Решение № 10733 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2010 г.

Решение № 10733 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 1820/7.06.2010 г. по адм. д. № 8024/2009 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 2900501/12.02.2007 г. на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмена защита моли жалбата на дружеството да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от "ЕВН България топлофикация" ЕАД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата му против РА да бъде уважена изцяло и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Правилно финансовият резултат на дружеството бил увеличен с лихвите по вземания, по които са постъпвали инцидентни и периодични плащания. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2900501/12.02.2007 г. на ТД на НАП-Големи данъкоплатци и осигурители в частта, с която на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 и т. 11 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2001 г. с 967 088,07 лв., за 2002 г. - с 666 781,24 лв., за 2003 г. - със 733 599,14 лв., за 2004 г. - с 1 107 007,56 лв. и за 2005 г. - със 767 724,04 лв. и са определени съответни данъци върху тези суми с лихви. Със същото решение жалбата против РА е отхвърлена в останалата й част и е осъден ДОУИ-София да заплати разноски на жалбоподателя съразмерно на отхвърлената част от жалбата 14 965 лв. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител след проведена по ДОПК ревизия. По РА увеличението на финансовия резултат е с приходите от лихви по неразплатени доставки на топлоенергия на крайни потребители в ревизираните 2001 г. - 2005 г., които не са осчетоводени по предвидения в нормативните актове ред НСС 18-Приходи т. 12 за 2001 г., т. 8.1 от НСС 18-Приходи, приложим за 2002 г. - 2004 г. и МСС 18-Приходи, приложим за 2005 г., тъй като са изпълнени условията на цитираните стандарти за признаване на приходите: 1. сумата на приходите да може да се изчисли надлежно и 2. - предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката. Счетоводната политика на дружество предвижда обезценка на вземанията ежегодно с 15% поради многобройни неизрядни потребители. В РА е прието, че с приетата преоценка от 15% дружеството е приело вземанията си за лихви като реални и дължими. Прието е също, че дружеството е могло да преоценява несъбраните вземания в продължение на 1 г. на 100%, за да представи достоверно финансовите си резултати. В РА е увеличен финансовия резултат с начислените лихви, които не са отчетени като приход на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО за 2001 г. и 2002 г., и т. 11 за следващите години. Увеличенията по размер са 967 948 лв. за 2001 г., 673 092,71 лв. за 2002 г. 754 762,48 лв. за 2003 г., 1 114 656,43 лв. за 2004 г. и 775 244,57 лв. за 2005 г. като в резултат за 2001 г. е намален отрицателния финансов резултат с посочената сума на лихвите, за 2002 г. е определен данък за общините 67 308,97 лв. с 2 079,18 лв. лихви и данък върху печалбата 90 867,46 лв. с 44 671,81 лв. лихви, за 2003 г. е определен корпоративен данък 177 369,08 лв. с 64 420,80 лв. лихви, за 2004 г. отрицателния финансов резултат е намален с приходите от лихви и за 2005 г. е определен корпоративен данък 81 146,40 лв. с 5 378,17 лв. лихви. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 8088/18.06.2009 г. по адм. д. № 1967/2009 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение от 22.11.2008 г. по адм. д. № 1776/2008 г. на АССГ с идентичен спор за увеличение на финансовия резултат на същото дружество с приходите от лихви за 2006 г. и е посочил, че възприема изцяло изводите в цитираните решения. Обосновано съдът е приел, че по т. 12 от НСС 18-Приходи за 2001 г., т. 8.1 от НСС 18-Приходи, приложим за 2002 г. - 2004 г. и по т. 1 и т. 5 б."а" от МСС 18-Приходи, приложим за 2005 г., изрично е предвидено признаване на приходи от лихви и са определени условията за това, и е отхвърлил възраженията на дружеството за неприложимост на цитираните стандарти в случая. Правилен е изводът на съда, че вероятността да бъдат събрани лихвите е условие за признаване на прихода от лихви по т. 18 от МСС 18-Приходи, приложим за 2005 г., според която приход се признава, само когато е възможно предприятието да има икономическа изгода от сделката. По т. 5.1 б. "а" от НСС 18-Приходи, приложим за 2002 г. - 2004 г., приходът се признава, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода, свързана със сделката. Правилно съдът е приел, че сумата на прихода може надлежно да бъде изчислена за всеки от периоди. Според съда не е налице второто условие за признаване на приход от лихви - да е налице икономическа изгода - за 2001 г. или да е налице вероятност от икономическа изгода - за 2002 г. - 2005 г. Правилно съдът е приел, че лихви, които е вероятно да бъдат събрани следва да бъдат признати като приход, а лихви по вземания, които не е вероятно да бъдат събрани не отговарят на изискванията за признаване като приход, докато не бъдат събрани действително. Вещото лице е изчислило по представени справки от дружеството лихвите по вземания, оспорени по съдебен ред, лихвите по обезценени вземания, лихвите по вземания, по които не са постъпвали плащания, лихвите по вземания, по които са извършвани инцидентни плащания - до 4 пъти, и лихвите по вземания, по които са извършвани периодични плащания за всяка от годините. Обосновано съдът е приел, че за лихвите по оспорени пред съд вземания, по обезценени вземания и по вземания, по които не са постъпвали плащания не е вероятно да бъдат събрани през съответните години, не е вероятно дружеството да има икономическа изгода от тях и с тях неправилно е увеличен финансовия резултат на дружеството. В същия смисъл е и цитираното решение на ВАС, по облагането по ЗКПО на дружеството за 2006 г. Относно лихвите по вземания, по които са постъпили инцидентни плащания - до 4 пъти съдът е приел, че не е вероятно през съответния период да бъдат събрани, поради което е възприел заключението на вещото лице по б. "ж" от допълнителното заключение, неоспорено от страните и е приел за законосъобразно увеличението на финансовия резултата за 2001 г. с 859,93 лв., за 2002 г. - с 6311,47 лв., за 2003 г. - с 21 163,34 лв., за 2004 г. - със 7648,87 лв. и за 2005 г. със 7520,53 лв., като е отменил РА в частта, с която за всяка от годините е увеличен финансовия резултат с лихвите по оспорените вземания, по обезценените вземания, по вземания, по които не са извършвани плащания и по вземания, по които са извършвани инцидентни плащания. Съдът необосновано е приел, че плащания до 4 пъти представлява инцидентно плащане, свидетелстващо за липса на вероятност вземането да бъде платено или събрано приз съответния период. Изводът противоречи и на приетото в цитираното решение на ВАС, че като приход следва да се признаят лихвите по вземанията, по които са извършвани периодични и инцидентни плащания от потребителите. Съдът следваше да направи изчисленията си по б. "е" от допълнителното заключение на вещото лице на стр. 480 от делото, като следваше да определи и дължимите данъци и лихви за всяка от годините и загубите за приспадане в следваща година. В РА правилно е увеличен финансовия резултат с лихвите по вземания, по които са извършвани периодични плащания и по вземания, по които са извършвани инцидентни плащания така: с 43 148,07 лв. за 2001 г., с 90 020,54 лв. за 2002 г., с 66 475,19 лв. за 2003 г., с 48 167,58 лв. за 2004 г. и с 29 697,89 лв. за 2005 г. За 2001 г. дружеството е декларирало отрицателен финансов резултат 2 804 742 лв., след увеличението с 43 148,07 лв. остава отрицателен финансов резултат 2 761 594 лв. по заключението на вещото лице, който има право да приспада в следващи години. За 2002 г. дружеството е декларирало финансов резултат 885 207 лв., който се увеличава с 90 020,54 лв. и се получава финансов резултат 975 227,54 лв., за него дължимият данък за общините е 97 522,75 лв., от който видно от РА са внесени 88 521 лв. и остава дължим данък за общините за внасяне 9001,75 лв., за който съответните лихви са в размер 565,62 лв. В РА е извършено прихващате на задължението за данък върху общините с 63 079,68 лв. недължимо платени данък и лихви по ДОА № 1769/17.12.1999 г., отменен с решение № 2392/14.03.2002 г. на ВАС, поради което за 2002 г. данък за общините и лихви не се дължат за внасяне поради прихващането, а от сумата 63 079,68 лв. след прихващането с данъка за общините и лихвите остават 53 502,31 лв. за прихващане към други задължения на дружеството. Относно данък върху печалбата вещото лице е дало заключение, че дължимият данък е в размер 131 655,71 лв., от които внесени 119 503 лв. и остава за внасяне 12 152,71 лв. с 5974,46 лв. лихви, изчислени съответно до 12.02.2007 г. За 2003 г. дружеството е декларирало финансов резултат 824 340 лв., който следва да се увеличи с 66 475,19 лв. и се определя финансов резултат 890 815,19 лв. и корпоративен данък 209 341,56 лв., от които внесен 193 720 лв. и остава за внасяне 15 621 лв. с 5673,58 лв. лихви, изчислени съответно до 12.02.2007 г. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2003 г. с лихви над тези размери. За 2003 г. в РА е увеличен финансовия резултат на дружеството със 754 762,48 лв., от които 66 475,71 лв. законосъобразно и 688 287,29 лв. незаконосъобразно. В РА е констатирано, че дружеството има право да приспада загуби от минали години 52 355 лв. за 1998 г., 991 177 лв. загуби от 2000 г. и 2 611 477 лв. загуби за 2001 г. - общо 3 655 009 лв. Сумата следва да се коригира като вместо 2 611 477 лв. загуба за 2001 г. в изчисленията се включи определената по-горе загуба от 2 761 594 лв. за 2001 г. и се получават общо загуби 3 805 009 лв. за приспадане в следващи години. За 2004 г. дружеството е декларирало положителен финансов резултат 1 550 715 лв., увеличения на финансовия резултат 2 584 682 лв. - общо 4 135 357 лв. Декларирало е намаления на финансовия резултат в размер 4 135 397 лв., от които по чл. 23, ал. 3, т. 10а ЗКПО (отм.) - загуби от минали години 1 692 129 лв. и нулев краен финансов резултат. Като се увеличи финансовия резултат с 48 167 лв. се увеличават приспаднатите загуби от минали години със същата сума и се получават общо приспаднати загуби от минали години в размер 1 740 296 лв. Видно от РА с него е увеличен финансовия резултат с 1 114 656 лв. Със същата сума е увеличена приспадната сума на загубите от минали години и е определена оставаща загуба от минали години в размер 848 224 лв. От общата загуба от минали години от 3 805 009 лв. след спадане на 1 740 296 лв. остават загуби от минали години за приспадане в следващи години в размер 2 064 713 лв. След спадане на загуба от минали години в размер 1 740 296 лв. през 2004 г. дружеството приключва с нулев финансов резултат и не дължи данък. За 2005 г. дружеството е декларирало нулев финансов резултат след преобразуването, в което по чл. 23, ал. 3, т. 10а ЗКПО (отм.) финансовият резултат е намален с 613 955 лв. загуби от минали години. Увеличението на финансовия резултат по б. "е" от заключението на вещото лице следва да бъде извършено с 29 697,89 лв., с която сума се увеличава размера на приспаднатите загуби от минали години, които стават 643 654 лв., финансовият резултат остава нулев, корпоративен данък не се дължи, а загубите от минали години за приспадане в следващи години остават 1 421 059 лв. Съдът следваше да отмени РА в частта, с която за 2005 г. са определени корпоративен данък 47 141,40 лв. с 5378,17 лв. лихви. По аргумент от чл. 160, ал. 1, 3 и 4 ДОПК съдът следваше да определи дължимите данък за общините, данък върху печалбата и корпоративен данък за ревизирания период и съответните лихви. Неправилно съдът е постановил диспозитив за отмяна на увеличение на финансовия резултат в нарушение на чл. 160, ал. 1, 3 и 4 ДОПК. Решението като неправилно в частта, с която е отменено увеличение на финансовия резултат: за 2001 г. с 42 288,14 лв., за 2002 г. - 83 709,07 лв., за 2003 г. - с 45 311,85 лв., за 2004 г. - с 40 518,73 лв. и за 2005 г. - с 22 177,36 лв. и съответни данъци следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА, а също РА следва да бъде отменен в частта, с която за 2001 г. е определена загуба по-малка от 2 761 594 лв., в частта, с която за 2002 г. е определен данък за общините за внасяне над 9001,75 лв. с лихви над 565,62 лв., а също в частта за определен данък за общините с лихви в тези размери след извършено прихващане с 63 079,68 лв., от които остават за прихващане с други задължения 53 502,31 лв., в частта за 2002 г., с която е определен данък върху печалбата над 12 152,71 лв. с 5974,46 лв. лихви, в частта, с която за 2003 г. е определен корпоративен данък за внасяне над 15 621 лв. с 5673,58 лв. лихви, в частта, с която за 2004 г. е определен остатък на загуба за приспадане от минали години под 2 064 713 лв., в частта, с която за 2005 г. е определен корпоративен данък с лихви за внасяне и остатък на загуби от минали години за приспадане в следващи години под 1 421 059 лв., като жалбата против РА в останалата й част следва да бъде отхвърлена. Решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК следва да се понесат от дружеството, тъй като е представило справките за изчисленията на вещото лице едва в съдебното производство. Дружеството следва да заплати юрисконсултско възнаграждение по делото на ДОУИ-София 1005,47 лв. на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,