежови услуги, които клиентите на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД заплащат. Възраженията са за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 1-5 АПК. На първо място се твърди нищожност на административния акт, тъй като КЕВР няма компетентност да образува цените от името и за сметка на дружеството, в качеството му на краен снабдител. Посочено е, че административният орган не е спазил установената форма и е нарушил процесуалните правила: в него не се съдържат мотиви защо и как КЕВР е определила цените, дали са взети предвид разходите, необходими за изпълнение на задължението либерализиране на енергийния пазар и за изпълнение на задълженията към обществото. Твърди се нарушение на чл. 31, т. 1 и 3 и чл. 21, ал. 1, т. 35 ЗЕ. На следващо място е посочено, че с решението неправилно не е признат планираният разход на дружеството за балансираща енергия съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Развира доводи, че в нарушение на чл. 46 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /НРЦЕЕ – отм./ не е проведено закрито заседание, на което да е приет проект на решение. На последно място смята, че с решението не се спазват целите, както на ЗЕ, така и на НРЦЕЕ за заплащане на справедливи цени, които да съответстват на разходите на дружеството, както и липсата на предпоставки за създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Въз основа на представената административна преписка и допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът е установил, че производството по определяне на цени е започнато въз основа на заявление за утвърждаване на цени на електрическата енергия, подадено от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД на 31.03.2015 г. В него са изчислени за предстоящия регулаторен период от 1.07.2015 г. до 30.06.2016 г. цени, по които дружеството снабдява с електрическа енергия крайните клиенти на ниво ниско напрежение. Към заявлението са представени допълнително писмени доказателства, обосновка на поисканите цени, както и различни справки. Съдът е установил от писмените доказателства изпълнението на нормативните изисквания във връзка с подготовката и общественото обсъждане на решението, кворума на заседанието, на което е прието и мнозинството. В тази връзка е съобразил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на материалната и времевата му компетентност в писмена форма и при излагане на фактическите и правни основания. Обсъдил е подробно и останалите възражения на жалбоподателя. По отношение на компонентата за дейността крайно снабдяване е приел, че е под установения в чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ максимум като органът е обосновал размера от 2, 29% с извършен анализ на финансовите отчети и постигнатите от дружествата, между които и жалбоподателят, добри резултати и печалба за 2014/2015 г., както и на намаленото потребление на регулираната част от пазара на електрическа енергия. Посочил е, че КЕВР е изложила мотиви за запазване надценката на крайните снабдители, свързани с преминаването на голяма част от небитовите потребители към свободния пазар и произтичащата от това необходимост от оптимизация на разходите на крайните снабдители с оглед постигане на равнопоставеност между клиентите. Анализирайки съдържанието на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2013 г. (отм.); съдът е приел, че включените в компонентата за дейността крайно снабдяване разходи са прогнозни и размерът им подлежи на утвърждаване от КЕВР, която преценява тяхната икономическа обоснованост не само според представената от енергийното предприятие обосновка. Позовавайки се на заключението по допуснатата и изслушана СИЕ е приел, че размерът на компонентата за дейността крайно снабдяване е еднакъв за всички крайни снабдители с оглед спазване на принципа по чл. 23, т. 5 ЗЕ за равнопоставеност между енергийните предприятия, както и на принципа на чл. 8, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, че КЕВР правилно не е признала разходи, извършени за енергийна ефективност, тъй като редът и начинът за предявяване на искане за компенсирането им е определен в чл. 35 ЗЕ и се развива в отделно производство. По всички така изложени съображения е приел обжалваната част на акта на регулаторния орган за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Решението е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство за нарушения на чл. 146, т. 1-5 АПК. Касаторът твърди, че решение № Ц-27/2015 г. не е издадено от компетентен орган, тъй като КЕВР не е овластена да утвърждава количества на електрическа енергия, различни от предложените от дружеството. Възражението е неоснователно. Комисията е единственият орган, в чиято компетентност е регулирането на дейностите /чл. 10, ал. 1 ЗЕ/ и утвърждаването на цени в сектор енергетика /чл. 30, ал. 1 ЗЕ/. Дружеството неправилно интерпретира разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗЕ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 54/2012 г. /, която гласи, че цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия, като указанията дадени от Комисията относно образуването на цените са задължителни за енергийните предприятия. В ал. 3 на разпоредбата е посочено, че методите на регулиране, правилата за образуването на цените или определяне и изменение се определят с наредба за електрическата енергия. Приложима в случая се явява Наредба № 1/2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, като в чл. 15 от Глава втора "Образуване на цените", Раздел I "Ценообразуващи елементи" е регламентирано, че Комисията утвърждава прогнозните количества за целите на ценообразуването въз основа на оценка на прогнозния електроенергиен баланс, представен от електроенергийния системен оператор и на прогнозните количества, представени от енергийните предприятия. От изложеното е видно, че разпоредбата на чл. 36 ЗЕ касае цените, които подлежат на регулиране, а условията за утвърждаване на прогнозните количества електрическа енергия са посочени в Глава втора от Наредбата, т. е. КЕВР утвърждава цени съобразно установените методи и изисквания, като цените може да се различават от предложените в заявлението на дружеството. Правилното изчисление от КЕВР на разходите за закупуване на електрическа енергия, в които влизат и одобрените количества, се потвърждава от заключението на вещото лице. Енергийните предприятия не разполагат с правомощия да определят цената на електрическа енергия, а само я предлагат, като КЕВР е органът, който я определя, като гарантира спазване на принципа за балансиране на интересите на енергийните предприятия и потребителите /в този смисъл адм. дело № 12691/2016 г. на ВАС, четвърто отделение/. При издаване на процесното решение и спазвайки общите принципи по чл. 23 ЗЕ, КЕВР е извършила анализ и оценка на представената от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД прогнозна информация, на база на която е определила и цените, по които дружеството продава електрическа енергия на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. Обсъдила е и постъпилото становище от дружеството, като в акта са изложени мотиви за всяко едно възражение относно определянето на цените. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора, че решението не отговаря на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган е изложил мотиви общо за всички крайни снабдители /стр. 51 от решението/ като е приел "общ подход" по отношение на формирането на ценообразуващите елементи и отделно е анализирал представената информация за всяко едно дружество, включително и за жалбоподателя /стр. 71 от решението/. Спазени са и изискванията на чл. 13, ал. 2 ЗЕ, решението е прието в законоустановения състав и мнозинство. Както правилно е приел АССГ утвърждаването на цените на различните енергийни дружества в едно решение не съставлява нарушение на изискванията за форма, поради което твърдението на касатора в тази насока е неоснователно. Не намират основание доводите на касатора, че решение № Ц-27/2015 г. на КЕВР е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда, че са спазени чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 ЗЕ е проведено обществено обсъждане като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а КЕВР е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации, които са представили становища. Съдът е обсъдил приложението на чл. 26 АПК, както и че в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ липсва задължение за изпращане на индивидуални покани до всички производители на електрическа енергия. В случая на закрито заседание на 08.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и е указано за участие в общественото обсъждане да бъдат поканени представители на заинтересованите лица, а проектът на решение, датата и часът на обсъждането да бъдат публикувани на интернет страницата на КЕВР. Приложена е покана до заинтересованите лица. На 10.06.2015 г. е проведено обществено обсъждане, видно от представения протокол, а от заинтересовани лица и граждани са постъпили възражения и становища по проекта на решение за утвърждаване на цени. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика" е дало обективна възможност на заинтересованите да участват в това обсъждане. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп на енергийните дружества, в т. ч. и на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Неоснователни са възраженията за неправилно прилагане на материалния закон. От мотивите на процесното решение се установява, че КЕВР е извършила анализ на постигнатите резултати от електроснабдителните дружества през ценовия период 2014-2015 г., необходимите годишни приходи, респективно цени и е счела за обосновано спрямо тях да се приложи общ подход при образуване на ценообразуващите елементи относно: компонентата за дейността крайно снабдяване по чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ, която следва да бъде запазена в размер на 2, 29% от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия, какъвто е бил размерът й, определен за предходния период; необходимите годишни приходи на крайните снабдители за ценовия период отразяват прогнозните разходи за покупка на електрическа енергия за снабдяване на крайните клиенти, изчислени на основата на годишната прогноза за потребление на клиентите, присъединени към съответната мрежа на ниско напрежение, и средно претеглена цена на енергия. Средно претеглената цена за покупка на електрическа енергия е формирана на база на индивидуалните прогнозни количества и цената за закупуване на електрическа енергия от обществения доставчик, считано от 1.07.2015 г. В чл. 9, ал. 2 от НРЦЕЕ е посочено, че компонентата за дейността крайно снабдяване е в размер до 30 на сто от утвърдената средна покупна цена за енергия на дружеството като част от цената по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба компонентата включва икономически обосновани разходи и възвращаемост на дейностите по доставка и снабдяване с електрическа енергия, определени по реда на чл. 10 и чл. 14 от Наредбата. В чл. 10, ал. 4 НРЦЕЕ е разписано, че Комисията утвърждава прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени, като оценката за икономическа обоснованост се извършва въз основа на сравнителни анализи. При така заложените изисквания за елементите при образуването на цените, съдът правилно е приел, че органът е спазил общите принципи на ЗЕ. Размерът на компонентата, която е под установения минимум, органът е обосновал с извършен анализ на финансовите отчети и постигнатите от дружествата добри резултати и печалба за 2014/2015 г., както и на намаленото потребление на регулираната част от пазара на електрическа енергия. КЕВР е изложила мотиви за запазване надценката на крайните снабдители, свързани с преминаването на голяма част от небитовите потребители към свободния пазар и произтичащата от това необходимост от оптимизация на разходите на крайните снабдители с оглед постигане на равнопоставеност между клиентите, избрали пазара по свободно договорени цени, и клиентите на крайните снабдители, за които цените се утвърждават от регулатора. Мотивите към решението на КЕВР посочват и обясняват критериите при ценообразуването, които са приложими към всички електроснабдителни дружества. Индивидуален анализ на касатора е извършен от КЕВР по данните и информацията, съдържаща се в заявлението, като в решението са посочени конкретни фактически основания за всеки един ценообразуващ елемент. Съдът правилно е приел, че независимо от разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ, според която в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи, произтичащи от сделки с балансираща енергия, КЕВР е определила "максимално допустим размер на отклонението на дневните почасови прогнозни графици, което може да се включва в крайната цена на електрическата енергия за клиентите на крайния снабдител – за специалните балансиращи групи на крайни снабдители – до 1, 5%". В тази връзка органът е изложил съображения, че определеният размер е целеви и следва да стимулира крайните снабдители към по-точни прогнози, като превишаването на определения от КЕВР размер на отклонението да остава за сметка на дружествата. КЕВР е съобразила, че "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е извършило по-големи инвестиции, свързани с точността на прогнозата за потреблението на клиентите си, като среднопретеглените стойности на отклоненията са близки до 1, 5% и е приела, че посоченият размер на отклоненията е достижим, поради което следва да бъде запазен. По отношение на възражението на дружеството, че не са взети предвид извършените от него разходи за енергийна ефективност съдът е посочил, че редът и начинът е уреден в чл. 35 ЗЕ и предполага развитието на отделно производство. Комисията за енергийно и водно регулиране е счела за недопустимо произнасянето по това искане, тъй като с решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. на КЕВР относно утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика" е прието, че разходите на енергийните предприятия за постигане на индивидуалните им цели за енергийните спестявания могат да се признаят само в случай, че е изпълнено условието да са налице кумулативно следните предпоставки: срещу направените разходи за постигане на индивидуалните цели, енергийното предприятие не е получило допълнителни приходи от крайните потребители извън регулираните цени или чрез други механизми и направените разходи във връзка изпълнение на индивидуалните цели бъдат доказани пред КЕВР като икономически обосновани, което условие към момента на вземане на решението не е изпълнено, поради което в необходимите годишни приходи за осъществяване на лицензионната дейност на енергийните предприятия не са включени разходи за енергийна ефективност. Последната група възражения в касационната жалба са за нарушение на целта на закона, потребителите на електрическа енергия да заплащат справедливи цени, които съответстват на разходите на енергийните дружества за доставка на електрическа енергия. Правилни са изводите на съда относно законосъобразността на решението на КЕВР в обжалваната му част и съответствието му с чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЕ. Регулирането на цените на електрическата енергия е в правомощието на КЕВР. При упражняването на това правомощие Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност. Направените корекции са съответни на ЗЕ и НРЦЕЕ (отм.); По тези съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, жалбоподателят ще следва да заплати на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение