Решение № 597 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2017 г.

Решение № 597 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6478/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Б. пи ди ес с." ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 2073/29.03.2017 г. по адм. д. № 7791/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221815008392-091-001/3.05.2016 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221815008392-091-001/3.05.2016 г. на ТД на НАП-С., с който са определени задължения по ЗДДС с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 31 560 лв за периода м. 2, 5 и 9.2015 г. по фактури на "О.-С. 1" ЕООД и "РКР г." ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е прието, че не са основателни. Законосъобразно съдът е приел, че счетоводното отразяване на спорните фактури не е достатъчно, за да се приеме, че отразените в тях доставки са осъществени. Правилен е изводът на съда, че тежестта на доказване наличие на материалните условия за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит - наличие на осъществени доставки - е върху жалбоподателя, който черпи права от установяването на тези факти. Съдът е анализирал подробно представените договори, отчети и приемо-предавателни протоколи по фактурите на "О.-С. 1" ЕООД и обосновано е приел, че са общо формулирани и неподкрепени с доказателства за изпълнение на описаните в тях проверки на документация от служители на доставчика. Обосновано съдът е приел, че възложените по договора от 22.05.2014 г. технически сравнения на оборудване по приложение № 1 са били изпълнени на 19.05.2015 г. от трето лице - "Водни съоръжения" ДЗЗД според представените технически сравнения и обяснителни записки, докато за изпълнение на договора от 22.05.2015 г. е представен само приемо-предавателен протокол. Представените доказателства не установяват обем и стойност на фактурираните услуги, които в договорите са оценени общо без данни дали цената е определена от обема работа или съобразно необходимото време за изпълнението й. Правилно съдът е приел, че отчетите за извършена работа също не конкретизират изпълнението на услугите и не могат да обосноват извод за изпълнение на описаните в тях дейности от доставчика, след като липсват доказателства за компетентност на негови служители или на управителя на доставчика да изпълни възложените консултантски дейности в областта на строителството. В някои от отчетите е посочено да се назначат комисии за проверка на документацията на проект по изграждане на инфраструктурата за питейни и отпадни води в гр. Ч. бряг като липсват доказателства за работата на споменатите комисии, както и за техния възложител. По фактурата за доставка на "РКР г." ЕООД обосновано съдът е приел, че не е доказано изработване и експедиция на възложените в договора от 2.07.2015 г. метални конструкции от доставчика, издал фактурата от 25.09.2015 г. за изработка и доставка на метални конструкции тип Т2 144, 57х144 по договора от 2.07.2015 г. Видно от фактурата в нея е посочено количество на доставените метални конструкции -1 бр. Видно от преписката на стр. 334 /в том 3/ е приложен договор между ревизираното лице - изпълнител и словенското дружество за обект в гр. Т. с предмет поддържащи метални конструкции като според приложение към този договор единият от видовете поддържащи метални конструкции е Т2 144 57х144 бр. В чл. 3 от този договор ревизираното лице е декларирало, че е оторизиран и квалифициран да осигури договорената изработка. В договора от 2.07.2015 г. не са посочени бройките от отделните видове метални конструкции, възложени за изработка на "РКР г." ЕООД, поради което е съставена фактура с посочен в нея 1бр. метална конструкция. Така оформеният договор и фактура, както и данните в цитирания чл. 3 от договора между ревизираното лице и словенското дружество подкрепят изводите на съда за липса на участие на доставчика, разполагащ с маникюрист, фризьор и козметик, в изпълнението на договорените метални конструкции по договора от 2.07.2015 г. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК като е дало указания на жалбоподателя, че следва да докаже правопораждащите факти за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. В касационното производство е представено нечетливо копие от ЧМР, което не следва да се обсъжда предвид чл. 219, ал. 2 от АПК. Съдът правилно е обосновал изводите си с подробен преглед на приложимата практика на СЕО и СЕС по дело С-152/02 и редица други, цитирани от съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактура, доставката по която е осъществена от издателя на фактурата. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяване на доставките по спорните фактури не е доказано. Законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1476,80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,