Решение № 10077 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2009 г.

Решение № 10077 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1909/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Христо Пенчев Ципов от с. Генералово срещу Решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. (ДВ, бр. 4/16.01.2000 г.) За отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница" на територията на община Свиленград, област Хасковска, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б е § 1 от Допълнителните разпоредби) ДР (на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти с № 14708.34.103 и № 47708.25.14. в землището на с. Генералово, община Свиленград с ЕКАТТЕ 14708, следва да се измени, защото оценката не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на собственика на равностойното парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 ЗДС заинтересовани страни поддържат становище, че оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от недвижими имоти направена в административното производство е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗДС като е съобразена с изискванията на закона и отразява реалната пазарна цена на имотите в съответствие с предназначението им. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна (която е адресат на административното решение) и е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на МС е отчуждена част от 0, 574 дка от имот 14708.34.103 в землището на с. Генералево, м. "Семера" с обща площ от 0, 759 дка с начин на трайно ползване - лозе и част от 0, 990 дка от имот № 14708.25.14 в землището на с. Генералево, м. "Леска дере" с обща площ от 2, 997 дка, с начин на трайно ползване нива, четвърта категория. Към доказателствата по делото е приложена "Пазарна оценка на земеделските земи" находящи се в с. Генералево, собственост на наследниците на б. ж. Георги Ан. Ципов, изготвена от оценител-изпълнител по сключен договор № 2718/21.07.2008 г. между Национална компания железопътна инфраструктура (инвеститор на обекта и "Геотехноинженеринг" ООД, която оценка е част от административното производство и на основание разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждените части от имотите. За отчуждената част от 0, 574 дка от имот с № 14708.34.103 в оценката е определена пазарна цена в размер на 383 лв. и за отчуждената част от 0, 990 дка от имот с № 14708.25.14. е определена цена в размер на 937 лв. В пазарната оценка е отразено, че пазарната цена на имотите е определена на реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС -по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването земеделски земи - за земеделски земи по изложени съображения, че "извършените сделки за имоти с подобни характеристики са значително малко на брой, цената на която са сключени варира в твърде и широки граници (от 90 лв.) дка до 990 лв. (дка), зависи от местоположението на имотите и целта за която се използват, както и от извършените подобрения" и това обстоятелство според оценителя е основание оценката да се извърши по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, която в голяма степен отчита особеностите на имотите и ще отрази "текущата пазарна цена" на имотите. Възприетият от оценителя (и от административния орган) метод за оценяване на отчуждените имоти противоречи на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС, но и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията като основен закон на държавата. Под заплащане на "равностойно парично обезщетение" съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС следва да разбира определяне на стойността (цената) на имота, която собственикът би получил в случай, че сам желае да отчужди по възмезден начин имота си. В чл. 32, ал. 2 ЗДС е постановено, че пазарната цена се определя чрез съпоставяне с цената на други отчуждени имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Избраният подход от оценителя и приет от административния орган в обжалваното решение, е принципно погрешен и като краен резултат не отразява пазарната цена на отчуждените имоти, като решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия закон и е незаконосъобразно. От съдебно оценителната експертиза, изготвена от в. лице назначено от съда (която не е оспорена от ответника и от заинтересованите страни) се установява, че отчуждения имот с № 14708.34.103. е с начин на трайно ползване лозе, а не земеделска земя, както е отразено в оценката, възприета от административния орган. От този имот се отчуждават само 0, 574 лв. метра, но се унищожават фактически и останалите 185 кв. метра от имота. Към административната преписка е приложена и кадастрална карта и там имота е отразен като лозе, но оценителят не се е съобразил със забележката в кадастралната карта, че имота не е земеделска земя и неправилно е оценен като земеделска земя. За този имот на основание вписани сделки с имоти с подобни характеристики в землището на община Свиленград (приложени като доказателство към експертизата), отстоящи на 10-15 км. от землището на с. Генералово вещото лице е определило пазарна цена на имота (която следва да се приеме като равностойно парично обезщетение) в размер на 9 751 лв. (цена на земята 6 685 лв. и на трайните насаждения 3095 лв.). За отчуждената част от имота с № 14708.2.14. в размер на 0, 990 дка вещото лице е определило пазарна цена в размер на 11 481 лв. съпоставена с цени на две вписани сделки с имоти в землището на община Свиленград, намиращи се в близост до отчуждавания имот и посечени в таблицата към заключението с осреднена пазарна цена от 11, 60 лв. за кв. м. Съдът като обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото приема заключението (по II вариант за имот с № 14708.34.103 и по I вариант за имот с № 14708.24.14.) за обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС във вр. § 1а, т. 1 и 2 ДР на закона. Пазарната цена на имота е определена въз основа на осреднени цени на сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти по описаните и представени нот. акт и договор за замяна, които сделки са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. За конкретния административен спор следва да се приеме пазарната цена на имотите по заключението на в. лице, която цена като равностойно парично обезщетение следва да се изплати на собственика на имотите. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят на направените разноски за водене на делото - изплатен депозит в размер на 400 лв. на вещото лице и разноски за един адвокат в размер на 1000 лв. по представен договор за правна помощ. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,