Решение № 16557 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2019 г.

Решение № 16557 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2019 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Вучкова, с адрес в [населено място], срещу решение № 7406/7.12.2018 г. по адм. дело № 7668/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение №ППН -01 -63/2017 г. от 2.05.2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта по т. 2. Касаторката поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от решението на КЗЛД, както и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - КЗЛД, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, възразява срещу искането за присъждане на разноски предвид липсата на доказателства за плащане, алтернативно прави възражение за прекомерност, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационна жалба - Г. Стоянов и М. Стоянова, с адрес в [населено място], в писмено становище искат оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него част от решението на КЗД е оставена без уважение жалбата на Вучкова в частта й по т. 2 до КЗЛД, в която същата е искала задължаване на Г. Стоянов и М. Стоянова да заличат от записващото устройство снимките и видеозаписите, както и да снемат от социалните мрежи споделените в тях снимки и видеозаписи, които съдържат изображенията на Вучкова и съпруга й А. Мицаков. АССГ е изложил мотиви, че липсват доказателства за обработване на личните данни на жалбоподателката, тъй като от всички приложени в административната преписка и приети по делото снимки, разпечатани от facebook само на една от споделените снимки (от 1.10.2018 г.) присъства в гръб фигура на жена, която няма възможност да бъде идентифицирана без ясна и пълна характеристика на чертите на лицето. По отношение на останалите снимки, на които се вижда лицето на мъж, за които липсват доказателства, че са на съпруга й, АССГ е приел, че дори и да беше безспорно доказано, че тези снимки са на съпруга на жалбоподателката, той не е подавал жалба до КЗЛД, нито е бил страна в административното производство пред КЗЛД, а съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за дейноста на КЗЛД и нейната администрация жалбата (отм.); до КЗЛД е искане, с което се търси защита за нарушени права на искателя по ЗЗЛД. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на съда, че от всички приети по делото снимки само една съдържа изображение на жена и то в гръб, поради което липсва каквото и да била възможност по това изображение женската фигура да бъде идентифицирана като жалбоподателката. Поради това правилна е преценката на АССГ, че КЗЛД в съответствие с доказателствата и приложимото материално право не е установила нарушение на ЗЗЛД от страна на Г. Стоянов и М. Стоянова, свързано с обработка на личните данни на Вучкова и не е приложила принудителна административна мярка въз основа на така формулирания петитум по т. 2 от жалбата й до КЗЛД. Комисията не би могла да установи нарушение на ЗЗЛД, свързано с обработка на личните данни на съпруга на Вучкова, без да е надлежно сезиран със жалба от него и предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. В този законов текст (в приложимата по време редакция към момента на подаване на жалбата до комисията) изрично е посочено, че физическото лице, чиито права са нарушени, може да сезира КЗЛД. Вучкова не е действала като пълномощник на съпруга си и не е сезирала надлежно комисията относно обработка на неговите лични данни, поради което за КЗЛД не е възникнало задължение да изследва и да се произнесе по този въпрос, какъвто правилен извод е формулирал и АССГ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение