Решение № 8248 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество (ПКПНС) срещу Решение 634 от 14.04.2025 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело 51/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Акт 08-00-1176 от 17.12.2024 г. на ръководителя на ПО на ПКПНС, с който е отказана верификация на разходи в общ размер на 6 310,04 лв., включени в Искане за окончателно плащане 6 от 31.05.2024 г. на Община Рила, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател - ръководителят на Програмния оператор на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество , счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че административният акт не е мотивиран, като твърди, че в него са посочени конкретни видове разходи, за които е отказана верификация. Излага, че неверифицираните разходи по бюджетни редове 1.2, 3.1, 4.1, 4.3, 4.5, 6.2 и 12.1 на обща стойност 6 310,04 лв. надвишават наличните средства по съответните бюджетни редове в одобрения бюджет по проекта. Излага в табличен вид договорената стойност на въпросните бюджетни редове, както и отчетените по тях средства в хода на изпълнение на проекта с финансови отчети по реда на подаването им. Сочи, че всички преразходи по въпросните бюджетни редове са отчетени за първи път с окончателния Финансов отчет 5, като по време на изпълнението на проекта бенефициерът не е искал от Програмния оператор одобрения на изменения в бюджета. Твърди, че самият бенефициер, към приложените разходооправдателни документи към окончателния финансов отчет по бюджетни редове 4.1, 4.3, 4.5, е приложил сравнителна таблица, която показва констатираните от самия него преразходи по тези редове, за които обаче не е била поискана релокация на средства. Прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Касаторът се представлява от юрк. Кацарова. Ответникът по касационната жалба - Община Рила, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане съдът да остави в сила постановеното първоинстанционно решение. Претендира разноски въз основа на представен списък. Ответникът се представлява от адв. М. Белчева, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено въз основа на следната фактическа обстановка: На 07.07.2022 г. между Община Рила и ПО на ПКПНС е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РА14-Р1-1.1-РД-13 за изпълнение проект Подобрени условия за достъп и представяне на културното наследство в община Рила по горепосочената програма. На 31.05.2024 г. Община Рила е подала Искане за окончателно плащане 6 по АДБФП РА14-Р1-1.1-РД-13. На 17.12.2024 г. е издаден Акт 08-00-1176, с който на основание т. 15.3.3 от Системите за управление и контрол (СУК) по Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество , Версия 6/март 2024 г., не са верифицирани средства в общ размер на 6 310,04 лв. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че от изложените в акта фактически констатации не става ясно какви са причините за обосноваване на извода, че посоченото превишение на бюджетни редове от одобрения бюджет води до прекомерност на разходите по смисъла на т. 18.4 СУК, като не е ясно каква е стойността на одобрения по проекта бюджет за всяка от посочените в акта дейности по проекта, стойността на подбюджетните редове в рамките на съответния бюджетен ред, налице ли е прехвърляне на стойности между тях и превишаване на одобрения по пера/обекти бюджет, както и на общия бюджет по проекта. Въз основа на това, съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил като е изпратил преписката на ръководителя на ПО на ПКПНС за ново произнасяне с мотивиран акт по Искане за окончателно плащане 6 от 31.05.2024 г., в частта на заявеното искане за плащане на неверифицираните разходи в общ размер на 6 310,04 лв. Решението е правилно. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдения порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е бланкетно твърдение за този порок, а само касаторът е този, който може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което в случая не дължи произнасяне. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на посочените в оспорения акт основания за постановяване на процесния отказ. Видно от съдържанието на оспорения акт, от фактическа страна административният орган е приел, че във връзка с изпълнението на АДБФП РА14-Р1-К1-РД-13 от 07.07.2022 г. са отчетени разходи в размер на 368 767,34 лв., от които на основание т. 15.3.3 СУК, версия 6/март 2024 г., не се верифицират средствата в размер на 6 310,04 лв. поради това, че са прекомерни разходи по смисъла на т. 18.4 СУК. Посочено е, че отчетените разходи по Искане 6 са в размер на 368 767,34 лв., от които са верифицирани 362 457,30 лв., в които са включени и 17 040,66 лв. собствен принос по б. р. III.9.1 Извършване на текущ ремонт, като общо по проекта са верифицирани 652,250.54 лв. (които включват и отчетен собствен принос в размер на 17 040,66 лв.), а до момента са платени средства в размер на 515 736.59 лв. В тази връзка е посочено, че одобрената сума за окончателно плащане е в размер на 119 473,29 лв. Тези изводи са необосновани. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на процесните разходи, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорения акт, под хипотезата на конкретна правна норма, като посочи правната рамка и изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. В акта не е посочен характерът на СУК, на които е основан процесният отказ, нито е разяснена тяхната приложимост по Програмата. Производството по верификация е административно по своя характер, и завършва с издаването на индивидуален административен акт, който следва да е мотивиран от фактическа страна, като фактите трябва да субсумират хипотезите на конкретни приложими и относими правни норми. В рамките на контрола, който съдът извършва, се проверява верността на фактическите констатации и дали същите субсумират хипотезите на правните норми, които органът прилага. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ръководителят на ПО е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Мотивите са съществен реквизит на всеки акт и представляват единство между фактически и правни основания за издаването му. Те са една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил. Изложените от касатора разяснения на неверифицираните разходи, липсват като фактически констатации в оспорения акт, а административният орган няма право да го домотивира в съдебното производство. Ръководителят на ПО на ПКПНС е бил длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Въз основа на изложеното съдът намира, че решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане съдът следва да осъди Министерството на културата юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор да заплати на Община Рила направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в общ размер на 1 000,00 лв. доказани с приложен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2025 г. и платежно нареждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд