Решение № 231 от 11.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2017 г.

Решение № 231 от 11.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Р., представляван от адв. И. К., срещу въззивно решение № 295 от 06.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 388/2017 г. Окръжен съд - Пазарджик, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 27 от 20.03.2017 г. по гр. д. № 319/2016 г. на РС – Панагюрище, е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължи на ответницата М. К. Р. по образуваното изп. д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. № 889, разликата над сумата 2 161 лв. до размера на сумата 7 258. 73 лв. по задължение за издръжка за периода 2012 г. - 2016 г. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответната страна - М. К. Р. - не е представила писмен отговор и не е взела становище по жалбата. С определение № 407/30.05.2018 г. касационното обжалване е допуснато, поради вероятност въззивното решение в обжалваната му част да е недопустимо, като произнесено по нередовна искова молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С влязло в сила решение № 57/19.04.2012 г. по гр. д. № 125/2012 г. на Районен съд – Панагюрище Г. Р. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Г. Р., считано от 19.04.2012 г., месечна издръжка в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Изпълнително дело № 20168890400508 по описа на ЧСИ Д. С., с рег. № 889, за принудително събиране на издръжката е образувано на 15.04.2016 г., като е претендирана неплатена издръжка за периода 2012 г. – 2016 г. След получаване на призовката за доброволно изпълнение, ищецът е подал настоящата искова молба, в която като ответник по иска е посочена М. Р. (в лично качество) и в петитума на претенцията е поискано съдът да установи, че Г. Р. "не дължи сумата от 7 258. 73 лв. за издръжка на М. К. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], по изп. д. № 20168890400508 по описа на ЧСИ, рег. № 889 Д. С. ". Като страна – ответник по делото е конституирана, призовавана и е участвала М. К. Р. в лично качество. Същевременно, от изложението на обстоятелствата в исковата молба и от представените писмени доказателства (изпълнителен лист от 15.04.2016 г., издаден на основание влязлото в сила решение по гр. д. № 125/2012 г. на РС – Панагюрище) е видно, че Г. Р. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на дъщеря си Г. Г. Р., представлявана от нейната майка и законен представител М. Р., като несъществуването на това парично задължение (предмет на образуваното изпълнително дело) ищецът фактически желае и има правен интерес да бъде установено. Производствата пред първоинстанционния и въззивния съд са приключили без да е констатирана тази нередовност на предявения иск (противоречието между обстоятелствена част и петитум по отношение на лицето, спрямо което ищецът има интерес да търси защита) и без на ищеца да са давани указания, или той да е правил уточнения в пасивно легитимираната страна по иска си, респ. без надлежната страна – Г. Р., представлявана от законния си представител – нейната майка М. Р., да е конституирана за участие в процеса като ответник. Отделно от това, в исковата молба липсва и конкретизация на оспореното изпълняемо право по основание (главница, лихви, разноски), размер и период. Това е довело до неяснота в обстоятелствената част и петитума на иска – поискано е установяване несъществуването на парично задължение в общ размер на 7 258. 73 лв., без да са изложени обстоятелствата (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), съответстващи на заявения петитум и начина му на формиране. Посочените нередовности на исковата молба не са констатирани от въззивния съд, който като инстанция по съществото на спора (и в рамките на предмета на въззивно обжалване – чл. 269 ГПК) също има задължение служебно да следи за редовността на исковата молба и дължи даване на указания по чл. 129 ГПК, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт. Съгласно приетото разрешение по т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата, когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо, като постановено срещу ненадлежна страна и подлежи на обезсилване. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, чието решение в този случай също подлежи на обезсилване. Решението, постановено при такава нередовност на исковата молба, не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. Предвид изложеното, следва да се приеме, че въззивното решение в обжалваната му част и отмененото с него в същата част първоинстанционно решение са недопустими, като постановени по нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна – ответницата М. Р.. На това основание решенията следва да бъдат обезсилени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия, съгласно чл. 129 ГПК, за конституиране на надлежната ответна страна, за отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитум в исковата молба и за конкретизация на обстоятелствата на предявения иск, респ. на оспореното изпълняемо право по основание (главница, лихви, разноски), размер и период. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение