Решение № 3847 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 345/2018 г.

Решение № 3847 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 345/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Л. С. от гр. [населено място] против Заповед № ЗС-348 от 14.12.2017 г. на министъра на отбраната на РБ, с която е наредено изземване на недвижим имот-частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в С., район "Л.", ул. Й. Е. .№ ..., бл. ..., ет. ..., представляващ апартамент ..., заедно с прилежащото мазе № 8 и с 4, 461% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. В жалта се излагат твърдения за нищожност и унищожаемост на заповедта и се иска обявяване на нищожността, евентуално отмяна. Ответникът-министър на отбраната оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законния срок, от страна адресат на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. От представения по делото Акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 01626 от 15.06.1999 г. и приложение към него се установява, че апартамент № 8 на ул. "Йоан Екзарх" в гр. С., бл. ..., ет. ... е частна държавна собственост, предоставен с права на управление и стопанисване на Министерство на обраната. По силата на протокол № 12 от 27.07.1987 г. на ИК на СНС е предоставен на МО, поделение № 18780 терен със задължение за инвестиране, като въз основа на това и разрешение за строеж № 12/1991 г. е започнал строежът на блока. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е бил военнослужещ, като въз основа на това със заповед № 946 от 30.12.1993 г. (стр. 44 от делото) е настанен в апартамента с тричленното си семейство с отбелязване, че се дава съгласие да се замени апартамент № 8, в който се настанява жалбоподателя, с притежавано от него жилище в ж. к. "Овча Купел", като въз основа на тази заповед за настаняване е сключен и договор за наем (стр. 43). В изпълнение на поетото задължение за замяна на собствения на жалбоподателя имот в ж. к. "Овча Купел" е представено писмо (стр. 18 от делото), с което ВРИД Началника на поделение № 18780 – С. е определи жилището в ж. к. "Овча Купел" на жалбоподателя за замяна да бъде заето от семейството на офицера Н. П.. Въз основа на това писмо с нотариален акт № 198, том Х, д. № 2001/1994 г. от 07.02.1994 г. жалбоподателят и съпругата му прехвърлят собствения си имот в ж. к. "Овча Купел" на определения военнослужещ Н. П.. Сключен е предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 16.02.1994 г. за апартамента между ВРИД Началника на поделение 18780 и жалбоподателя, като по силата на този предварителен договор е предадено и владението на имота (стр. 13 от делото). Представени са доказателства и за пълната заплатена по предварителния договор цена на имота (стр. 15, 16 от делото). Строежът на бл. ... е довършен от фирма "Совбулкооп" АД, като поради неуредени сметки по договора за изпълнение на строежа и незаплатени суми от страна на Министерство на отбраната дружеството е завело дело, като с решение от 2001 г. по д. № 474/1997 г. (стр. 26 – 31 от делото) МО е осъдено да изпълни поетото по договор от 1991 г. задължение като предаде на "Совбулкооп" АД посочени апартаменти, между които и апартамент № 8 в бл. .... Въз основа на това решение на СГС е и образувано изпълнително дело като изпълнението е насочено и към апартамент № 8 и жалбоподателя в това производство. Във връзка с образуваното изпълнително дело по искова молба на Л. С. и съпругата му М. С. против "Совбулкооп" АД и Министерство на отбраната е образувано гр. д. № 2560/2008 г. на СГС с искане за установяване, че апартамент № 8 от бл. ... е придобит по давност от Спасови. Като обезпечителна мярка е постановено спиране на изпълнителното производство. Във връзка с така образуваното дело между страните е постигнато споразумение № ВИ – 42 – 29 от 30.04.2009 г., след което Спасови са оттеглили исковата молба. По силата на това споразумение МО се е задължило вместо реално изпълнение и предаване на апартамент № 8 на "Совбулкооп" АД да заплати на неговата равностойност, а дружеството декларира, че с получаването на стойността на същия се отказва от получаването на апартамента. По силата на това споразумение МО е превело на дружеството сумата преди това заплатена от Спасови на МО за апартамента. По делото е представено споразумение № ВИ – 42 – 29 от 30.04.2009 г. (стр. 19 – 21 от делото). По споразумението Спасови се задължават да оттеглят иска си срещу "Совбулкооп" АД, което не е спорно, че е станало, а съответно дружеството да прекрати действията си по изпълнение за получаването на апартамента. Не са представени доказателства обаче да е оттеглен искът срещу МО. Въз основа на горното и предвид това, че с докладна записка служители на МО са посочили, че апартаментът е в патримониума на министерството с писмо от 23.11.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че държи имота на отпаднало основание и е поканен да го освободи в 7 дневен срок. Това писмо е залепено на вратата на апартамента на 24.11.2017 г., а е и прието от съсед на Спасови, без посочено име. Въз основа на гореизложеното е издадена оспорената в това производство заповед, с която е наредено изземване на жилището, поради това, че се държи на отпаднало правно основание – поради това, че жалбоподателят вече не е от кръга на правоимащите лица по чл. 226б от ЗОВС. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе служебно по отношение на законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на същата, тъй като не е индивидуализиран адресата – посочен с две имена. Видно от представената с административната преписка заповед, адресатът е посочен и с трите си имена и ЕГН. Неоснователно е и възражението, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като имотът не е частна държавна собственост, а е собственост на жалбоподателя и съпругата му. Настоящият състав намира, че безспорно от доказателствата по делото е налице индиция за спор за собственост между жалбоподателя и МО относно имота. Това е така, тъй като от доказателствата се установява, че в един момент спорния имот е бил възложен на дружеството строител "Совбулкооп" АД, който е получил плащане на цената на апартамента от МО, но така платената цена от МО е цената, която жалбоподателя е заплатил преди това на МО по силата на предварителния договор за наем. В тази връзка и във връзка с твърдението на жалбоподателя за придобиване на имота и по силата на изтекла придобивна давност като се позовава и на решение на ВКС, водят до извод за наличие на спор за собственост. Въпреки това по делото е представен АЧДС за имота, издаден преди описаните по – горе отношение с възлагането на апартамента на "Совбулкооп" АД, като отбелязването в този АЧДС, който е валиден акт следва да бъде зачетено. Поради това и при наличието на този АЧДС следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като настоящият съд не може да се произнесе по наведеното възражение за придобиване на имота във основа на давностно владение. Този спор следва да бъде разрешен между страните по общия граждански ред. Оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона, по следващите съображения, като в тази връзка са основателни възраженията на жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 80а от ЗДС, тъй като се държи на отпаднало правно основание, поради това, че жалбоподателят не попада в кръга на правоимащите лица по чл. 226б от ЗОВС на РБ, тъй като жалбоподателят не е вече военнослужещ. Според чл. 80а от ЗДС "имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната". Жалбоподателят пък от своя страна обосновава правата си с предварителен договор за покупко – продажба на имота от 1994 г. Видно от представения по делото предварителен договор за продажба на жилището, сключен между жалбоподателя и Министерството на отбраната на 16.02.1994 г., процесното жилище е продадено на основание чл. 19 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МО, като с договора договора и заповедта за настаняване, жалбоподателят е поел задължение да сключи окончателен договор след представяне на документи, удостоверяващи, че е заменил другото си жилище, находящо се в гр. С., и същото е предоставено на служител на Министерството на отбраната, както и е заплатил цената за апартамента. Жалбоподателят е изпълнил тези си задължения, поради което същият е изряден в отношенията си с МО по предварителния договор, който е именно основанието, на което владее имота. В случая владението на имота от страна на жалбоподателя е с основание – сключения предварителен договор за покупко продажба, т. е. имотът се владее на валидно основание, което не е унищожено, развалено или прекратено по предвидения за това ред. Поради това не е налице една от предпоставките по чл. 80а от ЗДС за изземване на имота, а именно не се установява същият да се владее на отпаднало основание, напротив същият се владее на валидно такова. За да са налице предпоставките по чл. 80а от ЗДС следва да липсва такова валидно основание, т. е. предварителният договор да е развален или отменен по предвиден за това ред, или съответно да се пристъпи към довършване на фактическия състав на продажбата съгласно § 144 от ЗИД на ЗОВСРБ (ДВ бр. 16/2010 г.) (В този смисъл решение № 10390 от 03.08.2018 г. по адм. д. № 12513/2017 г. на ВАС). При така установените факти настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена при липсата на предпоставките и правното основание на чл. 80а, ал. 1 ЗДС, тъй като жалбоподателят владее на валидно правно основание спорния апартамент. Воден от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,