Решение № 10094 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 5538 от 19.06.2025 г. по адм. д. 195/2025 г., Административен съд Пловдив (АС-Пловдив) е отхвърлил жалбата на М. А. И. от гр. Асеновград, против ревизионен акт /РА/ Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 2 от 08.01.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 5 527,42 лева.

Срещу постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от М. А. И., чрез адв. Б. Стоянов от АК-Монтана, в която се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде изцяло отменен.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си ст. юрк. Г. Тодорова, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 527,42 лева.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Пловдив е бил РА 16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 2 от 08.01.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив, с който е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на М. А. И. за задължения на "М. 79" ЕООД, ЕИК 201343121, за задължения на дружеството в общ размер на 43 891, 41 лева и лихви в общ размер на 17 076, 37 лева.

Решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 3-6 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. М. А. И. е едноличен собственик на капитала и управител на "М. 79" ЕООД за периода от 23.11.2010 г. до 14.02.2022 г.

1. "М. 79" ЕООД има към 22.10.2024 г. установени и изискуеми публични данъчни задължения по ЗДДС, по ЗКПО по декларации обр. 6, за фондове на ДОО и ЗДДФЛ общо в размер на 80 520, 24 лева.

1. От изисканата в хода на ревизионното производтсво информация от "Уникредит Булбанк" АД за движението по банковата сметка на "М. 79" ЕООД се установява, че за периода 01. 2020 г. 15.08.2022 г. по банковата сметка на дружеството са постъпили 458 451, 38 лева като към 15.08.2022 г. салдото е 0, 00 лева. От движението по банковата сметка се установява, че постъпилите в сметката суми са теглени същия ден от АТМ устройства. С малка част от постъпленията са плащани задължения към доставчици и частично задължения към бюджета.

1. От оборотни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (до 31 юли), че отразената сума по дебитна сметка 426 вземания по записани дялови вноски в размер на 56 000 лева е изплатена на управителите Д. М. И. и М. А. И. по банков път. През 2021 г. по дебита на сметка 426 вземания по записани дялови вноски е осчетоводена сума в размер на 82 000 лева, които също са изплатени на посочените лица по банков път.

1. За периода м. 01. 2020 г. -м. 12. 2021 г. управителят М. А. И. е изтеглила в брой от каса на банката 13 500 лева, от банкомати 353 870 лева, както и изплатени суми във вид на дивиденти в размер на 56 000 лева за 2020 г. и 82 000 лева за 2021 г.

1. Органите по приходите, след извършен анализ на задълженията на дружеството към доставчици и към персонала по публикувани данни в ОПР, са установил, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството значително надхвърлят декларираните от дружеството разходи и посочените в отчетните регистри по ДДС фактури (дневници за покупки), както и че изтеглените суми не са използвани за разплащане на задълженията, свързани с дейността на "М. 79" ЕООД. Ревизиращите органи са приели наличието на скрито разпределение на печалба в полза на управителя на дружеството, като тези действия са недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задължения към бюджета, поради което са налице обстоятелства за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК.

При така установените факти АС-Пловдив е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като е доказано наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на "М. 79" ЕООД, недобросъвестно извършване на теглене на някое от посочените действия в чл. 19, ал. 2 ДОПК от страна на управителя М. А. И. в брой от сметките и касата на дружеството. В резултат на посоченото действие имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Крайният извод е за наличие на основанията за ангажиране отговорността на М. А. И. за непогасените задължения на "М. 79" ООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на М. А. И. се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първата група оплаквания на касатора са за допуснато от първоинстанционния съд неправилна преценка на доказателствата по делото и изместване на доказателствената тежест в процеса. Втората група оплаквания са за допуснато от решаващия съд неправилно прилагане на материалния закон (относно осъществяването на всички елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК). Третата група оплаквания се съсредоточават около твърденията, че изтеглените пари от банковата сметка на дружеството следва да бъдат раздели по равно между двамата управители М. А. И. и Д. М. И. съпрузи), тъй като всеки управител следва да понесе в пълен обем специалната имуществена отговорност за непогасените публични задължения на дружеството, за да се защитят в максимална степен общественият интерес и интересите на фиска.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

В случая от доказателствата по делото се установява, че от 23.11.2010 г. до 14.08.2022 г. едноличен собственик на капитала и управител на "М. 79" ЕООД е била М. А. И., като за периода от 26.06.2020 г. до 13.02.2022 г. двамата със съпруга си Д. М. И. представляват и управляват заедно и поотделно търговското дружество.

Настоящият касационен състав намира за правилно приетото от АС-Пловдив, че законосъобразно е определена отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на ревизираното лице М. А. И. в качеството е на едноличен собственик на капитала и управител на "М. 79" ЕООД за ДДС за периода 01.09.2020 г. 30.09.2020 г., 01.03.2021 г. 31.08.2021 г., 01.11.2021 г. 30.11.2021 г., КД за периода 01.01.2020 г. 31.12.2020 г., Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.02.2021 г. 31.12.2021 г., ДОО за осигурителния период 01.03.2021 г. 31.12.2021 г., ЗО за осигурителния период 01.04.2021 г. 31.12.2021 г., УПФ за осигурителния период 01.03.2021 г. 31.12.2021 г. в общ размер на 43 891,41 лева главница и 17 076,37 лева лихва, а релевираните твърдения в обратния смисъл от касатора за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Не се спори, че за периода 01.01.2020 г. до 01.12.2021 г. М. А. И. е изтеглила в брой от каса на банката 13 500 лева, от банкомати 353 870 лева, както и изплатени суми във вид на дивиденти в размер на 56 000 лева за 2020 г. и 82 000 лева за 2021 г. Изтеглените суми от банковата сметка на "М. 79" ЕООД значително надхвърлят декларираните от дружеството разходи и посочените в отчетните регистри по ДДС фактури (дневници за покупки), както и че изтеглените суми не са използвани за разплащане на задълженията, свързани с дейността на търговското дружество, и на декларираните данъчни и осигурителни задължения. Основателно АС-Пловдив достига до извода, че е налице скрито разпределение на печалба в полза на управителя на дружеството, както и че тези негови действия са недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задължения към бюджет. В резултат на посочените действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

Правилно първостепенният съд приема, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 10 ДОПК, тъй като в случая най-ранният период, за който са определени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски с обжалвания ревизионен акт, е месец септември 2020 г. задължения за ДДС, декларирани със справка-декларация, подадена през октомври 2020 г. Същевременно парични средства от банковата сметка на "М. 79" ЕООД са теглени непрекъснато дори още в деня, в който са били получавани, като наред с това са започнали да нарастват неплатените задължения. Ревизираното лице (чиято е доказателствената тежест) не е представило доказателства, че изтеглените парични средства за разходвани за дейността на търговското дружество.

Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените в разпоредбата. Само за твърдяните от органите по приходите действия се изследва причинната връзка с непогасяването на публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В разглеждания случай разпоредителните действия с имуществото на главния длъжник са установени по несъмнен начин и са в обхвата на приложената от ревизиращите разпоредба - въпреки съществуването на публичните задължения управителят на търговското дружество е приело поредица решения в периода от 01.01.2020 г. до 01.12.2021 г.. за разпределяне на дивидент в своя полза.

Споделят се от касационния състав и изводите на АС-Пловдив за недобросъвестност на М. А. И.. Добросъвестността е общ институт на гражданското право, чието съдържание се извежда от разпоредбите на чл. 21, ал. 2, чл. 25, чл. 82 ЗЗД, чл. 70 ЗС и др., по смисъла на които тя се състои в незнание на определени обстоятелства, които са правно релевантни, или, добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство. Добросъвестно е лицето, което осъществява определено поведение при незнание именно на тези правно релевантни факти. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано (както е в случая), че то няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице. В качеството си на управител на "М. 79" ЕООД М. А. И. не може да не е знаел за задълженията на дружеството, значителна част от които са установени в подавани от него декларации по чл. 105 ДОПК.

Доводите в касационната жалба, че изтеглените пари от банковата сметка на дружеството следва да бъдат разделени по равно между двамата управители, повтарят твърденията в жалбата пред АС-Пловдив. Аргументите, изложени от първоинстанционния съд, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи АС-Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По разноските пред касационната инстанция: На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите Пловдив, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответната страна по касация, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 527,42 лв. за настоящата инстанция

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение