Решение № 10149 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2011 г.

Решение № 10149 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 51 от 23.12.2010 г., постановено по адм. д. № 536/2010 г. Административен съд гр. Русе е отменил решение № ПОВН 128/04.11.2010 г., издадено от и. д. директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата на "Месалина" ООД гр. Русе, представляван от управителя Янко Енчев и е потвърдено разпореждане № 379/23.09.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Осъдил е ТП на НОИ гр. Русе да заплати на "Месалина" ООД гр. Русе сумата 150 лв. съдебни разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Русе с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Моли също да бъде отменено изцяло и потвърдени оспорените административни актове. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по делото се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита подадената касационна жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Страните не спорят по фактическата обстановка, установена от съда в мотивите на обжалваното решение. В изпълнение на заповед № 310/07.09.2010 г. на директора на РУСО гр. Русе, на "Месалина" ООД гр. Русе е направена частична финансова ревизия за разходите на ДОО. При извършената проверка е констатирано, че Таня Иванова Тотева, работеща в дружеството - осигурител по трудово правоотношение на длъжност "шивачка", е получавала парично обезщетение за реда на чл. 164, ал. 1 от КТ при ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. При оформяне на молбата си е представила необходимите документи и декларация, че детето Мирослав Миленов Стефанов, роден на 23.06.2006 г. не е настанено в детско заведение, не е дадено за осиновяване и т. н. В административната преписка е приложена справка към констативен протокол с вх. № 5/19.07.2010 г. на РУСО- В. Търново, от които е видно, че детето Мирослав Стефанов е записано в Детска ясла гр. Павликени на 27.02.2008 г. и е отписано на 28.08.2009 г. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За да се изплаща на майката на детето парично обезщетение за срок от две години по силата на цитираната разпоредба, едно от изискванията по ал. 4 е - детето да не е наставено в детско заведение. В конкретния случай правилно административният орган е установил, че майката на детето Мирослав Стефанов не може да получава парично обезщетение, след като детето е настанено в детско заведение. Идеята на законодателя е ясно изразена - паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от ЗЗ детските ясли са предвидени да подпомагат родителите при отглеждане на децата. Съгласно Наредба № 6/87 г., действаща към периода, за "настанени в детско заведение" се считат децата, които са приети от директора, при спазване на установената процедура и оформяне на документите за това от родителите. Разпоредбата на чл. 53 от КСО е свързана с различни обществени отношения, които се регламентират чрез нея и уреждат обезщетение за отглеждане на дете. Именно при това уреждане в ал. 4 е предвидено, че обезщетението се получава само за дете, което не е настанено в детско заведение, по който въпрос няма противоречие в съдебната практика. В конкретния случай спорът е насочен към субекта, от който следва да бъде търсено връщането на неправомерно полученото парично обезщетение. Настоящата инстанция намира за обосновани и постановени в съответствие с материалния закон правните доводи на съда, че в случая не може да се търси отговорност от страна на работодателя. Дружеството-осигурител е било добросъвестно при изпълнение на своите задължения. Хипотезата, в която се урежда отговорността на юридическите лица по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО се отнася до причинени от тях вреди по конкретни нарушения. Мотивирано съдът е приел, че контролът по спазване на осигурителните взаимоотношения не е в тежест на осигурителя. Имуществена отговорност следва да бъде търсена от юридическите лица, ако са изплатили неправилно суми от ДОО, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице. Административният орган би следвало да потърси възстановяване на неправомерно получените суми от физическото лице, нарушило законовите разпоредби. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна а обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,