Решение № 11449 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2024 г.

от 13.02.2023 г. на главен експерт Приходи, МДТ в община Крумовград, както и от писмо изх. 26-00-66/06.03.2023 г. на кмета на община Крумовград в отговор на искането на дружеството за отписване на тези задължения на основание чл. 173, ал. 2 ДОПК. Изложени са мотиви, че писмото на кмета потвърждава констатациите в становището на главния специалист Приходи, МДТ при община Крумовград, че задълженията са отписани, но не са заличени от сметката на дружеството. От експертното заключение съдът е приел, че разликата в общия размер на отписаните задължения (в писмото 17 940.27 лева и в заключението на ССЕ 17 970.76 лева), се дължи на начислените лихви от 02.02.2023 г. до 10.02.2023 г. Според съда, посочените документи не са означени като протокол, съответно решение, но обективират волеизявления на главен специалист в МДТ и на кмета на община Крумовград за отписване на задълженията за 2007 г. 2012 г. Предвид липсата на легална дефиниция на отписване, съдът е тълкувал нормата на чл. 173 ДОПК според общоприетото значение на думата като заличаване или изключване от списъка на активните задължения и е приел, че задълженията на Огнянов ЕООД за периода 2007 -2012 г. са служебно отписани и не подлежат на принудително изпълнение. По отношение на искането за отписване на задължения за данък върху превозните средства, поради бракуване на МПС, собственост на дружеството, съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, тъй като с изключение на товарен автомобил с рег. [рег. номер], чиято регистрация е прекратена на 31.03.2014 г., за останалите превозни средства, посочени в искането не се установява, че са с прекратена регистрация в процесните периоди. Съдът е отхвърлил жалбата и в частта, в която е оспорен мълчаливия отказ за отписване на задълженията за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства за периода 2013, 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., поради изтекла 5-годишна давност, тъй като давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК с издаването на актове за установяване на тези задължения. Давността за 2013 г. и 2015 г. е прекъсната с издаването на АУЗ 1563-1/13.06.2016 г., преди изтичането й. Задълженията за 2017 г. 2022 г. са установени с АУЗ 4852-1/25.10.2022 г. За 2017 г. давностният срок е започнал да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., като е прекъснат на 25.10.2022 г. с издаването на акта за установяването им. По аналогични съображения е приел, че е прекъсната давността и за задълженията в следващите периоди от 2018 г. до 2022 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за неоснователност на жалбата и в тази част. Решението е частично неправилно. По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства за периода 2007 г. 2012 г.:

от 13.02.2023 г. на главен експерт Приходи, МДТ в община Крумовград. Необходимо е волеизявление на оправомощения от закона административен орган. По отношение на публичните вземания за местни данъци и такси, правомощията за служебно отписване по чл. 173, ал.2 ДОПК следва да се упражняват от служителите от съответната общинска администрация, които със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ са определени да установяват местните данъци и такси съгласно чл. 4, ал.1 и чл. 9б ЗМДТ и които по силата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ упражняват правата и задълженията на органи по приходите. Кметът на общината не е компетентен да отписва задължения, тъй като упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ДОПК съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ. Отписването на задълженията, за които е изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171, ал.2 ДОПК е служебно т.е. без да е необходимо искане на задълженото лице. В останалите случаи, вземанията се отписват по искане на лицето. Неправилно съдът е приел, че представените по делото документи - писменото становище вх. 26-00-66

от 13.02.2023 г. на главен експерт Приходи, МДТ в община Крумовград, както и писмо изх. 26-00-66/06.03.2023 г. на кмета на община Крумовград, обективират волеизявление на орган по приходите по чл. 4, ал.1 ЗМДТ за служебно отписване на задълженията на Огнянов ЕООД за данък върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и такса за битови отпадъци за периода 2007 г. 2012 г., за които е изтекъл 10-годишният давностен срок към датата на искането от 02.02.2023 г. Този извод е изцяло необоснован, тъй като както в становището от 13.02.2023 г., така и в писмото от 06.03.2023 г. се твърди, че служебното отписване на задълженията е реализирано в ПП Матеус автоматично, без намеса на служител на общината т.е. без волеизявление на компетентния орган. В тази връзка основателни са доводите в касационната жалба, че при наличието на волеизявление на компетентния орган по приходите, обективирано в посочените документи, то предмет на оспорване по делото би бил изричният отказ за отписване на задълженията, а не мълчалив отказ за отписването им, формиран по искането на дружеството от 02.02.2023 г. В тази връзка следва да се съобрази, че по предмета на оспорване в настоящото производство мълчалив отказ за отписване на задължения на орган по приходите при община Крумовград, е налице произнасяне на Върховния административен съд с определение 9540/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 9215/2023 г., което е задължително при по-нататъшното разглеждане на делото на основание чл. 224 АПК. По действащите ДОПК и ЗМДТ, автоматичното отразяване на задълженията като погасени по давност в програмен (софтуерен) продукт, като ПП Матеус, ползван в общините, не може да се отъждестви и да замести властническото волеизявление на органа по приходите и не го освобождава от задължението му по чл. 173, ал. 2 ДОПК служебно да отпише публичните общински вземания, за които е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Данните от програмния продукт относно изтеклата погасителна давност, могат да послужат за преценката на органа по приходите за кои конкретни по вид и размер задължения са изпълнени условията за отписване. Поради това и отразяването на изтекла погасителна давност по съответната партида на дружеството, чрез ПП Матеус, без волеизявление на компетентния орган по приходите, не представлява отписване на задължения съгласно чл. 173, ал. 2 ДОПК. Основателни са и доводите в касационната жалба, че задълженията не са отписани и поради това, че за тях продължават да се начисляват лихви за забава. Това обстоятелство се установява от представеното по делото извлечение от данъчно-осигурителната сметка на Огнянов ЕООД от 23.11.2023 г. за задълженията за местни данъци и такси, предоставени от общинските администрации и от заключението на съдебно счетоводната експертиза относно размера на задълженията за периода 2007 г. 2012 г. В с.з. на 22.01.2024 г. вещото лице изрично е посочило, че отписаните задължения се олихвяват. Погасяването по давност на публичните вземания е един от погасителните способи, предвиден в чл. 168, т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2 ДОПК публични вземания са както вземанията на общините за данъци и такси, така и лихвите върху тези вземания чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Следователно изтичането на 10 годишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК погасява както вземанията за местни данъци и такси, така и вземанията за лихви върху тях. Служебното отписване, предвидено в чл. 173, ал. 2 ДОПК се отнася за всички погасени с абсолютна давност публични общински вземания, включително и за лихвите. От данните в посочената справка от данъчно осигурителната сметка е видно, че лихвите върху задълженията за 2007 2012 г. не са отписани. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Огнянов ЕООД против мълчаливия отказ за отписване на задължения за периода 2007 г. 2012 г. и следва да се отмени в тази част. Неправилно съдът е приел, че задълженията за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства за 2013 г. не са погасени по давност и не са налице основания за отписването им. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че за тези задължения е изтекла абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в хода на първоинстанционното съдебно производство. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от съда при постановяване на обжалваното решение, на основание чл. 142, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства за 2014 г. и 2015 г. правилно съдът е приел, че давността е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 ДОПК с издаването на АУЗ по чл.107, ал. 3 ДОПК 1563-1/13.06.2016 г. за установяването им. Съгласно чл. 172, ал. 3 ДОПК от прекъсването започва да тече нова давност. Основателно е възражението в касационната жалба, че е изтекла и новата 5-годишна давност за тези задължения. Към 02.02.2023 г. - датата на подаване на искането за отписване на тези задължения на основание чл.171, ал. 1 ДОПК, са изтекли повече от 5 години от прекъсването. В така погасените задължения е включен и данък върху превозните средства в размер на 54.09. лева за 2014 г. и 2015 г. за МПС с рег. [рег. номер], с прекратена регистрация от 11.03.2014 г. по т. 2.4 от искането от 02.02.2023 г. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Огнянов ЕООД против мълчалив отказ на орган по приходите при община Крумовград, мълчаливо потвърден от кмета на общината за отписване на задължения за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства за периода 2007 г. 2015 г. като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 и 2 ДОПК следва да се отмени и да се постанови друго за отмяна на мълчаливия отказ на органа по приходите и преписката да се върне на органа по приходите за произнасяне по искането на Огнянов ЕООД от 02.02.2023 г. с изрично волеизявление за отписване на посочените задължения при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени по-горе в мотивите на настоящото решение. Решението в останалата обжалвана част е правилно постановено. По отношение задълженията за 2017 г. правилно съдът е приел, че 5-годишната давност не е изтекла към датата на искането за отписването им, тъй като е прекъсната на основание чл. 172, ал.2 ДОПК с издаването на АУЗ по чл.107, ал. 3 ДОПК 4852-1/25.10.2022 г. на гл. специалист Приходи МДТ при община Крумовград. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че този акт е издаден след изтичане на 5-годишния срок по чл.109, ал.1 ДОПК. Данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, както и данъкът върху превозните средства се определят от служител на общинската администрация въз основа на декларациите по чл. 14 ЗМДТ и чл. 54 ЗМДТ. Тези декларации се подават еднократно, а не за всеки годишен период, за който са дължими данъците и таксите. Поради това първоначално подадената декларация замества декларациите за следващите календарни години. В този смисъл е решение на ВАС по адм. дело 13347/2020 г. и цитираната в него съдебна практика. С оглед на това при издаването на акта по чл.107, ал. 3 ДОПК от 25.10.2022 г. за установяването на задълженията за 2017 г. срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е спазен. Искането на Огнянов ЕООД от 02.02.2023 г. за отписване на погасени по давност задължения, по което е формиран оспореният мълчалив отказ се отнася за задължения за периода 2007 г. 2017 г., поради което погасяването по давност на задълженията за данък върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства за следващите периоди на 2018 г. 2023 г. не е в предмета на делото и не следва да се обсъжда. По отношение на задълженията за данък върху превозните средства по т.2 от искането от 02.02.2023 г., в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК в този случай, касационната инстанция проверява служебно валидността, допустимостта на решението и спазването на материалния закон. Законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за недължимост на данъка и по-конкретно изискването за прекратяване на регистрацията на МПС. От представените по делото талони е видно, че регистрацията на всички ППС посочени, с изключение на посоченото по-горе МПС с рег. [рег. номер], е прекратена на 19.04.2023 г. С оглед на изложеното в тази обжалвана част решението следва да се остави в сила. По разноските: