Решение № 3094 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Т. Божинов като процесуален представител на Г. Четински, последният с адрес в гр. Раковски, област Пловдив, против Решение 979/29.05.2023г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 2080/2022г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу Решение 2153-15-227/15.07.2022г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в обжалваната част, с която се оставя без уважение жалба на Четински от 22.06.2022г. против Разпореждане РНП-2-4-15-01144480/9.06.2022г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив. Поддържа в касационната жалба доводи за необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез процесуален представител взема становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за неоснователност по съображения изложени и в писмен вид в приложен отговор. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото, поддържаните касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се заличава по давност задължение на Г. Четински в размер на 28355.54 лева, от които главница за периода 1.01.2012г.-31.01.2014г. 14324.40 лева и лихва 14-031.14 лева, установено с разпореждане РНП-2-4-15-01144480/9.06.2022г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ и е оставена без уважение жалбата на Четински в останалата част, относно наличието на недобросъвестност. Предмет на спора пред административния съд е Решението на Директора на ТП на НОИ в частта, относно приетата недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, което има за последици начисляване на лихви, респективно незаконосъобразност на решението и разпореждането за връщането им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Изложени са подборни мотиви относно съдържанието на понятието недобросъвестност, респективно добросъвестност при получаване на осигурителни плащания, като е изведен фактически и правен извод, че е налице недобросъвестност в настоящият случай, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, получаването на такава, предвид знанието, че няма осигурителен стаж, като материална предпоставка за упражняване на правото на пенсия и получаване на суми по така отпусната пенсия. Решението е правилно. Спорът е на първо място допустимо ли е касационното обжалване с оглед възражението на ответника, че такова е допустимо за суми над 1000лева. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като пряката последица от въпросът за добросъвестно получаване на сумите за пенсия не следва да се начисляват лихви - чл. 114 КСО, при връщането на сумите, а ако са недобросъвестно получени, се начисляват лихви, като сумата е погасена по давност. Поради това е налице допустим инстанционен контрол на решението на съда. По съществото на спора настоящата инстанция взе предвид следното: Добросъвестността е термин, който няма определение в закона, в случая в КСО. В друг отрасъл на правото, например във вещното право добросъвестността се схваща основно като незнание у приобретателя за определени обстоятелства, или знание на определени обстоятелства с оценка на поведението с различни правни последици. Във всички случаи на употреба на понятието добросъвестност/недобросъвестност е налице субективен елемент, представно съзнание, /знание/ за определени факти от действителността, за съществуването на законова норма, с която се свързват права или задължения. В случаят се очертават следните въпроси, а именно: В кои случаи се изисква добросъвестност, какво трябва да не се знае, кога трябва да не се знае, какво означава да не се знае, винаги ли е нужно осъзнаване на правно основание/последиците от поведение, съгласно правна норма/. В настоящият случай разпоредбата на чл. 114 КСО предвижда, че недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват ведно с лихвата по чл. 113, а добросъвестно получените осигурителни плащания не подлежат на връщане, освен в изрично посочените случаи, посочени в чл. 114, ал. 2 КСО. Понятието добросъвестност разпределя и доказателствената тежест, като по презумпция добросъвестността се предполага, а се доказва недобросъвестността от административния орган, когато търси възстановяване на осигурителни плащания. Съдържанието на понятието за нуждите на КСО в осигурителните правоотношения следва да се изведе от значението на понятието в житейски смисъл, който да се пренесе в правен аспект, което означава, че осигуреното лице, когато упражнява свое осигурително право съзнава, че за него няма обективно настъпил факт-трудова, дейност или осигурителен стаж от вид, категория, или, че доказателствата за тези факти не отговарят на действителността по съдържание, авторство на издаване, или са нарочно създадени да установяват несъществуващи факти, предвидени в закон, от които факти да последват права-осигурително плащане. В случая е налице знание от касатора относно факти в разрез с действителното фактическо положение, като има знание и за правното основание и се цели благоприятна последица получаване на осигурително плащане. В настоящият случай е безспорно установена липсата на доказателства за материалните предпоставки за правото на пенсия. Не се установява поведение в касатора, което да е извън възможността му за преценка относно фактите от значение за упражненото от него право. Недобросъвестност в случая не е свързана със знание или незнание относно действията на административния орган, или относно съдържанието на приложимата правна норма и вероятното й прилагане, а е свързана със съзнание в осигурения, че не установява факти относно осигурителен стаж, като материална предпоставка за отпускане на пенсия и въпреки това е получавал отпуснатата такава. При мотиви в такъв смисъл от административния орган и от административния съд в обжалваното решение, последното като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК. При този изход на делото в полза ответника се дължат разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение