Решение № 6068 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2015 г.

Решение № 6068 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Варна", представляван от юрк. Караславов, против решение № 1194/27.05.2015 г. по адм. д. № 4063/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "ПС Трейдинг" АД, представляван от адв. Механджиева, надлежно упълномощена, в писмена защита поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение по оспорване на "ПС Трейдинг" АД Административен съд-Варна е обявил за нищожно Решение от 31.10.2014 г. към ЕАД 14BG002005J0003309/04.09.2014 издадено от началника на МП "Пристанище Варна", с което по отношение на дружеството като получател на стоката, на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е взет под отчет акциз за констатирани липси по ЕАД в размер на 2937,98 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният орган е издал административното решение при липса на компетентност. Развил е доводи че издателят на обжалваното решение, началник на митническо учреждение по смисъла на чл. 104, ал. 2 ЗАДС, предвид разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗАДС, вр. с чл. 107, ал. 3 и чл. 118 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ не е имал материална компетентост за издаване на акт за установяване задължение по декларация, а такава за определяне персонално митническия орган по чл. 104, ал. 1 ЗАДС вр. с чл. 7, ал. 1 ДОПК, който да възлага ревизионно производство и на решаващ орган при задължителния административен контрол върху тези актове. Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административно решение, с което е установено задължение за заплащане на акциз, е издадено от началника на МП "Пристанище Варна" в качеството му на орган по чл. 30 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗАДС за извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАДС сочи, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно определението по ал. 2, т. 8 освобождаване за потребление е и установяването на липса на стоки, за които се дължи акциз. Ето защо, при издаване на обжалваното решение са били приложими разпоредбите на ДОПК. За целите на производството по ал. 1 разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗАДС предоставя на митническите учреждения по Закона за митниците /ЗМ/ компетенциите на териториални дирекции на НАП, на директора на Агенция "Митници" правомощията на изп. директор на НАП, а на началниците на митническите учреждения - правомощията на териториален директор . По аргумент от чл. 118, ал. 2 ДОПК вр. с чл. 104, ал. 1 ЗАДС началникът на МП "Пристанище Варна" в качеството му на началник на митническо учреждение е бил компетентен да определи персонално митническия орган, който да постави начало на ревизионното производство с надлежна заповед и да упражни като решаващ орган задължителния административен контрол по отношение издадения в това ревизионно производство акт за установяване на задължение по декларация, но не и да издаде този акт. Като е процедирал като орган по чл. 30 ППЗМ в производство, подчинено, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗАДС, на правилата на ДОПК, началникът на МП "Пристанище Варна" е издал нищожно административно решение. Касационните доводи за неправилност на решението се основават на твърдението, че акцизът е дължим в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС, поради което следва да бъде определен и взет под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи - чл. 42 ЗАДС. С оглед данните по преписката и възприетите в мотивите на обжалваното административно решение фактически и правни основания, така изразеното становище следва да бъде оценено единствено като защитна теза. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено в съответствие с установяванията по делото и правилно приложение на закона следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,