Решение № 12901 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7592/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Длъжностни лица главен инспектор И. Тенев и главен специалист П. Кожухаров при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях- Югоизточна България, подадена чрез старши юрисконсулт Е. Златева срещу Решение 3987/ 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 260/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ). Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да издават предписания на собствениците на язовири, съобразно правомощията си по Закона за водите. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди обжалваният административен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири"- град София, редовно призован в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Василев, моли да се отхвърли представената касационна жалба. Излага доводи, че решението на АССГ е валидно, законосъобразно и правилно. Моли същото да бъда оставено в сила и да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Според него не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което намира за правилно и законосъобразно, като съответно на приложимия материален закон. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение на АССГ са ОБЯВЯВЕНИ ЗА НИЩОЖНИ Предписанията по т.V.2.1 и т.V.2.2 от КП 06-03-92/ 05.10.22г. на длъжностни лица при ДАМТН-РО НЯСС- ЮИБ, по жалба вх. 85-01-1504-1/30.11.22г на ДП УСЯ- София. ОСЪДЕНА е ДАМТН- София да заплати на ДП УСЯ- София сумата от 100 лв, представляваща разноски по делото. От фактическа страна по делото е установено, че Държавата е собственик на язовир Злати войвода 2 с площ 36 604кв.м., ПИ 30990.51.303, в село Злати войвода, община Сливен, като правата на управление са предоставени на жалбоподателя ДП УСЯ, видно от АПДС 6939/ 21г. На 15.11.22г. жалбоподателят получава КП 06-03-92/ 05.10.22г- за извършена проверка на място от две длъжностни лица при РО НЯЯС- ЮИБ към ГД НЯСС на ДАМТН. КП е съставен за проверка на 05.10.22г., в присъствието на дл. лице към ТП- Бургас. От съдържанието на КП- е видно, че е проверено дали са изпълнени предписанията на комисия по чл.138а ал.3 от ЗВ, назначена от ОУ- София, дадени по Протокол 5 /02.09.21г., както и дали са изпълнени предписанията на ГД НЯЯС на ДАМТН по КП 06-03.32/ 28.04.20г. С КП са дадени 3 бр. предписания, като се поддържа жалбата само срещу първите две от тях:- да се възстанови проводимостта на преливника в срок до 30.04. 2023г. и - да се възстанови проводимостта на основния изпускател в срок до 30.04. 2023г. Като фактическо основание за издаване на КП е посочен и Анализ на техническото състояние на язовира- изготвен и утвърден от жалбоподателя през м.04.22г. с констатацията, че е недостатъчно обезпечен преливника /почистен, но с недостатъчен запас/ и е запушен основния изпускател. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е преценил за основателно възражението на жалбоподателя, че КП е нищожен. Аргумент за това бил, че нито Председателят на ДАМТН, нито оправомощените от него длъжностни лица имат изобщо правомощия по ЗВ да дават предписания за извършване на ремонт. Имат правомощия само да дадат предписания за предприемане на действия по изясняване на техническото състояние на язовира и начина му на експлоатация. Преценено било, че фактическите установявания в КП са непълни и непрецизни, като не е посочено точно кой анализ на техническото състояние се има предвид в т.ІІ. Също така не става ясно какво е констатирано по т.ІV- изпълнени ли са или не са изпълнени предписанията на ГДНЯЯС на ДАМТН по КП 06-03.32/ 28.04.20г. Посочено е, че фактическите установявания са непълни и това препятства правото на защита на жалбоподателя. Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в Констативен протокол 01-02-39/ 5.10.2022г., на инспектори в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях Югозападна България в ДАМТН, в частта, с която са дадени предписания по чл.190а, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, раздел V, т.2.1, т.2.2 и т.2.3. Адм. съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно това, че административният акт е нищожен не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. КП е издаден на основание чл. 190б и чл. 190а ал.2 от ЗВ. Същият е издаден от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл.190 ал.4 от ЗВ. Неправилни са доводите на адм. съд, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен КП 06-03-92/ 05.10.22г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед А-776/ 22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (т.49 и т.50), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съгласно чл. 140, ал.2, т.1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица - за дейностите по т. 8 и 9, включително за изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Поради това, не се констатира порок на предписанието по чл. 146, ал. 1 АПК. При издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица са посочени относимите норми на материалния закон. Същите са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир Злати войвода 2, община Сливен, стопанисван от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Безспорно по делото е, че собственик на процесния язовир Злати войвода 2, община Сливен е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата от 28.01.2020 г., за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда. В чл. 25, ал. 2 от Наредбата от 28.01.2020 г. е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Техническото състояние на язовира е свързано не само с неговото правилна експлоатация, а и с безопасността на територията по поречието на водния обект, който се намира след съоръжението. Неправилни са доводите на административния съд за нарушение на формата при издаване на адм. акт. Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Представител на собственика на язовира е присъствал при проверката на място и не е направил възражения по протокола. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато язовир е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението. Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата от 28.01.2020 г. и са издали мотивиран акт с всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК. При информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания. В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовира, поражда задължения на собствениците да изпълняват, дадените предписания от контролните органи. В конкретния случай, язовир Злати войвода 2 е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, поради и което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия. Тук към грижата на добрия стопанин се прибавя и опазването на обществения интерес, който изисква превенция от вредното въздействие на водите- чл.138, ал.4, т.8 ЗВ. Това се осъществява именно чрез извършване на контрол за техническото състояние, правилната и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и жалбата на ДП УСЯ- София против предписания по т.V.2.1 и т.V.2.2 от КП 06-03-92/ 05.10.22г. на длъжностни лица при ДАМТН-РО НЯСС- ЮИБ, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,