Решение № 12329 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2012 г.
ВАСVIII отделение08.10.2012 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5436/30.11.2011 г., постановено по адм. д. 7657/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на "Савен АВ " ООД е отменен мълчалив отказ на началника на Митница Столична за заплащане на законната лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г., потвърден с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е изпратено делото като преписка на началника на Митница Столична за произнасяне искане за възстановяване на законната лихва върху недължимо внесения акциз в размер на 3060 лв. за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалба на "Савен АВ " ООД, гр. София, бул. "Александър Дондуков" № 9, ет. 2, вход от ул. "Бачо Киро", Венус Център срещу отказ на началника на Митница Столична за заплащане на законната лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г., потвърден с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници". ОСЪЖДА "Савен АВ" ООД, гр. София, бул. "Александър Дондуков" № 9, ет. 2, вход от ул. "Бачо Киро", Венус Център, да заплати на Митница Столична, гр. София, ул. "Веслец" № 84 сумата 80 лв. (осемдесет лева). РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12329 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична против решение № 5436/30.11.2011 г., постановено по адм. д. 7657/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен мълчалив отказ за заплащане на законната лихва по чл. 4 от Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА) за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г., потвърден с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е изпратено делото като преписка за произнасяне по цялото искане на "Савен АВ" ООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът "Савен АВ" ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение № 5436/30.11.2011 г., постановено по адм. д. 7657/2011 г. по описа на АССГ е отменен мълчалив отказ за заплащане на законната лихва по чл. 4 от ЗВНАУА за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г., потвърден с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е изпратено делото като преписка за произнасяне по цялото искане на "Савен АВ" ООД за възстановяване на законната лихва върху недължимо внесения акциз в размер на 3 060 лв. за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г., съобразно указанията на съда. Не е предмет на касационно обжалване останалата част на съдебното решение, което има характер на определение за частично прекратяване на делото. Административният съд е приел, че е формиран мълчалив отказ на началника на Митница Столична за произнасяне по цялото искане на "Савен АВ" ООД за възстановяване на внесен акциз за употребяван автомобил заедно със законната лихва. Според съдът неправилно не е определена лихва за забава за периода от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г. върху определен за възстановяване акциз в размер на 3060 лв. за извършен внос на употребяван автомобил. Съдът е изложил подробни мотиви за възприетото от него становище, че в този случай се дължи лихва от момента на внасяне на акциза - 11.12.2007 г., а не както е прието в решение № 9700-0208/27.06.2011 г. на началника на Митница Столична от влизане в сила на ЗВНАУА (01.01.2011 г.). Така постановеното съдебно решение е неправилно. По делото не е налице спор относно фактите и административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че с акцизна декларация за автомобили № ВС005000/2943/11.12.2007 г. "Савен АВ" ООД декларира акциз за внасяне в размер на 4 480 лв. за осъществен внос на лек автомобил, марка Нисан, модел Патфандер, мощност 128 kw, с дата на първа регистрация 23.06.2005 г. Акцизът е реално заплатен с вносна бележка № 1652/11.12.2007 г. С искане вх. № В47-0845/21.06.2011 г. "Савен АВ" ООД претендира възстановяване на сумата 3060 лв., представляваща надвнесен акциз, заедно със законната лихва. С Решение № 9700-0208/27.06.2011 г. на началника на митница "Столична" е възстановена сумата за надвнесен акциз в размер на 3060 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от влизане в сила на ЗВНАУА (01.01.2011 г.) до окончателното плащане. В изпълнение на това решение, потвърдено с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция"Митници", на 11.07.2011 г. "Савен АВ" ООД получава банков превод за сумата 3060 лв. - главница и 167,26 лв. - лихва. При така установената правилно фактическа обстановка съдът обосновава правни изводи в противоречие на закона. Сумата 3060 лв., представляваща надвнесен акциз, е възстановена на "Савен АВ" ООД с изричен административен акт, който е постановен въз основа на специален закон - ЗВНАУА, издаден за уреждане на възникналите правоотношения при прилагането на чл. 40, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) в периода след 01.01.2007 г. В тази част решението на началника на Митница Столична е влязло в сила, поради което с оглед съдържанието на специалния закон и решение по дело С-2/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС) следва да се приеме, че сумата, събрана в нарушение на правото на Съюза, е възстановена. Съгласно трайната практика на СЕС въпросът за олихвяването на суми, събрани в нарушение на правото на Съюза е предоставен за разрешаване при условията на процесуална автономия на държавите членки. В по-старата си практика СЕС приема, че проблематиката за плащането на лихва върху събрани в нарушение на правото на Съюза суми е вторичен въпрос, който се урежда от националното право и държавите членки могат да уреждат въпроса за плащането на лихва, включително момента, от който следва да се начислява лихва, както и лихвения процент. (Решение от 21 май 1976 г. по дело Roquette Frиres/Комисия, 26/74, Recueil, стр. 677, § 11 и сл., Решение от 12 юни 1980 г. по дело Express Dairy Foods, 130/79, Recueil, стр. 1887, § 16 и сл., Решение от 15 септември 1998 г. по дело Ansaldo Energia и др., C-279/96, C-280/96 и C-281/96, Recueil, стр. I-5025, § 28, Решение от 7 септември 2006 г. по дело N, C-470/04, Recueil, стр. I-7409, § 60). В по-новата съдебна практика на СЕС изрично се потвърждава, че според правото на Съюза държавите членки са длъжни да възстановяват събраните данъци в нарушение на правото на Съюза заедно с лихва като компенсация за неналичността на платените в нарушение на общностното право суми (Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, § 112 и сл. и Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, § 202 и сл.). В изпълнение на това тълкуване на общностното право е приета и разпоредбата на чл. 4 от ЗВНАУА, според която за надвнесения акциз се дължи законна лихва, но без да е определен момента, от който се начислява. Този специален закон урежда възстановяването на надвнесен акциз за внесени или въведени на територията на страната употребявани автомобили за периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2009 г. включително като дефинира понятията "надвнесен акциз" и "употребявани автомобили", определя детайлно процедурата за подаване и разглеждане на исканията. Съгласно принципът на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми следва да бъдат приложени и спрямо сходни исканията за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза. (Решение на Съда (голям състав) от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail Ltd и други, C-591/10, § 31.) Следователно независимо от наличието на специален закон, но поради липсата на уредба в него относно началната дата на олихвяване, по отношение на конкретния спор са приложими общите правила на ДОПК за възстановяване на внесени за данъци суми, в какъвто смисъл е изричното препращане от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗВНАУА. Различно тълкуване би поставило в различно положение лицата, които са внесли или са им събрани данъци в нарушение на общностното право от тези, на които са събрани или са внесли недължими на друго основание суми. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, а в специалния конкретен случай детайлите като образец на искането, срокове и компетентен орган са определени в специалния ЗВНАУА. Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. Сумата 3060 лв. е внесена въз основа на акцизна декларация, подадена от "Савен АВ " ООД, по която не е постановяван изричен акт на митнически орган. По делото се установява, че производство по чл. 7 и сл. от ЗВНАУА е започнало на 21.06.2011 г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел АССГ от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на закона, касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото няма данни в по-ранен момент "Савен АВ " ООД да е претендирало възстановяване на внесен акциз в нарушение на общностното право. В настоящият случай с решение № 9700-0208/27.06.2011 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 565/05.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" е определена дължимост на законната лихва от 01.01.2011 г. и в тази част решението е влязло в сила, поради което на отмяна на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, по касационната жалба на началника на Митница Столична подлежи само решението в частта, с която е отменен мълчалив отказ за заплащане на лихва върху сумата 3060 лв. за времето от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г. и е изпратена преписката за произнасяне. След отмяна на съдебното решение и поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Савен АВ " ООД в частта, с която се оспорва отказ да бъде определена като дължима законна лихва върху сумата 3060 лв. за периода от 11.12.2007 г. до 01.01.2011 г. По водене на делото началникът на Митница Столична не е направил разноски, но е представлява от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора пред касационната инстанция "Савен АВ " ООД му дължи 80 лв., юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховен административен съд, осмо отделение