Решение № 5503 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2015 г.
ВАСV отделение10.05.2016 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6721 от 10.11.2014 г., постановено по административно дело № 5920/2014 г. от Административен съд С. в обжалваната му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5503 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. К. Т., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 6721 от 10.11.2014 г., постановено по административно дело № 5920/2014 г. от Административен съд С. (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против искането му да се осъди Директора на Столична дирекция на вътрешните работи да извърши фактически действия по връчване на Заповед № К 681/22.01.2014 г. на Министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи деловодни разноски в размер на 400 лв. в частта му, с която е осъден да заплати деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част се иска отмяната му в тази му част, като претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) в представени от процесуален представител писмени бележки оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и по наведените в касационната жалба доводи проверка на атакуваното решение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд правилно с оглед резултата по делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК осъжда жалбоподателя, касатор в настоящето производство да заплати на администрацията на ответника направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът му е определен в съответствие с цитираната норма, а така също и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 78, ал. 8 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. Отчетена е фактическата и правна сложност на делото и факта, че административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. От протокола за проведеното съдебно заседание на 30.10.2014 г. се установява, че същото е направено своевременно - до приключване на последното заседание, съгласно чл. 80 ГПК, поради което АССг законосъобразно присъжда разноските с оглед на резултата по делото - отхвърляне на оспорването. Обстоятелството, че не е представен списък по чл. 80 ГПК не води до извод за неправилно приложение на закона, доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК не предвижда представянето на такъв в съдебното производство по АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение