Решение № 8561 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2017 г.

Решение № 8561 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1, 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от В. В. А., уточнено с молба от 16.01.2017 г. и молба от 03.02.2017 г., с което на основание чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК се иска отмяна на влязло в сила Определение № 11541 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11770 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. и оставеното в сила с него Определение № 5090 от 19.09.2016 г., постановено по адм. д. № 6302 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г., 25 състав. В молбата и уточненията към нея А. твърди, че актът бил основан на "...неистинност на показанията на Столичен кмет на делата и от неин представител". По дело № 2871/2014 г. "неин представител" дал изявления, че А. получила две жилища. Освен това "неистинните доказателства" били "очевидни в делата" - Заповед РД-41-63 била "фалшификат", издаден от СО. Актът бил основан и на преправен документ, което било видимо и доказано от разследващите. Наред с това, А. поддържа, че документи, приложени по делото не са взети предвид от съда и тези доказателства трябва да се прегледат. Посоченото, според молителката, дава основание за отмяна на акта по реда на чл. 237 и сл. АПК. Прави и искане за задължаване на ответника да представи "заповедта за жилище, така и всичко описано в писмата РД-41-63 и РД-41-166 от 1997 г., подписани от столичен кмет". В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд А. се явява лично, поддържа искането, представя писмена защита, както и допълнителни доказателства. Ответникът - кметът на Столична община не представя възражение по чл. 242, ал. 2 АПК и не изпраща представител за участие в производството. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срок, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: С Определение № 5090 от 19.09.2015 г., постановено по адм. д. № 6302 по описа на АССГ за 2016 г., 25 състав, е оставена без разглеждане жалба, именувана искова молба, с вх. № 17040 от 23.06.2016 г., подадена от А. на основание чл. 158, ал. 3 АПК и е прекратено производството по делото. Това определение е оставено в сила с Определение № 11541 от 31.10.2016 г., постановено по адм. д. № 11770 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. след като съдът е приел, че съставът на АССГ е извел верен и обоснован извод, че А. не е отстранила нередовностите на жалбата. Отмяната като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове е допустима само на изрично предвидените в процесуалния закон основания по чл. 239 АПК. Доколкото тя е извънреден способ, основанията следва да се тълкуват стриктно. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Доколкото приложените в настоящото производство от А. документи са представени и в хода на съдебните производства по адм. д. 11770 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. и по адм. д. № 6302 по описа на АССГ за 2016 г., 25 състав, те не могат да бъдат разглеждани в светлината на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не представляват такива. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. По чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК твърдяното престъпно действие във връзка с решаване на делото следва да бъде установено по надлежния съдебен ред. Това означава установяване с влязла в сила присъда, споразумение, сключено по реда на Наказателно-процесуалния кодекс или решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на твърдените престъпни обстоятелства. Такова надлежно установяване е необходимо и за да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Наред с това, престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, предмет на искането за отмяна. В случая молителката А. не е представила доказателства за това, че по надлежния съдебен ред е установено престъпно действие на страната или на нейния представител във връзка с решаването на делото, каквото е изричното изискване на цитираната по - горе норма, посочена от нея като правно основание за претендираната отмяна. Изложените твърдения в тази насока са декларативни и не са установени по надлежния ред, което се явява задължителна предпоставка за уважаване на предявеното искане за отмяна на това посочено от А. правно основание. Същото е относимо и във връзка с твърдението на А. за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата съдържа няколко хипотези, но нито една от тях не е налице в конкретния случай. А. не се позовава на конкретен документ, който да е признат за подправен по надлежния съдебен ред. Не се твърди и установява определенията, чиято отмяна се иска по извънредния способ да са основани и на актове на съд, нито на държавно учреждение, които впоследствие да са били отменени. Молителката не е представила по делото доказателства, че по надлежния съдебен ред е установено, че документ, на който е основан актът е признат за подправен, или че актът е основан на такъв на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Предвид гореизложеното, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влезлите в сила определения, с което е сезиран на сочените от А. правни основания - чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК, се явява неоснователно, предвид което следва да бъде отхвърлено. Доколкото твърдението за необсъждане на приложени по делата на АССГ и ВАС документи, изнесено в искането, по което е образувано производството и в уточненията към него представляват касационни доводи за отмяна и не обуславят извод за наличие на отменително основание по чл. 239 АПК, то не може и не следва да бъде обсъждано от настоящия петчленен състав в това производство. Недопустимо е да се разглежда в това производство и искането на молителката да бъде задължен кметът на Столична община да представи "...заповедта за жилище ... и всичко описано в писмата РД-41-63 и РД 41-166 от 1997 г., подписани от столичен кмет" и "допълнителната заповед по чл. 100 от ЗТСУ № РД-41-63 и РД-41-166 от 1997 г.". По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия