Решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г.

Решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Бургас против решение № 949/28.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2358/2014 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отменено решение № 94Д-10787-2/14.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 620106/25.09.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ гр. Бургас. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - Димо Парашкевов Султанов от гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отменено по жалба на Димо Парашкевов Султанов решение № 94Д-10787-2/14.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 620106/25.09.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /непрецизно в диспозитива е изписано, че се отменя разпореждането, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателя през периодите: 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г., 1.11.1989 г. - 9.11.1992 г., 14.06.1993 г. - 6.10.1997 г., 6.10.1997 г. - 20.05.1998 г., 20.05.1998 г. - 1.01.1999 г. - на длъжност "подземен маркшайдер" и периодите 1.12.2000 г. - 1.02.2001 г. и 1.03.2001 г. - 1.05.2001 г. - на длъжност "зав. ТБ и вентилация", следва да бъде преобразуван по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, както претендира жалбоподателя. При формиране на изводите си съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че през спорните периоди трудовите функции на жалбоподателя през по-голямата част от установеното работно време са изпълнявани под земята. Съдът е посочил, че критерият за преобразуване на труда по реда на чл. 104, ал. 3 КСО е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали заеманата длъжност е била включена в щата на участък и затова определящите обстоятелства за приложимостта на тази разпоредба са характерът и труда и особените условия, при които е полаган, а не структурно - функционалното звено, към което се числи длъжността. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна е безспорно, че Димо Парашкевов Султанов, ответник в настоящото производство, е подал заявление с вх. № МП-33509/8.09.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. С разпореждане № 620106/25.09.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Бургас е отказано отпускането на исканата пенсия по съображения, че не е изпълнено изискването за сбор 100 от стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Прието е, че към датата на подаване на заявлението Димо Султанов има навършена възраст 52 години 8 месеца и 2 дни; осигурителен стаж от първа категория 10 години 9 месеца и 5 дни, от втора - 11 месеца и 14 дни и от трета - 17 години 9 месеца и 12 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО - 36 години и 11 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст - 89. При обжалването по административен ред, разпореждането е потвърдено с решение № 94Д-10787-2/14.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Бургас, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Предмет на спора както при обжалването по административен ред, така и пред съда, е превръщането към трета категория на осигурителния стаж на Димо Султанов през следните периоди: 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г. на длъжност "подземен замерчик - отчетник"; 1.11.1989 г. - 9.11.1992 г. на длъжност "подземен маркшайдер"; 14.06.1993 г. - 6.10.1997 г. на длъжност "подземен маркшайдер"; 6.10.1997 г. - 20.05.1998 г. на длъжност "маркшайдер рудник"; 20.05.1998 г. - 1.01.1999 г. на длъжност "подземен маркшайдер"; както и през периодите 1.12.2000 г. - 1.02.2001 г. и 1.03.2001 г. - 1.05.2001 г. на длъжност "зав. ТБ и вентилация". Безспорно е по делото, че осигурителният стаж за периодите 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г., 1.11.1989 г. - 9.11.1992 г., 14.06.1993 г. - 6.10.1997 г. и 20.05.1998 г. - 1.01.1999 г. е зачетен от първа категория, а за останалите периоди осигурителният стаж е зачетен от втора категория. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през посочените периоди към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Димо Султанов на длъжностите "подземен маркшайдер" и "зав. ТБ и вентилация" през спорните периоди е полаган под земята. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Йордан Колев и Мариян Гевренов съдът е приел, че Димо Султанов е изпълнявал трудовите си функции на работа под земята през по-голямата част от установеното работно време /според показанията - 80-90 % от работата е била под земята/. Двамата свидетели са дали показания за част от спорните периоди, които са периодите, през които същите са работили заедно с Димо Султанов и затова имат преки впечатления за естеството на изпълняваните от него трудови функции и мястото, където са изпълнявани. Свидетелят Колев дава показания за периода от м. септември 1993 г. до м. юни 1997 г. на рудник "Меден рид" относно длъжността "маркшайдер рудник", а свидетелят Гевренов за периода 1.12.2000 г. - м. май 2001 г. в рудник "Лорънс Мартин" - Зидарово" на длъжността "техническа безопасност и вентилация", поради което изводите на съда са обосновани само за тези периоди. За останалите спорни периоди не са събрани свидетелски показания относно естеството на изпълняваните трудови функции от Димо Султанов и мястото, на което са изпълнявани, но в тази връзка следва да се отбележи, че с изключение на периода 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г., през който Димо Султанов е изпълнявал длъжността "подземен замерчик - отчетник", през останалите периоди същият е заемал длъжността "подземен маркшайдер" или "маркшайдер рудник" /по делото не е изяснено дали между тези длъжности има разлика и в какво се изразява/, както е прието и от осигурителния орган. След като заеманите длъжности през различните периоди са еднакви /с еднакво наименование/, това би следвало да води до извода, че и изпълняваните трудови функции са еднакви. Такъв извод по делото обаче не е направен, а и не са събирани доказателства нито от административния орган нито от съда относно естеството на изпълняваните от Димо Султанов трудови функции и мястото, на която са изпълнявани през посочените периоди /тези, за които липсват свидетелски показания/. В нарушение на задължението си, произтичащо от чл. 35 АПК, административният орган не е изследвал естеството на трудовите функции на Димо Султанов на заеманите от него длъжности през спорните периоди, както и условията, при които същите са изпълнявали и в частност дали са изпълнявани под земята, каквото е условието, предвидено в чл. 104, ал. 3 КСО, за да бъде превърнат осигурителният му стаж към трета категория при съотношението, посочено в тази разпоредба. Неправилно е становището на административния орган, което е поддържано и в касационната жалба, че от значение за преценката дали е налице основание за превръщане на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 КСО има категорията на този стаж и основанието за категоризирането му по ПМС № 40/1968 г. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО подобно изискване не е предвидено. Както се посочи по-горе, в разпоредбата са предвидени две условия: първото е осигурителният стаж да е положен от работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, а второто - същите да са били заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Разпоредбата чл. 104, ал. 3 КСО не регламентира категоризирането на осигурителния стаж, а превръщането му към трета категория за целите на пенсионирането. В чл. 104, ал. 1 КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, а по законовата делегация от тази разпоредба е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. С тази наредба не се регламентира начина, по който при пенсиониране се извършва превръщане на осигурителния стаж към трета категория. Такава регламентация, при това изчерпателна, се съдържа в разпоредбите на чл. 104, ал. 2-8 КСО. В посочените разпоредби от кодекса превръщането на осигурителния стаж е регламентирано по два основни способа - първият е според категорията на осигурителния стаж - в ал. 2 като критерий за начина на превръщане /съотношението, пропорцията/ е използвана категорията на осигурителния стаж, като е определено как се превръща стажа от първа и втора категория към стаж от трета категория. В останалите алинеи като критерий за съотношението на превръщането са посочени или определени видове длъжности, или описателни елементи на условията, при които е полаган определен труд, или като критерий е използвана комбинация от двете. В чл. 104, ал. 3 КСО е използван последния от посочени способи, т. е. като критерий за съотношението, при което се превръща труда на изброените в разпоредбата категории лица /работници и служители/ към трета категория са взети предвид специфичните условия, при които е полагат труда /".... заети на работа под земята в подземни рудници .. ."/. Следователно, критерият за това дали определен осигурителен стаж е такъв по чл. 104, ал. 3 КСО не е категорията на осигурителния стаж, така както е определена в НКТП /респективно - Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отменен, в сила до 31.12.1999 г./, а специфичните условия, при които е полаган труда от посочените в разпоредбата работници и служители. Предвид изложените съображения се налага извода, че при издаването на оспорения пред съда административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което е довело до несъответствие на акта с материалния закон. Поради това правилно първоинстанционният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд, че от събраните в съдебното производства доказателства е установено наличието на основание за превръщане на осигурителния стаж на Димо Султанов по реда на чл. 104, ал. 3 КСО през всички спорни периоди, тъй като за периодите 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г., 1.11.1989 г. - 9.11.1992 г., 6.10.1997 г. - 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. - 1.01.1999 г., такива липсват. За останалите периоди изводите на първоинстанционния съд са правилни, тъй като съответстват на доказателства по делото, съображения за което са изложени по горе. Поради допуснатите процесуални нарушения в административното производство, съдът правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне административният орган, издал отмененото разпореждане - ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Бургас следва при спазване на правилото по чл. 35 АПК за пълно и всестранно изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства по спора да даде обоснован отговор на въпроса дали за периодите 1.06.1987 г. - 1.11.1989 г., 1.11.1989 г. - 9.11.1992 г., 6.10.1997 г. - 20.05.1998 г. и 20.05.1998 г. - 1.01.1999 г. на длъжност "подземен маркшайдер" и "маркшайдер рудник", осигурителният стаж на Димо Султанов е положен при специфичните условия по чл. 104, ал. 3 КСО и затова следва да бъде превърнат към трета категория в съотношението, посочено в същата разпоредба. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха касационни основания, водещи до недопустимост или невалидност на съдебното решение, поради което обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът не се произнася по възлагането на разноски за тази инстанция, тъй като не са направени искания от страните по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,