Решение № 6323 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2011 г.

Решение № 6323 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2011 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Максима България" ЕООД гр. София против Решение № 3550/18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 3010/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 161/28.02.2011 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на жалбоподателя е забранено да прилага заблуждаваща търговска практика - предоставяне на заблуждаваща информация за цената, като основна характеристика, за всички предлагани за продажба стоки, в нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗЗП. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Председателя на Комисията за защита на потребителите, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Максима България" ЕООД гр. София против Заповед № 161/28.02.2011 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗЗП на жалбоподателя е забранено да прилага заблуждаваща търговска практика - предоставяне на заблуждаваща информация за цената, като основна характеристика, за всички предлагани за продажба стоки, в нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗЗП. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановена при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната й. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правната регламентация на нелоялните търговски практики се съдържа в глава IV, раздел IV (чл. 68б - 68л) ЗЗП. Законодателят е възпроизвел уредбата в Директива 2005/29/ЕО от 11.05.2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялните търговски практики към потребители на вътрешния пазар. Нормата на чл. 68в ЗЗП съдържа общото правило за забрана на нелоялните търговски практики, докато разпоредбата на чл. 68д и чл. 68е регламентират кога търговската практика е нелоялна. От друга страна, в текстовете на чл. 68д и чл. 68е ЗЗП са посочени заблуждаващите практики, които са нелоялни. В случая като основание на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е посочена нормата на чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗЗП, поради което правилно Административен съд София-град е приел, че "Максима България" ЕООД гр. София е осъществил нелоялна заблуждаваща търговска практика. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, че начинът, по който се предоставя информация за цената на стоките в предварителни разфасовки, заблуждава и е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Фактът, че върху всяка стока е поставен етикет с цена е достатъчно за потребителя и не би следвало да се очаква, че той ще търси допълнителен етикет, поставен на друго място, за да провери дали това е действителната цена. Правилни са изводите на съда, че дори и да забележи втората цена, у потребителя ще настъпи объркване относно въпроса коя е действителната цена, която следва да заплати на касата. Ето защо е недопустимо наличието на две различни цени за една и съща стока, при което поставени по начин, водещ до по-достъпно възприемане на по-ниската цена. Резултатът от това е вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК и липса на установена фактическа обстановка, тъй като заповедта е издадена въз основа на констатации в два акта за установяване на административно нарушение, са неоснователни. За приложението на нормата на чл. 68л ЗЗП не се изисква влязло в сила наказателно постановление за нарушение по същата разпоредба. Няма пречка издаден акт за установяване на административно нарушение да предпоставя производство по издаване на заповед на председателя на КЗП по чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 и чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 1 ЗЗП. Най-накрая, производството по издаване на заповед се развива по правилата на АПК, докато производството по налагане на административно наказание по реда на ЗАНН. В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина на производството за да се забрани нелоялна заблуждаваща търговска практика. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение