Решение № 11795 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6861/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Ш. Х., подадена чрез процесуален представител служебен адвокат Т. Ташев, против решение 5395 от 27.05.2025 г., постановено от Административен съд Хасково III състав, по адм.д. 1060/2025 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като според касатора не е била разгледана в пълнота описаната бежанска история. Акцентира се на обстоятелството, че безогледното насилие в Сирия не винаги е осъществено от представители на конкретна групировка, като се твърди, че и към настоящия момент е налице ситуация на гражданска война, при която всяка различна групировка държи и управлява конкретна територия, която може да отстоява с въоръжените си формирования. Жалбоподателят сочи, че на такива територии не се прилага законодателство на държавата, а често пъти трактовка на шериата, която зависи от моментното настроение на ръководещият паравоенното формирование командир. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет и да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен главен юрисконсулт Е. Хичовски, който в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на Административен съд Хасково. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 31.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото за да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти, като за проверката по чл. 168 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. Според участващия по делото прокурор изводът на първостепенния съд за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ кореспондира с доказателствата по делото, като липсват фактически и правни основания за корекция на този извод. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Х. Ш. Х. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния законен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, против неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5395 от 27.05.2025 г. е отхвърлена жалбата на Х. Ш. Х., гражданин на Сирия, срещу решение 2987 от 09.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Хасково е приел, че процесният административен акт, с който на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Според първоинстанционния съд не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното решение, същото не противоречи на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона. Съдът е разгледал подробно оплакванията на кандидата и ги е преценил като неоснователни, тъй като не е установил пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Съобразено е обстоятелството, че издателят на процесния акт е взел предвид справката на Дирекция Международна дейност на ДАБ от 29.01.2025 г. /вх. МД-02-60/29.01.2025 г./ относно актуалната политическа обстановка в Сирия с данни за състояние на сигурността в страната, както и справка с вх. МД-02-17/13.01.2025 г. относно положението на [заличен текст] в Сирия. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че молителят не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, като не се констатира да са били нарушени негови основни права или по отношение на него да е осъществена съвкупност от действия, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, които да доведат до нарушаването им. Според съда не се установяват действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съответно е правилна преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Изяснено е, че според информацията от представените по делото справки, както и общодостъпните информационни източници, е налице спорадичен проблем със сигурността в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна Сирия, но конфликтът не е обхванал значителни територии от Сирия. Същевременно според съда, актуалните данни не сочат към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Първостепенният съд е преценил, че за жалбоподателя, който изрично посочва, че е [заличен текст], няма риск да бъде подложен на тормоз, насилие и заплахи, защото според отразеното в справката от 08.04.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ не са налице данни за тенденциозно негативно отношение към малцинствените групи в Сирия от страна на официалните власти в страната. Изложеното, според съда, прави законосъобразен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Според решаващия съд ответният административен орган е извършил законосъобразна преценка на липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 1 т. 3 ЗУБ, при съобразяване на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО и решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Съобразено е обстоятелството, че понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в разпоредбата на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС и поради това тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Отчетено е обстоятелството, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, поради което и с оглед данни в тази насока, съдът е ценил представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, както и актуалните данни в медиите. Въз основа на тях първостепенният съд е приел, че към момента на постановяване на оспореното решение обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие и макар да е оставала сложна, не са били налице ситуации, в които конфликтът в Сирия да е достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Обсъдено е, че според изложеното от жалбоподателя в рамките на проведеното с него интервю, той не е имал взаимоотношения с полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност, следователно не може да се направи извода, че личното му и обществено положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в Сирия и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Поради това съдът е счел за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е налице хипотезата на ал. 5, а именно, че съществува възможността за вътрешно разселване, включително при съобразяване на данните за хиляди завръщащи се в Сирия лица. Формиран е извод, че неоснователно се цитира решение по дело С-406/22 на СЕС, което касае различна от процесната хипотеза, тъй като разглежда въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки, по силата на който да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следва да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения, с който е отказано предоставяне на международна закрила по молби подадени от кандидатите от третите страни обявени със съответните законодателни мерки по реда на чл. 37, пар.1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за трети сигурни страни. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно установена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото Административен съд Хасково точно е констатирал, че административното производство пред ДАБ е започнало по молби на кандидата, подадени съответно чрез СДВНЧ - [населено място] с вх. 105450-4604 от 06.08.2024 г. и чрез РПЦ [населено място] с вх. 2333/12.08.2024 г., за предоставяне на международна закрила. На 20.09.2024 г. с молителя е проведено интервю, за което е бил съставен протокол в присъствието на преводач на разбираем от него кюрдски език. Въз основа на представената декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ от 12.08.2024 г. и от проведеното интервю се установява по безспорен начин, че Х. Ш. Х. е гражданин на Сирия, роден е на [дата на раждане] в Сирия, гр. Рас Алайн, с постоянен адрес в гр. Хасака, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], земеделец, без образование, женен. Чужденецът е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през юли 2024 г. и преминал в Турция заедно със съпругата си С. К. Х. и две от децата им Уйлям и Ахам, където останали около двадесет дни. След преминаване на българска територия и двудневен преход през гората, били заловени от полицаи и настанени за един ден в арест, после в лагер от затворен тип, а впоследствие отведени до лагера в гр. Харманли. Според разказаната бежанска история Х. Ш. Х. не е бил арестуван или осъждан, но към него постоянно са били отправяни заплахи заради религията му, тъй като лицата от техния етнос [заличен текст] били подложени на непрекъснат тормоз и насилия. Описал е, че е напуснал Сирия заради продължаващата война там и защото домовете им били ограбени изцяло. Посочил е че по скоро би се самоубил, вместо да се върне в Сирия и е подал молба за закрила, защото България била мирна и спокойна държава, в която няма дискриминация. Изрично заявява, че има близки роднини в страна от ЕС син в Германия. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обосновани правни изводи. Касационният съдебен състав изцяло споделя становището на първостепенния съд относно приложението на чл. 8, ал. 1 и ал. 4 ЗУБ. Безспорно причините за напускането от жалбоподателя на държавата му по произход, изложени в проведеното от ДАБ интервю, не са включени в обстоятелствата, визирани в нормата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, с оглед на което първостепенният съд е извел правилен извод, че в случая не е налице основание за предоставяне на претендирания бежански статут, тъй като не е спорно обстоятелството, че чужденецът не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, а и спрямо него не е било упражнявано физическо насилие и същият не е бил обект на репресии. Предвид обстоятелството, че в хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че като [заличен текст] е бил подложен на тормоз, насилие и заплахи, обосновано съдът е ценил информацията от представената справка с вх. МД-02-17 от 13.01.2025 г. относно положението на [заличен текст] в Сирия. При това следва да бъдат споделени изводите му, че след като новите управници в Сирия уверяват членовете на религиозните малцинства в страната, че няма да ги репресират и са готови да работят с всички, стига да не подкрепят Башар Асад, то за жалбоподателя не съществува реален риск от посегателства по този признак. Не се установява сирийските официални власти да демонстрират специално негативно отношение към [заличен текст] малцинство и да ги подлагат на гонения. Разказаната бежанска история в тази ѝ част не може да аргументира прилагането на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като не свидетелства за релевантно преследване на чуждия гражданин. Първостепенният съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с възраженията на оспорващия за наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Настоящият съдебен състав възприема тезата на решаващия състав на Административен съд Хасково и на ответника, че в случая няма законово основание да се приеме, че кандидатът е напуснал Сирия поради наличие на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Самият жалбоподател не твърди и не сочи доказателства, спрямо него да са предприети такъв вид конкретни действия от официалните власти или от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От страна на касатора не са посочени и обстоятелства, визирани се в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ, изразяващи се в изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Задълбочено са били изследвани обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като първостепенният съд вярно е посочил, че в тази разпоредба се включват обстоятелства, свързани с тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно е съобразено, че наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, каквито обаче не се установяват в конкретния случай, включително с оглед разясненията дадени в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07. Безспорно, с оглед идентичността на разпоредбата на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО /понастоящем отменена/ и действащата норма на член 15, буква в от Директива 2011/95/ЕС, тълкуването, дадено с цитираното решение на СЕС е запазило своето значение и остава съществено за разбирането и прилагането на правилата за предоставяне на хуманитарен статут. Издателят на процесния административен акт правилно е отчел данните от приложената по преписката справка за Сирия, според която действително там има вътрешен въоръжен конфликт, който обаче не обхваща територията на цялата държава, а е в отделни области и степента на конфликта не достига такова ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, ако бъде върнато в страната, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална заплаха. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че не е била разгледана в пълнота описаната бежанска история. Това твърдение не намира фактическа и правна обосновка, защото председателят на ДАБ и съдът са извършили задълбочена проверка на всички заявени от кандидата за статут факти и са разгледали детайлно информацията за общото положение и актуалната обществено политическа обстановка в Сирия, като са събрали всички необходими доказателства, включително справките на Дирекция МД при ДАБ. Обжалваното решение е подробно мотивирано защо не са налице основания да се счита, че поради самия факт на присъствието си на територията на Сирия чуждият гражданин не може да се счита изложен на реална опасност от тежки посегателства и заплахи. С оглед неопроверганата им материална доказателствена сила, са били ценени и подробно обсъдени справката от 29.01.2025 г., сочеща на известна промяна на обстановката в страната по произход, както и представената пред първата съдебна инстанция справка от 08.04.2025 г. Според последните данни милиони сирийци, намиращи се извън страната си, са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад. Предвид големия миграционен поток към Сирия, Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. В съответствие с чл. 142, ал. 2 АПК е обсъдена и най-новата информация в медийното пространство, според която в страната се завръщат хиляди лица; на 29 март 2025 г. временният президент Ахмед ал Шараа обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата; представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Тези данни са изцяло в подкрепа на правните изводи на административния орган за липса на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените от първостепенния съд правни изводи във връзка с подобряването на общото положение в Сирия се потвърждават от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и вх. МД-02-528 от 31.09.2025 г. В тях се съдържат данни, че според оценки на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/, към 12 юни 2025 г. в провинция Халеб пребивават 1 545 049 вътрешно разселени лица, а от 27 ноември 2024 г. насам 467 198 души са се завърнали в провинцията, след като преди това са били в положение на вътрешно разселване. ВКБООН допълнително изчислява, че от началото на 2024, т. до 15 май 2025 г. общо 197 265 завърнали се от чужбина лица живеят в провинция Халеб, по-голямата част от които /25 137 души/ се завръщат в окръг Джебел Саман, следвани от Ал Баб /5 683 души/ и Менбидж /5 121 души/. Между 17 - 23 септември 2025 г. ВКБОО11 продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, осигурявайки транспорт и друга логистична подкрепа на граничните контролно-пропускателни пунктове "Ал Салама" и "Джусие". През посочения период 948 души се възползват от тази помощ, а от началото на годината общо 19 307 завърнали се лица са получили подкрепа па ключовия граничен пункт с Турция и Ливан. Като част от друга дейност ВКБООН предоставя парична помощ па 2978 домакинства, от която се възползват общо 10 785 души. Това увеличава общия брой на подкрепените бенефициенти чрез финансовата помощ за връщане и реинтеграция до 5787 домакинства /22 964 души/ и на свой ред отбелязва важен етап в усилията за връщане и реинтеграция. В справката от 31.09.2025 г. изрично е посочено, че основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени с течение на времето, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Други причини включват носталгия, трудности при достъпа до жилище, възстановяване на собствеността, ограничена хуманитарна помощ и необходимост от работа. Повечето завърнали се лица се насочват към провинции в Северна Сирия, като Алепо, Идлиб, Дамаск и Хама са сред най-честите дестинации. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Неоснователно е развитото в касационната жалба оплакване, че в Сирия е налице безогледното насилие, поради действия на различни групировки, които управляват конкретна територия в съответствие с правилата на шериата, а не на законодателството на държавата. В различните райони, които са под контрола на отделни групировки, няма единна трактовка на правото, включително на шериата. Актуалните данни за страната ясно показват, че докато различни групировки действат и упражняват влияние с въоръжени сили, териториалният им контрол не е абсолютен, защото са налице правни норми според конкретния регион и ситуация, включително регламентиращи усилия за стабилизация и вътрешно разселване на завръщащите се в родината лица. В последните си препоръки ВКБООН потвърждава динамичния и комплексен характер на ситуацията в Сирия, при която обаче, на фона на все още съществуващи рискове и несигурност, са налице области на законност и стабилност осъществява се държавен контрол и се възстановява правната система. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,