Решение № 8317 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2016 г.

Решение № 8317 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/- гр. П. при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение № 825 от 22.04.2016 г. постановено по адм. дело № 3236 по описа за 2015 г. на Административен съд гр. П. /АС/, с която е отменен по жалба на "КАЗИНО ФЛАМИНГО 1" ЕООД ревизионен акт /РА/ № 161205134/18.03.2013 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - гр. П., потвърден в обжалваната част с Решение № 556/07.06.2013 г. на заместник директора на Дирекция"ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП. в частта, с която на "КАЗИНО ФЛАМИНГО 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "П. Б." .№..., представлявано от управителя Б. И. С., допълнително е установен корпоративен данък, както следва: за 2007 г. в размер на 3 415,72 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 959,46 лв.; за 2008 г. в размер на 5 443,68 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 295,81 лв.; за 2009 г. в размер на 3 750,21 лв., ведно със законните лихви в размер на 1 147,07 лв.; за 2010 г. в размер на 2 636,07 лв., ведно със законните лихви в размер на 534,25 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - "КАЗИНО ФЛАМИНГО 1" ЕООД, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - гр. П. е бил ревизионен акт № 161205134/18.03.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 556/07.06.2013 г. на заместник директора на Дирекция"ОДОП"- гр. П. при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е допълнително установен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3 415,72 лева, ведно със законните лихви в размер на 1 959,46 лева; за 2008 г. в размер на 5 443,68 лева, ведно със законните лихви в размер на 2 295,81 лева; за 2009 г. в размер на 3 750,21 лева, ведно със законните лихви в размер на 1 147,07 лева; за 2010 г. в размер на 2 636,07 лева, ведно със законните лихви в размер на 534,25 лева и за 2011 г. в размер на 4 028,72 лева, ведно със законните лихви в размер на 398,91 лева. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил РА в частта, с която е установен корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Производството пред АС - П. е образувано след Решение № 13426/10.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12977/2014 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 1887/18.08.2014 г. по адм. дело № 1976/2013 г. на Пловдивски административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указание за назначаване на ССЕ, при която вещото лице като съобрази критериите за определяне на пазарна лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и използва методите по Наредба № Н-9/2006 г. да определи налице ли е отклонение от пазарните лихви по отпуснатите заеми от ревизираното дружество и в какви размери, както и да определи с какви суми следва да бъде преобразуван финансовият резултат за отделните години и съответния дължим корпоративен данък. Съдът е назначил нова ССЕ, като не е кредитирал изготвеното заключение, тъй като същото е основано на предположения и установените факти по делото не могат да се подведат под такава правна квалификация, която да води до задължение на ревизираното дружество. За неправилен съдът е приел моментът възприет от приходна администрация, към който следва да бъдат отчетени приходите от лихви по процесните два договора. Първоинстанционният съд е изложил, че към момента на сключване на заемните договори за предприятието все още няма икономическа изгода, свързана със сделката, такава възниква на падежа - когато заемателят дължи връщане на главницата, ведно с начислените лихви, доколкото в случая с процесните договори не е уговорено периодично плащане на част от заетите суми и/или заплащане на лихви преди погасяване на главниците по договорите. С оглед на това административният съд е приел, че оспореният РА следва да бъде отменен, в частта, относно допълнително установен корпоративен данък за отчетните 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Настоящата касационна инстанция споделя напълно подробните съображения на ВАС, изложени в Решение № 13426/10.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12977/2014 г. по описа на Върховен административен съд за незаконосъобразност на извода на административния съд относно неправилно възприемане на момента към който следва да бъдат отчетени приходите от лихви по процесните два договора. Мотивите не следва да бъдат преповтаряни. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че в цитираното решение изрично е отбелязано, че подходът на приходните органи е правилен, тъй като с оглед на т. 8.1 от СС - 18 "Приходи", приходът произтичащ от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихва се признава, когато сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена и когато предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката. С договорите е уговорена лихва, което означава, че дружеството жалбоподател-заемодател има изгода, като приходът от лихви може да бъде надеждно изчислен, поради дефинираност на размера на заема и на лихвата. Съгласно т. 8.2, б."а" от този счетоводен стандарт, приходите от лихва се признават текущо пропорционално на времето, за което се отчита ефективният доход от актива, т. е. приходът следва да се начислява текущо през времето, в което се ползва кредита. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано следва да бъде отменено. Съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, както в случая, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Настоящата инстанция кредитира заключението на експерта Тороманов като обективно и компетентно дадено, който е определил пазарната лихва по отпуснатите от жалбоподателя кредити, като е използвал Метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба Н-9/2006 г. и е посочил с какви суми следва да се преобразува финансовия резултат за съответните години и дължимия корпоративен данък. Ревизионният акт следва да бъде изменен, като се определят задълженията за корпоративен данък съобразно заключението. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,