Решение № 1718 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2009 г.

Решение № 1718 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9743/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Спринг" ЕООД гр. Велико Търново срещу решение от 18.05.2009 г., постановено от Административен съд гр. Монтана по адм. д. № 112/2009 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необосновано и като неправилно се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата - кметът на община Вълчедръм писмено е оспорил жалбата. Заинтересованата страна - Димитър Маринов Александров - не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е стигнал до правилен извод, че са налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателя Спринг ЕООД, който владеел без правно основание възстановения на Димитър Александров имот. Този факт не е бил оборен с надлежни доказателства. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея твърдения за неправилността Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: произвоДството пред Административния съд по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е било образувано по жалба на касатора срещу заповед на кмета на община Вълчедръм - № 1534/16.12.2008 г., издадена по молба на заинтересованата страна в касацията - Димитър Маринов Александров. Със същата той е била е отстранен на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ от имот № 181011 по картата на възстановената собственост на с. Горни Цибър, тъй като го владеел без правно основание. Съдът е установил, че имотът е индивидуализиран по площ и граници и че Александров е с установено право на собственост върху него, поради което е бил активно легитимиран да иска издаването на процесната заповед. Обсъден е представения от жалбоподателя договор за аренда от 20.07.2005 г., сключен между група собственици - арендодатели и жалбоподателя "Спринт". От него е установено, че имотите не са индивидуализирани и по никой начин не можело да се установи, че процесният имот е между тях, както и че Александров е от групата арендатори, сключили договора. Съдът е взел предвид решението на ПК за възстановяване собствеността върху процесния имот, скицата на същия и е установил идентичност между тях и параметрите на имота, сочен от Александров като негова собственост. Отчетена е допуснатата незначителна техническа грешка при изписване номерацията на имота, но е прието, че е несъществена, поправима и не влияе върху крайния извод за принадлежността на имота. Във връзка с това е прието, че жалбоподателят обработвал без правно основание процесния имот, поради което заповедта на кмета по чл. 34 от ЗСПЗЗ, № 1534/16.12.2008 г., с която е установено самоуправството му върху процесния имот и възстановено правото на владение върху него на възстановения собственик Димитър Александров е приета за законосъобразна, а жалбата срещу нея като неоснователна отхвърлена. Касаторът оспорва изводите на съда. навежда твърдения за нарушения при издаване на административния акт, каквито е поддържал и пред първоинстанционния съд. Представя договор за аренда на земеделска земя. Върховният административен съд споделя изводите на административния относно законосъобразността на оспорената пред него заповед на кмета, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Налице са безспорни данни по делото, че възстановен собственик на процесния имот е Димитър Александров. Това, че същият не ползувал имота, използувано като аргумент за защита от страна на жалбоподателя е неотносимо към спора. От значение е факта, че жалбоподателят го ползува при липса на каквото и да е законно основание. Налице са били данни за индивидуализация на имота, посочен в заповедта, както и че именно той се ползува от жалбоподателя без каквото и да е основание. Договорът за аренда, приложен към касационната жалба е обсъждан и от административния съд, но е неотносим за случая, тъй като в него няма конкретизация. Процесният имот, собственост на Димитър Александров не е посочен. Между него и жалбоподателя не е сключван какъвто и да е договор за предоставяне на ползуване. От всичко това следва, че е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ при издаване заповедта на кмета, поради което и основателно Административния съд е приел заповедта законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Решението му е съобразено с относимите за случая факти и обстоятелства и приложимата за тях правна норма. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения и като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение