Решение № 14713 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2011 г.

Решение № 14713 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Офелия Детелинова Павлова от гр. Велико Търново, против решение № 248 от 30.05.2011 г., постановено по административно дело № 394 от 2011 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 37 от 14.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № ОВКО-27 от 18.02.2011 г. против разпореждане № РВС-39 от 11.01.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Велико Търново, и жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ - Велико Търново, разноски по делото в размер на 266,32 лева. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК (нарушение на материалния закон). Претендира се отмяна като незаконосъобразни на горецитираното решение на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, и на потвърденото с него разпореждане № РВС-39 от 11.01.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Велико Търново, за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периодите от 7.04. - 30.06.2008 г. и от 1.08. - 17.11.2008 г., включително, в размер на 1393,33 лева и 712,07 лева лихва до датата на издаване на разпореждането. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Велико Търново, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Велико Търново, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Офелия Детелинова Павлова от гр. Велико Търново решение № 37 от 14.03.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалба вх. № ОВКО-27 от 18.02.2011 г. против разпореждане № РВС-39 от 11.01.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Велико Търново. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периодите от 7.04.2008 до 30.06.2008 г. и от 1.08.2008 до 17.11.2008 г., включително, в размер на 1393,33 лева и 712,07 лева дължима лихва поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че атакувания административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и е отхвърлил жалбата на Офелия Детелинова Павлова срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Велико Търново. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Офелия Детелинова Павлова е работила по трудов договор в ЕТ "Теди - 64 - Теодора Иванова" - гр. Велико Търново, и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 10.08.2007 г. в ТП на НОИ - Велико Търново, касаторката е декларирала, че детето й Владимира Миленова Тодорова не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в седемдневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При направена от контролните органи на РУСО - Велико Търново проверка по чл. 107 от КСО било установено, че детето Владимира Миленова Тодорова е прието в детска ясла "Пролет" - гр. Велико Търново на 7.04.2008 г., и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО и до отписването му на 17.11.2008 г. жалбоподателката Офелия Павлова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Велико Търново. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на хх.хх.хххх г., за времето 7.04. - 30.06.2008 г. и 1.08. - 17.11.2008 г., включително е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Офелия Павлова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Основните касационни основания, направени пред настоящата инстанция, са в насока незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради липсата на недобросъвестност от страна на касаторката, тъй като в редакцията на КСО, действала към момента на записването - 7.04.2008 г., според Павлова, не било предвидено, че обезщетение не се изплаща, ако детето посещава детска ясла. Тези оплаквания са неоснователни. Изменената редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) предвижда, че парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. С това изменение на чл. 53, ал. 4 КСО законодателят имплицитно е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: а) или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, б) или чрез заместването на майката при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програма за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. В този смисъл, предвид възраженията на касаторката, съдът е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано, защото детските ясли са вид детско заведение. Или казано по друг начин: за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Настаняването на дете в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите). Правоизключващият факт по чл. 53, ал. 4 КСО "настаняване на детето в детско заведение" обхваща и двата вида настаняване - както принудителното, така и доброволното. Както правилно е посочил административният съд, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 10.08.2007 г., Офелия Павлова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и изразходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 7.04.2008 до 30.06.2008 г. и от 1.08.2008 до 17.11.2008 г. в детска ясла "Пролет" - гр. Велико Търново, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Велико Търново, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Офелия Павлова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № РВС-39 от 11.01.2011 г.), тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,