Решение № 6730 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2013 г.

Решение № 6730 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4712/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по повод на постъпило искане от Иван Георгиев Христов от гр. Дупница, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 3927/11.08.2011 г., постановено по адм. дело № 2289/2010 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, потвърдено с решение № 6161/2012 г., постановено по адм. дело № 14966/2011 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, първо отделение. Твърди се, нарушено право на защита, тъй като страната е била лишена от възможност да участва лично в делото, не е участвала в същото и не е вземала становища по него. Твърди се, че решенията са постановени при неизяснена фактическа обстановка и са необосновани. Като друго основание се сочи противоречие с решения на европейския съд по правата на човека. Моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът - Директор на дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Петрова, взема становище за неоснователност на подадената молба. Молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 от АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. В случая молителят претендира отмяна на две основания - по чл. 239, т. 5 и 6 от АПК. Според чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителят следва да докаже обстоятелствата, на които се позовава, а именно - лишаване от възможност за участие в делото или неучастие, лично или чрез повереник, поради неотстранимо препятствие. Пред първоинстанционния съд страната - Иван Георгиев Христов е призоваван на посочения от него съдебен адрес в жалбата - в гр. София, чрез надлежно упълномощения адвокат Н. Георгиев. Призоваването е извършено редовно по смисъла на § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 137 АПК и чл. 38 ГПК. По този начин е дадена възможност на страната да участва в делото. Участието на страните в процеса следва да е гарантирано, но не е задължително по смисъла на чл. 159 ДОПК и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 142 ГПК. Не са били налице и не се твърди наличие на неотстраними препятствия за страната за лично участие в производството по делото. Страната не само не е била лишена от възможност за участие в съдебната фаза на производството, но същата е била надлежно представлявана и защитавана от процесуален представител - адвокат Н. Георгиев. Касационното съдебно производство е образувано по жалба, подадена лично от страната, която е била надлежно представлявана в проведеното съдебно заседание от адвокат Симитчийски. Изводът е, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до лишаване на страната от възможността лично да участва в делото. Избраното от страната процесуално поведение, изразяващо се в неявяване на проведените съдебни заседания или неучастие по друг начин в делото, не съставлява допуснато от съда процесуално нарушение, нито неотстранимо препятствие. Отмяната на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от процеса, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени причини, които в случая не са налице. Наведените доводи за необоснованост на решението, допуснати нарушения от съда, довели до неизясняване на фактическата обстановка по спора, не съставляват основания отмяна, а касационни такива, чието разглеждане е преклудирано във фазата на редовно проведеното съдебно касационно обжалване. Няма основание за отмяна по реда на извънредния способ. Друго наведено основание за отмяна е по т. 6 на чл. 239 АПК - предвид решение на европейския съд за правата на човека /ЕСПЧ/, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Посочени в молбата са решенията на ЕСПЧ по дела "Велтед-98" АД срещу България, Руис Толиха и Иро Балани срещу Испания, Хигинс и други срещу Франция, Киркова, Попов и други срещу България. Не се твърди наличието на влязло в сила решение на ЕСПЧ, по което страна да е молителят. Решенията на ЕСПЧ се ползват със сила на присъдено нещо и са относими само досежно страните, участвали в процеса, и не могат да се ползват изобщо от всички страни. Те имат установителен характер за констатираното нарушение на гарантираното от конвенцията право. Цитираните в молбата за отмяна решения на ЕСПЧ са неотносими за молителя, който не е бил страна по делата, по които са постановени решенията. Молбата за отмяна и по този текст следва да се отхвърли като неоснователна. Ответникът по молбата за отмяна, представляван от юрисконсулт, е претендирал присъждане на разноски, направени в производството, развило се пред ВАС по молбата за отмяна. Предвид неоснователността на молбата за отмяна, своевременно направеното искане и данните за процесуално представителство, искането се явява основателно. В тежест на молителя и в полза на бюджета на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева. Водим от горното, настоящият петчленен състав на ВАС