Решение № 17043 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16002/2010 г.

Решение № 17043 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16002/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Димитър Василев Бойков от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Даниела Илиева и от Областния управител на област с административен център - гр. Варна, против решение № 2018/13.10.2010 г., постановено от Варненския административен съд, трето отделение, 24 състав, по адм. д. № 1778/2010 г. С оспореното решение административният съд е отменил по жалбата на Желязка Демирова Николова заповед № РД-08-07706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ЗСПЗЗ на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна, област Варна, в частта за ПИ 2485 по ПНИ. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. В касационните жалби се правят доводи за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес за жалбоподателката пред административния съд - Желязка Демирова Николова, неспазване на указанията на ВАС по адм. д. № 12540/2009 г. и за неправилност на същото поради неспазване на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 изр. 2 от ППЗСПЗЗ. Ответната страна Желязка Демирова Николова, чрез пълномощника си - адв. Татяна Патаринска, с писмено възражение оспорва касационните жалби като неоснователни. Излага подробни доводи за допустимост на жалбата поради наличие на доказан правен интерес и законосъобразност на решението на съда, което счита за съобразено с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Заинтересованите страни: Парашкева Димитрова Аврамова, Демир Йорданов Демиров и Деспа Йорданова Сталева - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Решението на Варненския съд е правилно и законосъобразно. Неоснователни са твърденията за липса на правен интерес на жалбоподателката от обжалване на процесната заповед. Жалбоподателката е законен наследник на Демир Демиров и като такава притежава правен интерес от обжалване на заповедта. С нотариален акт № 98/1995 г. на нея е дарена 1/3 от имот № 7911 и с договор за доброволна делба в собственост на Д. Демиров са 5050 дка, съставляващи имот № 7911. От него е образуван имот 2485, предоставен на ползватели с площ от 1043 кв. м. Съдът подробно е описал трансформацията на имотите и е изследвал правото на собственост на първоначалната жалбоподателка. Съгласно ПНИ имот 2485 е с площ 1043 кв. м, като от разликата над 600 кв. м може да се образува самостоятелен парцел за бивши собственици в съответствие с разпоредбите на чл. 28, ал. 4 - 7 от ППЗСПЗЗ. Жалбите са неоснователни в частта им за неправилност на решението и нарушения на материалния закон по изложените в решението мотиви, които са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: Неоснователен е доводът за несъобразяване на съда с постановеното решение на ВАС по адм. д. № 12540/2009 г. С това решение е отменено постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение на Варненския административен съд по съображения, че съдът не е изложил подробни мотиви и не е изяснил наличието на правен интерес за жалбоподателката и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания да се съобрази идентификацията на имота, местонахождението му, отразяването му в ПНИ и съответствието с правата на жалбоподателката. В оспореното решение съдът е изпълнил указанията, като е изложил подробни мотиви и е разгледал правата на жалбоподателката като наследник на Демир Калчев Димитров, проследил е подробно всички делби и сделки с имота от 9 дкр., възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Христо и Демир Димитрови и обосновано и законосъобразно е приел, че жалбоподателката има правен интерес от обжалване на заповедта на областния управител относно процесния имот. С решение № 121/15.10.1992 г. на ПК - Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Христо и Демир Димитрови на нива с площ от 9 дкр. в землището на Виница, съставляващ стар имот 7910 и 7911. С договор за доброволна делба имота е бил поделен между наследниците, като на наследодателя на жалбоподателката Демир Димитров е отреден имот с площ от 5050 кв. м. С нот. акт № 98, т. VIII, д. № 2622/1995 г. Демир Калчев Димитров дарява на дъщеря си Желязка Николова 1/3 от гореописания имот № 7911 с площ от 5050 кв. м. С договор за доброволна делба от 1995 г. Демир Калчев Димитров и Желязка Николова са разделили част от този имот, като в собственост на Желязка Димитрова се отрежда имот с площ от 1200 кв. м. с нов № 1485, а в собственост на Демир Калчев се отрежда имот с площ от 1800 кв. м., под нов № 1464, или са поделени 3 дкр. от имота от 5050 кв. м. На ползувателя Димитър Василев Бойков, придобил по реда на ЗСПЗЗ имот в размер на 600 кв. м. е отреден по ПНИ имот с площ от 1043 кв. м., в който е включен и част от имота на бившия собственик. От СТЕ е установено, че площта на припокриване на двата имота е 683 кв. м., отразени с жълт щрих на скицата на вещото лице, част от приетата СТЕ. При тези данни е неоснователно твърдението в касационната жалба, че не е налице правен интерес за жалбоподателката да оспорва заповедта на областния управител относно процесния имот. Неоснователни са и доводите за неправилност на постановеното решение поради неспазване на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съдът обосновано е приел, с оглед на посочената разпоредба и допълнителното заключение на вещото лице, с което е представен вариант за новообразуван имот за реституирания собственик, респективно - неговите наследници, при който са съобразени разпоредбите на чл. 28, ал. 4 - 9 от ППЗСПЗЗ. И в тази им част мотивите на съда са подробни, обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящия състав. Съгласно посочените разпоредби от ППЗСПЗЗ, имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м. Разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на бившия собственик. Само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота на ползувателя. В конкретния случай от разликата над 600 кв. м. от имота на ползувателя може да се образува нов имот за бившия собственик, респективно - неговите наследници, съгласно допълнителното заключение на СТЕ. Решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,