Решение № 11674 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2009 г.

Решение № 11674 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба на Виктор Костадинов Тодоров от гр. София, против заповед № К-7107/08.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и целта на закона, търси нейната отмяна. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима - подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от заинтересована страна и срещу подлежащ на оспорване акт. След преценка на доводите на страните и всички събрани доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбоподателят е работил като специалист I-ва степен, в САД "Финансово-контролна дейност" - МВР, категория "В". По инициатива на директора на Дирекция "Финансово контролна дейност", рег. ХI-641/4.09.2009 г. е направено предложение до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, роден на 11.03.1953 г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Мотивите са, че към момента на предложението служителят има общ осигурителен стаж от 36 години, 3 месеца и 4 дни от който служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители в МВР-16 години и 10 месеца. В този смисъл са данните от справка за осигурителен стаж, издадена от Дирекция "Човешки ресурси" - МВР и приложена по делото. В съответствие с предложението със заповед № К-7107/8.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, като орган по назначението, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. При така установените фактически обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268 и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. Обжалваната заповед е и материалноправно законосъобразна - издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР /нова - ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г./ служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Според чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители. В разглеждания случай към момента на издаване на заповедта жалбоподателят има осигурителен стаж над 36 години, от който действително прослужени като държавен служител - 16 години и 10 месеца, на 57 години е. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която норма е действаща към датата на издаване на заповедта. Тази нова разпоредба овластява административният орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както изисква чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС, както неправилно сочи Тодоров. Не намират правно основание и останалите доводи за незаконосъобразност, сочени в жалбата, за противоконституционност на материалната разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е съобразена с нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата визирана от последния текст. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са налице и следователно издадената за това заповед на министъра на вътрешните работи е в съответствие със закона и неговата цел. По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основание за отмяната й. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,