Решение № 7221 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2017 г.

Решение № 7221 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13912/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., срещу Решение № 1934 от 02.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2160/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № 230-ОП/18.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която на "Л. г." ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка - "запечатване на обект" - павилион "Добруджански грил" в гр. Д., ул. "П. Х." .№... и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесната ПАМ. Ответникът по касационната жалба - "Л. г." ЕООД, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на ЕТ срещу оспорената заповед за налагане на ПАМ. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. С обжалваното решение, Административен съд - В. е отменил Заповед № 230-ОП/18.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която на "Легионер груп" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка - "запечатване на обект" - павилион "Добруджански грил" в гр. Д., ул. "П. Х." .№... и е забранен достъпа до него за срок от 7 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но при несъответствие с целта на закона. Този извод е обосновани, след като съдът е приел, че установено от фактическа страна, че при проверка на 13.07.2017 г. в 18.50 часа в търговския обект - павилион "Добруджански грил" в гр. Д., ул. "П. Х." .№..., стопанисван от "Л. г." ЕООД е установено, че при контролна покупка на 1 брой солети на стойност 0,50 лева не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация в търговския обект ЕКАФП. При тези факти, Административен съд - В. е приел, че наложената ПАМ преди издаване на наказателно постановление е в противоречие с целта на закона, защото разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС давала възможност за прекратяване на наложената ПАМ, ако глобата или имуществената санкция бъде платена, както и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 7 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение /неиздаване на фискална бележка за контролна покупка на обща стойност 0,50 лева и факта, че нарушението е първо/. Касационната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразно и поради това, че дружеството било лишено от защитата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като мярката била наложена преди издаване на наказателно постановление. Възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС, не игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в случая, не е обусловено от административното наказание, тъй като съгласно приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага "независимо" от предвидените глоби или имуществени санкции. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Л. г." ЕООД срещу Заповед № 230-ОП/18.07.2017 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В.. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение