Решение № 83 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 26/2018 г.

Решение № 83 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 26/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Миронов срещу решение № 6171/31.10.2017 г., постановено по адм. дело № 8608/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Наведените в жалбата пороци не сочат конкретни касационни основания. Иска се отмяна на обжалваното решение, като касаторът претендира да му бъдат присъдени месечно по 130 лева. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, гр. София не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, правилно приложение на материалния закон и обоснованост, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № ЗСП/Д-С-КС/196 от 21.04.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, потвърдена с Решение № 22-РД06-00127/19.06.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град относно отказ за отпускане на еднократна помощ на П. Миронов с мотиви, че лицето не отговаря на чл. 16, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), тъй като към момента на подаване на молбата-декларация не е доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК относно основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд намира, че същият е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). При издаването му е спазена предвидената в закона писмена форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд установява, че в случая е безспорно, че социална анкета не е проведена, като провеждането й не е било възможно поради ненамиране на кандидата за помощта на заявения от него адрес. Били са налице предпоставките на чл. 27, ал. 3 – ал. 5 от ППЗСП – оставени са уведомления на постоянния адрес съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, лицето не се е явило, поради което и административният орган правилно съобразно изискването на ал. 5 на същата разпоредба е отказал отпускането на еднократна помощ. Решаващият съд обосновава извод, съобразно който в случая не се касае до неположени от страна на административния орган усилия да извърши социална анкета, а до липса на съдействие за това от страна на молителя. Наред с горното, в подадената молба-декларация за отпускане на социална помощ жалбоподателят не конкретизира жизненоважните потребности, които налагат отпускането на помощта, и в какво се изразява техният инцидентен характер. Миронов е посочил бланкетно, че се касае за "закупуване на животоспасяващи лекарства, диетична храна, адвокатски разходи, дрехи, храна, наем и други насъщни", като не представя доказателства за конкретния повод, наложил извършване на извънредни разходи за жизненоважни потребности. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. На основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 11 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Според алинея първа от посочения текст, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес – чл. 27, ал. 2 ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 3 ППЗСП, в случай че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка. Алинея 4 от същия текст сочи, че ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция "Социално подпомагане". В случая изискванията на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП са били спазени, както правилно е установил първоинстанционния съд. Съгласно чл. 27, ал. 5 ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", както е в конкретния случай, социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Предвид гореизложеното, в случая наличието инцидентно възникнала жизнена потребност не е доказано, поради което, прилагайки правилно материалния закон, първоинстанционният съд правилно отхвърля жалбата. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,