Решение № 5124 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1907/2017 г.

Решение № 5124 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1907/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Общински съвет С. срещу решение № 2090 от 15.12.2016 г., постановено по адм. д. № 916/2016 г. от Административен съд - Б., с което е отменено решение № 1 на Общински съвет - С., обективирано в протокол № 11 от 21.04.2016 г. Касаторът твърди, че решението е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че предложението за взетото решение е обсъдено на заседания на постоянните комисии при Общинския съвет, както и че решението е мотивирано и взето в съответствие с Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейността в горските територии - държавна и общинска собственост. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбите срещу решение № 1 на Общински съвет - С., обективирано в протокол № 11 от 21.04.2016 г. - отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Ответниците - "В. 78" ЕООД и ЕТ "К. Б." чрез процесуалния си представител оспорват касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Първоинстанционният съд е приел за установено, че между община С. и съответно "В. 78" ЕООД и ЕТ "К. Б." са сключени договори от 18.12.2012 г. за продажба на дървесина на корен, след проведен конкурс, като след подписаните допълнителни споразумения срокът на договорите е до 31.12.2019 г. и са договорени нови цени на отделните категории и асортименти дървесина. С докладна записка вх. № 113 от 20.04.2016 г. относно проект за допълнително споразумение към дългосрочни договори № 184 от 18.12.2012 г. и № 185 от 18.12.2012 г., кметът на общината е предложил на Общинския съвет, на основание чл. 18, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските гори на община С., приета на основание чл. 181, ал. 6 от Закона за горите /ЗГ/ с решение по протокол № 48, т. 4, в сила от 20.04.2011 г., да приеме решение за определяне на нови цени по асортименти - дървесина и категории, съобразно таблица, приложена към докладната записка. Заседанието на Общинския съвет е проведено на 21.04.2016 г., като общинските съвети са поканени по телефон и електронна поща. Видно от пълния протокол № 11 на заседанието, проведено на 21.04.2016 г., след поименно гласуване с 8 гласа "за" и 8 гласа "против", предложението на кмета по докладна записка вх. № 113 от 20.04.2016 г. не е прието. След поименно гласуване с 10 гласа "за", 4 - "против" и 1 "въздържал се", е прието решение по предложение на общинския съветник В. за определяне на нови цени по асортименти и категории дървесина по споразуменията, различни от предвидени в цитираните по-горе дългосрочни договори за продажба на дървесина, видно от приложената към решението таблица. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд е приел за установено, че решението е взето от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената форма, при необходимия кворум и мнозинство, с поименно гласуване, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и в противоречие с целта на закона, обуславящи неговата отмяна. Като основание за това съдът е изтъкнал липсата на обсъждане на предложението на общински съветник В. в съответните постоянни и временни комисии към Общинския съвет, липсата на яснота в какво се състои това предложение и какви са мотивите за неговото изготвяне. Съдът е изтъкнал, че докладна записка на кмета на О. С. от 20.04.2016 г. не е обсъждана на заседанията на Общинския съвет. Друг мотив за отмяна на решението е, че то е прието, без да са изложени фактически и правни основания за това, въз основа на цени, предложени за първи път по време на заседанието на общинския съвет, проведено на 21.04.2016 г., без да е утвърдена методика по чл. 41, ал. 2 НУРВИДГТДОСПДНГП и в несъответствие с целта на закона, с оглед забраната, предвидена в нормата на чл. 43, ал. 3 НУРВИДГТДОСПДНГП. По тези съображения решението на Общински съвет С. е било отменено. Решението е правилно. Не са налице посочените от касатора касационни основания. В касационната жалба не се сочат никакви конкретни доводи във връзка с основанията необоснованост и съществени процесуални нарушения. Такива пороци на първоинстанционното решение не се и установяват. Касаторът преразказва фактическата обстановка, като твърденията му по същество представляват неговата теза относно тълкуването на закона. Правилни са изводите на Административен съд - гр. Б., че решението на Общински съвет С. е взето на извънредно заседание, за което общинските съветници са уведомени по телефона по-малко от 24 ч. по-рано, без да е проведено предварително обсъждане както в постоянните комисии, така и в самото заседание на съвета. В протокола от заседанието не се съдържат изказвания, позволяващи да се направи извод кое налага актуализиране на цените на дървесината. Към предложението, въз основа на което е взето решение, липсва проект, докладна записка или обосновка, съдържащи съображения или мотиви, включително липсва икономическа обосновка. Въпреки представените доказателства, че в постоянните комисии е повдиган въпросът за договорите за изкупуване на дървесина и цените по тях, конкретни цени и причините, поради които те са определени именно в тези размери, не са обсъждани. Твърдението, че гласуваното предложение е било съобразено със средните цени за добив и продажба на дървесина в района, не е подкрепено с никакви доказателства към административната преписка, като липсват данни информацията за тези средни цени да е докладвана на общинските съветници. Касаторът основателно твърди, че общинският съвет не е обвързан от предложението на кмета и не е длъжен да го приеме, както и че всеки общински съветник има право на ново предложение по същия въпрос. Това ново предложение обаче, както и предложението на кмета, трябва да бъде подложено на обсъждане и трябва да бъде подкрепено с обосновка, каквито в случая липсват. Това следва от общите принципи на административния процес за законност, истинност, съразмерност, последователност и предвидимост, закрепени в чл. 4, 6, 7 и 13 АПК. Съгласно чл. 114, ал. 1 от Закона за горите, ползването на дървесина от горските територии - държавна или общинска собственост, се извършва при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 95, ал. 1, а именно Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (за краткост по-долу наричана само Наредбата. Правилен е и изводът на административния съд за нарушение на закона при приемане на оспореното решение на Общинския съвет С. В договорите между общината и оспорващите е определена цена по договора, конкретизирана по видове дървесина и е посочено, че актуализирането на цената се извършва веднъж годишно след подписване на двустранно споразумение /анекс/ между страните, като по време на действието им продавачът не може да изменя методиката за актуализиране на гаранцията и цените на ползване на стоящата дървесина на корен, утвърдена със заповедта за откриване на конкурса. Забраната за изменение на методиката произтича и от чл. 43, ал. 3 от Наредбата в приложимата редакция /ДВ, бр. 90 от 16.11.2012 г./. Друг въпрос е, че такава методика за актуализиране стойността на възлаганите дейности след първата година, както е установил и първоинстанционният съд, въобще не е одобрена. Поради това правилен е крайният извод, че с оспореното решение са приети нови цени по асортименти и категории дървесина без да е утвърдена методика по чл. 41, ал. 2 от Наредбата и в несъответствие с целта на закона, с оглед забраната, предвидена в нормата на чл. 43, ал. 3 от Наредбата. Нормативното изискване за наличие на утвърдена методика за актуализиране на гаранцията и цените на ползване на стоящата дървесина на корен не е самоцелно. Предназначението на методиката е актуализацията на цените по договорите да се извършва именно въз основа на тази методика. Обстоятелството, че общината е допуснала провеждане на търг и сключване на договори за продажба на дървесина без утвърдена методика, каквато се изисква от Наредбата, е от значение за действието и изпълнението на тези договори. Този пропуск обаче не създава право за общинския съвет да променя цените по свое усмотрение, при липса на методика, без съответна икономическа обосновка и обсъждане. Промените в наредбата, настъпили след сключване на договорите, нямат действие по отношение на заварени правоотношения. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход от спора, на ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лв общо, съгласно представените доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение