Решение № 13353 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2018 г.

Решение № 13353 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Теленор България" ЕАД, гр. София срещу решение № 4536 от 10.04.2018 година, постановено по адм. дело № 7805/2017 година по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 269 от 18.05.2017 година на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът – Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на "Теленор България" ЕАД, гр. София срещу решение № 269 от 18.05.2017 година на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С решението си, КРС на основание чл. 35, ал. 1, чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във връзка с чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, във връзка с чл. 78, ал. 5 ЗЕС е изискала от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да приведе дейността си в съответствие с чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, като преди подписването на всеки индивидуален договор предоставя на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената пред него жалба е допустима за разглеждане, а решението на КРС е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и е съобразено с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменителни основания спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. Правилен е и изводът на съдебния състав, че преди сключването на индивидуален договор между дружеството и потребител, са установени нарушения по чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения, удостоверено с надлежно съставен при проверката протокол, изразяващи се в непредоставянето на възможност на потребителя да се запознае със съдържанието на индивидуалния договор преди сключването му. Въз основа на тези безспорни констатации и в изпълнение на задължението си по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, КРС е уведомила касационния жалбоподател за констатираното нарушение и след като е обсъдила и приела за неоснователни направените от него възраженията, изложени в писменото му становище, е издала решение, с което е изискала в определен срок да преустанови нарушението и приведе дейността си в съответствие с нормата на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения, като преди подписването на всеки индивидуален договор да предоставя на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Правилен е изводът на съда, че дружеството чрез своите служители в търговските обекти, е длъжно да даде възможност на потребителя да се запознае със съдържанието на договора, като ирелевантно е обстоятелството дали потребителят ще поиска това или не. Такова оплакване е наведено и в касацонната жалба пред настоящата инстанция, но поради непредставяне на оборващи го доказателства, същото остава необосновано и съответно неотносимо към настоящия казус. Издаването на решение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС не е обвързано от броя на установените нарушения, като обстоятелството, дали се касае за трайно установена практика или за единичен случай е ирелевантно. За да е налице основание за провеждане на процедурата по чл. 78, ал. 1 ЗЕС, е достатъчно КРС да установи неизпълнение на задълженията, произтичащи от Общите изисквания, каквото в случая безспорно е налице. Разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения е конкретна и ясна, предвид което за преустановяване на нарушението не се изискват изрични указания, които да са елемент от съдържанието на административния акт. Изпълнението на наложената с него мярка следва от текста на нарушената разпоредба и се изразява в действия, насочени към спазване предвиденото в хипотезиса на нормата, т. е. предоставяне на възможност на конкретния потребител да се запознае със съдържанието на индивидуалния договор преди сключването му. При упражняване специфичната дейност по ЗЕС, предприятията са длъжни с организационни средства да създадат условия за спазване на общите изисквания и да осигуряват система за съответен контрол. В този смисъл наведеното в касационната жалба оплакване за непосочване в решението на КРС на конкретни действия, които дружеството е следвало да извърши относно отстраняване на констатираното нарушение се явява неоснователен. Достатъчно основание за налагане на посочената мярка е констатация на неизпълнение на задължения, произтичащи от Общите изисквания, като от значение в случая е предоставянето на възможност на потребителя да се запознае със съдържанието на индивидуалния договор преди сключването му. Ето защо като е отхвърлил жалбата на "Теленор България" ЕАД срещу решение № 269 от 18.05.2017 година на Комисията за регулиране на съобщенията и е приел същото за законосъобразно, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е приложил правилно материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,