Решение № 381 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 284/2008 г.

Решение № 381 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 284/2008 г., 5 членен с-в, ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по § 2, ал. 12 ГПК във вр. чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Образувано е по молба на г. С. А. от гр. В., подадена от пълномощника му адв. Н, за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 232 от 19.04.2006 г. по гр.д. № 27/2006 г. на Върховния касационен съд, първо г.о., с което е оставено в сила въззивното решение № 1* от 22.11.2005 г. по гр.д. № 427/2005 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХIV с-в от 3.01.2005 г. по гр.д. № 3228/2000 г. в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ вилна сграда, построена в имот пл. № 583 м. "Б" по КП "Б", гр. В. С въззивното решение е осъден Г. А. да заплаща на В. А. и обезщетение за едноличното ползване на съсобствения имот до извършването на делбата. Ответницата по молбата В. С. А. от гр. В. не е изразила становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, петчленен състав взе предвид следното: С посоченото по-горе решение на Варненския окръжен съд, оставено в сила от ВКС, е отхвърлено искането на Г. А. за възлагане на делбения имот. Поради това, че процесната вилна сграда е неподеляема, е постановено делбата да се извърши чрез изнасянето й на публична продан. Молителят г. А. се позовава на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Твърди, че постановеното по гр.д. № 273/2007 г. решение на Варненския окръжен съд, влязло в сила след влизане в сила на решението за изнасяне на имота на публична продан, е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като с него се установява, че сградата е строена единствено от молителя, без участието на ответницата. Молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: С решение № 1* от 31.10.2007 г., постановено по в.гр.д. № 273/2007 г. на Варненския окръжен съд, е прието, че ищецът Г е построил процесната вилна сграда в предоставеното за ползване на баща му място, като е организирал строителните работи, доставката на материалите, наемал е и е заплащал на майсторите. Поради това и на основание чл. 12, ал. 2 ЗН ответницата В е осъдена да му заплати сумата 5 443 лв., представляваща увеличената стойност в пари на наследството на С. Д. А., вследствие вложените от Г. А. труд и средства в изграждането на вилната сграда. Решението по претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН не е от значение за постановяване на решението по извършване на делбата, чиято отмяна се иска. С решението по гр.д. № 273/2007 г. на Варненския окръжен съд не се решава въпросът за собствеността на сградата, но дори и да имаше отношение към този въпрос, той не е предмет на втората фаза на делбеното производство, а на първата фаза, когато се решават въпросите за съсобствеността, между кои лица, за кои имоти и при какви части ще се извърши делбата /чл. 282, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, петчленен състав