Решение № 611 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10036/2023 г.

Постъпила е касационна жалба от Ю. Борисов против решение 5360/10.08.2023 г., постановено по адм. дело 2679/2023 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-21-50/24.02.2023 г. на директор на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане РНП-4-4-21-01284692/19.01.2023 г. Поддържат се оплаквания, че постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано, допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалния закон и процесуалните норми касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението на АССГ, както и за отмяна на решението на директор на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директор на ТП на НОИ София-град, чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение със становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Решението на първоинстанционния съд възпроизвежда правилно фактите по спора, а и страните не правят възражения за неустановени и необсъдени фактически обстоятелства. С влязло в сила разпореждане [номер]/75/14.10.2022 г. е отменено разпореждане [номер]/17.12.2020 г., с което е отпусната ПОСВ; отказано е отпускане на ПОСВ и е посочено, че относно надвзети суми от пенсии, длъжностно лице по ПО ще се произнесе допълнително. Повод за издаване на това разпореждане е проведена данъчна ревизия за разходване средства за ДОО (както и други публични задължения) на последния осигурител на касационен жалбоподател. Установено е, че дължимите вноски за ДОО към жалбоподател и други наети по трудови договори лица при този работодател/осигурител са начислявани, но не са внасяни. От това поведение на осигурителя се наложило да се приеме, че вследствие служебно заличаване на данните за г-н Борисов по подадената декларация, обр. 1 по чл. 5, ал. 4 от КСО, той не може да придобие правата по тази пенсия, тъй като осигурителния му стаж не достига до определения по чл. 68 от КСО. Със следващо разпореждане РНП-4-4-21-01284692/19.01.2023 г. на длъжностно лице, за ръководител ПО при ТП на НОИ София-град по отношение на касационен жалбоподател е разпоредено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО да възстанови добросъвестно получената сума за ПОСВ за период 01 ноември 2020 г. до 31 август 2022 г., общо в размер на 30602,38 лева. Разпореждането е обжалвано пред директор на ТП на НОИ, София - град и с решение 2153-21-50/24.02.2023 г., жалбата е оставена без уважение. При последвалото съдебно оспорване на решението на ответника по касационната жалба, състав на АССГ отхвърля жалбата на г-н Борисов като неоснователна. В хода на проведен административен и съдебен контрол, е прието, че разпореждането за възстановяване на добросъвестно получената сума за ПОСВ за посочения период от фондовете на ДОО е правилно. Мотивите за това са установени след отпускането на ПОСВ през 2020 г. нови данни, установени след проведено ревизионно производство по отношение на ДЕКС ЕООД. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати съществени процедурни нарушения в процедурата по издадени по отношение ДЕКС ЕООД задължителни предписания ЗД-1-21-00977201/12.08.2021 г. за заличаване на декларации обр. 1, по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани за жалбоподателя. Независимо, че тези предписания са известни, не в хода на развилото се по настоящия спор административно производство, а по предходни, оплакванията са затова, че издаването на тези предписания пряко засягат жалбоподателя; не е конституиран и не му била дадена възможност да защити правата си. От това производство, независимо, че задължението за изпълнение на предписанията е за осигурителя, правата на жалбоподателя са нарушени, по общото определение на чл. 15 от АПК, като гражданин, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт. В резултат на установеното неправомерно поведение на осигурителя, независимо, че е задължен по издадените задължителни предписания, последиците по възстановяване на добросъвестно получените пенсии за периода следва да са за жалбоподателя. Възразява се събирането на сумата от краен получател, а не от осигурителя, който не само е бил недобросъвестен, а с противоправното си поведение, освен, че е злоупотребил с фондовете за ДОО и им нанесъл щета е увредил права и интереси на други лица. Касационен жалбоподател не приема становището на първоинстанционния съд, че от неучастието му в производството по издаване на задължителните предписания, правото му на обезщетение не било накърнено, а имало друг начин на защита. Този извод на съда, както отбелязва касационен жалбоподател е незаконосъобразен. Действително производството по издаване на задължителни предписания се развива между контролните органи на НОИ и осигурител. Но адресат на действията, за които е задължен осигурителя, със негативно засягане на правната му сфера е касационен жалбоподател. Като следствие от процедурата по издаване на задължителните предписания, контролните органи са издали разпореждането за прекратяване на пенсията на Ю. Борисов, факт, с който последният се съгласява, според административния съд. Влязлото в сила разпореждане, с което е отменено разпореждането за отпусната ПОСВ е предхождащо това от 19.01.2023 г., с което е разпоредено да бъдат възстанови добросъвестно получените суми за пенсия общо за периода м. ноември 2020 г. м. август 2022 г., включително, Спорният въпрос е налице ли са новоустановени факти и обстоятелства, за да се предприемат действия по възстановяване на неправилно отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради заличения осигурителен стаж, за периода от м. 09, 2017 г. м. 04, 2020 г. Правното основание, на което се претендира възстановяване на добросъвестно получени пенсии изключва неправомерно поведение при извършване на дължимите действия при подаване на искане за отпускане ПОСВ. Безспорно е, че неправомерните действия и изготвяни документи са изцяло от страна на заличения осигурител. Спорно е, според съдебния състав как се формира отговорността на добросъвестния ползвател на социалната услуга при умишленото му въвеждане в заблуждение, че осигурителните му права не се нарушават, от страна на задължения към НОИ осигурител. Противоправното поведение по нарушаване на осигурителното правоотношение не следва да се компенсира от добросъвестния получател на услугата. Дори нормативно, ако е субект на задължение по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, правният му интерес е засегнат: от заличаване на осигурителен стаж и следващо от задължение за възстановяване в полза на НОИ на добросъвестно получени суми за пенсии за посочения период. Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица освен ако след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Разпоредената проверка вх. 1043-21-1451/10.12.2019 г. срещу осигурителя ДЕКС ЕООД е по повод сигнал и извън сроковете по ИНСТРУКЦИЯ 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, както и този по чл. 121 от АПК. Контролните органи по чл. 108 от КСО издават задължителни предписания за заличаване данни по декларация обр. 1 на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за касационен жалбоподател на 12.08.2021 г. Като основание за издаване на задължителните предписания ЗД-1-21-00977201/12.08.2021 г. се посочва, че за лицата със сключени трудови договори не се внасяни осигурителни вноски и подаващото информация в НОИ търговско дружество е фиктивен осигурител. От същата дата е и КП КВ-5-21-00977215, съставен от старши инспектор по осигуряването. Има основание да се противопоставя позицията на касационен жалбоподател, за нарушение на принципи на административното производство. Проверката от страна на контролни органи на НОИ, за да се стигне до резултат, да е установено, че работодателят/осигурител не е внасял дължими осигурителни вноски за наетия по трудов договор жалбоподател от 2017 г. е започнал преди да постъпи искането за отпускане ПОСВ от г-н Борисов. Двете производства се развиват по едно и също време, но изводите на специализираната администрация са обективирани в ЗП и КП, след като орган по пенсионно осигуряване приема, че касационен жалбоподател отговаря на позитивни условия за отпускане на ПОСВ. За да приеме, че лицата, за които са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО и подавани уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, старши инспектор по осигуряване, като издател на КП приема, че за 2017 г. и 2018 г., осигурителят не е подавал ГДД, няма регистрирани фискални устройства и не е извършвал стопанска дейност, а по отношение на лицата, за които са издадени ЗП, както и касационен жалбоподател, трудова дейност не била доказана. Тези доводи се приемат от ответника по касационната жалба и от съдебния състав на АССГ, но не са от решаващо значение за да рефлектират върху дейността на касационен жалбоподател в дружеството. За да обоснове съдебния акт, първоинстанционен съд приема, че от страна на осигурителя не е извършвана стопанска дейност, като сочи подадено заявление до поделение на НАП. Този факт не се спори, но е спорно, безспорно ли е установено, че касационен жалбоподател за времето, през което формално е осигуряван, извършвал ли е трудова дейност. В тази връзка, в хода на административно производство е изискана информация от него и дадените сведения са възпроизведени в съдебното решение. Съдът, не взема отношение дали сведенията от Ю. Борисов удостоверяват трудова дейност. Върховният административен съд многократно е постановявал, че за осигурено лице следва, едно от условията, на които е необходимо да отговаря, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО (в този смисъл са решение 314/2016 г. по а. д. 3171/2015 г. на ВАС, решение 211/2016 г. по а. д. 3681/2015 г. на ВАС, решение 292/11.01.2017 г. по а. д. 14312/2015 г. на ВАС, решение 220/2014 г. по а. д. 12497/2013 г. на ВАС и други). Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, които би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам и правото на получаване на обезщетения при наличието на останалите предпоставки за целта. Предвид горното без значение за изхода на спора е дали осигурителят е спазвал нормативните актове по ДОО. Съществено е дали Борисов реално е упражнявал трудова дейност за дружеството съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителното събитие. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, че касационен жалбподател е полагал труд като Ръководител отдел по маркетинг в полза на ДЕКС ЕООД, съответно не само трудово, а и осигурително правоотношение между Борисов и този работодател е възникнало валидно и за него осигурителни вноски са били дължими. Изложеното изключва правомощието на административния орган да нареди на Иванов да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване добросъвестно получените суми за пенсии. Сведенията за упражнявана трудова дейност на касационен жалбоподател са изискани от административен орган, по издадени задължителни предписания ЗДЛ-1-21-00756272/19.05.2020 г., с приложен към тях отговор от 15.06.2020 г. Отпуснатата ПОСВ е по разпореждане на орган по ПО от 17.11.2020 г. За тричленен състав на Шесто отделение на ВАС, това обстоятелство не е обсъдено нито от ответник, нито от АССГ. ЗП от 19.05.2020 г., са дадени на касационен жалбоподател за изясняване на трудовата му дейност при осигурителя ДЕКС ЕООД, през време, когато срещу последния има неприключило административно производство във връзка с подаден сигнал и разпоредена проверка. В случая е установено упражняване на трудова дейност, по аргумент за по силно основание, предвид издаденото на 17.11.2020 г. разпореждане, с което е отпусната ПОСВ. Изискването на законовата разпоредба на КСО, съдържаща определението за осигурено лице, е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно освен, че лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. След проведена анкета по издадените задължителни предписания от 19.05.2020 г, длъжностно лице по ПО в пределите на компетентността си приема, че са налице основанията за отпускане ПОСВ. Следващите действия и актове на администрацията през 2021, 2022 и 2023 г. са изцяло в противоречие с установеното към м. ноември 2020 г. Не е спорно, че първоинстаниционен съд възпроизвежда актовете на администрацията, но не обсъжда обвързаността на установеното към дата на отпускане ПОСВ и въведените през 2022 г. нови данни, на основание на които е издаденото последно разпореждане и обжалвано пред него решение на директор на ТП на НОИ. Както се сочи, а това е така, противоправното поведение по нарушаване изискванията за внасяне на задължителни осигуровки е изведено като приложимо правно основание по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Спорът е, нови данни и доказателства ли са ЗП и КП, при основателните съмнения, че в хода на проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, по това има или няма основания за отпускане на ПОСВ, административен орган е имал основателни съмнения по отношение поведението на осигурителя, имал е възможност да спре процедурата по отпускане пенсия и не го е сторил. Следва да се отбележи, че ЗП от 19.05.2020 г., както и ЗП от 12.08.2021 г., с които е разпоредено заличаване на осигурителни данни за касационен жалбоподател са издадени от един и същ старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град. Формално, според ответник новите данни се приемат за установени, считано от 12.08.2021 г., от която дата са КП и ЗП. Това, че не е упражнявана трудова дейност от касационен жалбоподател е довод на административният орган, който безмотивно приема това. Сведенията за вида на трудова дейност и изпълнението на трудови задължения, се опровергава от необорените сведения от касационен жалбоподател с посочване на трудова дейност като тази, относно медийните му разработки се съвместява с дейности по длъжностната характеристика. Фиктивността на осигурителя, приета от ответник, в случая е непротивопоставима на това, че по отношение на касационен жалбоподател има трудов договор, упражнявана трудова дейност, подадени са данни за това, подавани са данни за дължими осигурителни вноски, които не са платени. Тези обстоятелства не с обсъждани от първинстанционния съд. Настоящият съдебен състав също намира, че липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период не е изследвана в производствата по административен и съдебен контрол. Твърдяната от касационен жалбоподател трудова дейност го квалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент на прекратяване на трудовия договор. Упражняваната трудова дейност, дори да няма пряка връзка с разпореждане РНП-4-4-21-01284692/19.01.2023 г. на дл. лице ПО ТП на НОИ София се приема като противопоставима на факта, безспорно ли е установено, че касационен жалбоподател не е осигурено лице. От това следва, че констатациите в КП от 12.08.2021 г., както и ЗП от същата дата към осигурителя са непротивопоставими на касационен жалбоподател като осигурено лице, още повече, той не е адресат на тези актове. Както ответник, така и първоинстанционният съд приемат, че установеното през 2021 г., в резултат на данните от КП, издадените задължителни предписания, както и издаденото през 2022 г. разпореждане, влязло в сила, за отмяна на отпуснатата ПОСВ са новоустановени факти и обстоятелства, които са довели до заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО по отношение на Юрий Борисов. Именно тези обстоятелства били нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. В предходно разпореждане [номер]/75/14.10.2022 г. на дл. лице ПО при ТП на НОИ София се посочва неоснователно посочени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за да се разпореди отмяна на разпореждане от 17.11.2020 за отпусната ПОСВ и отказ да бъде отпусната такава пенсия. Съдът се концентрира върху това разпореждане, като приема, че след като е влязло в сила, юридическите предпоставки за издаване на разпореждането от 19.01.2023 г. са налице, следователно има годно правно основание за издаването му, а оттам и решението с което е потвърдено на директора на ТП на НОИ е правилно. Споделя се извод на административен орган, че осигурител неоснователно е подавал данни, които са заличени със задължителни предписания ЗД-1-21-00977201/12.08.2021 г. При неоспореното полагане на труд от страна на ответник по касационната жалба, дори да са заличени данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за касационен жалбоподател, трудовото правоотношение е налице с оглед на представените по делото относими доказателства. Формално приетите нови данни и доказателства следва да са обвързани и с това оспорващият неоснователно да е получавал ПОСВ, на каквато да няма право. От друга страна, в предходно административно производство е установено упражняване на трудова дейност, от която следват осигурителни права, но работодателят/осигурител заради собственото си поведение не заплаща осигурителните вноски. Отричането на трудовото правоотношение между работника и работодателя и по-конкретно реалното изпълнение на трудова дейност от страна на наетото лице, поради обстоятелството, че работодателят не изпълнява обвързващи го задължения към приходната и осигурителна администрация, по същество противоречи на основното право на труд на гражданите, закрепено в чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. В случая, оборването на такива твърдения не е извършено, а и не е обсъдено. От последното не следва да се приема безкритично единствено административно разпореденото заличаване на данни, както и липсата на основание за отпусната ПОСВ по отмененото разпореждане от 17.11.2020 г. Издаденото разпореждане РНП-4-4-21-01284692/19.01.2023 г. , издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е резултат от установено от проверка срещу ДЕКС ЕООД. За установени нарушения е ангажирана имуществената отговорност на юридическото лице, но лишеното от мотиви разпореждане не пояснява защо сумите от пенсии за периода са неоснователно получени, а както се посочи, за този период е установена трудова дейност. Именно поради извършваната трудова дейност, административен орган е преценил основанието за отпускане на този вид пенсия. По отношение неупражнявана стопанска дейност от юридическото лице се засяга предшестващ период от 2017 и 2018 г., което не се обсъжда във връзка с оспорването на разпореждането от ответник, както и на решението от първоинстанционен съд. Дължимостта на определената за възстановяване добросъвестно получена сума се обвързва с влязлото в сила разпореждане от 14.10.2022 г., в частта с която се отменя предходно за отпускането на ПОСВ. Отмененото разпореждане е във връзка с неправилно зачитане на осигурителен стаж, който е заличен затова, че осигурителят не е изпълнил задължения към ДОО. Този факт е безспорен. В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО се налага извода, че от 01.09.2017 г. за жалбоподателя е възникнало осигуряване, тъй като от тази дата той е започнал да упражнява трудова дейност. От този ден за работодателят му е възникнало задължение да внася за него осигурителните му вноски. Следователно жалбоподателят е придобил качеството осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, а ДЕКС ЕООД е имал качеството осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО в периода, през който са били в трудовоправни отношения. Установено е, че осигурителят е длъжник на големи по своя размер публични задължения, сред които и осигурителни вноски. Невнасянето на осигурителни вноски не следва механично и безкритично да се приема като единствено и достатъчно условие за липса на реален и действителен трудов и осигурителен стаж, нито пък да се приема като фактор, водещ до липса на качеството осигурено лице на касационен жалбоподател и липса на качеството осигурител, съобразно законовото определение за дружеството, в което той е полагал труд. Решението на административния съд не обсъжда полагането на трудова дейност, което се приема като необоснован съдебен акт, постановен в противоречие с правни норми. Неправилно е коментирането на чл. 10 от КСО, защото при неоспорени данни, че е налице трудова дейност, а този факт не е обсъждан нито от съда, нито от административния орган, в лицето на ответник и на длъжностното лице, издало потвърденото разпореждане РНП-4-4-21-01284692 от 19.01.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Спорно е, в случая, след като не е установена фиктивна трудова дейност, или изобщо да съществува такава, за да се отхвърлят успешно правата на осигурения и да му се вмени задължение за възстановяване на добросъвестно получена сума, единствено поведението на неизправен осигурител ли следва да предизвика имуществени последици за него. Според съдебния състав, ценейки събраните доказателства се налага извод, че касационен жалбоподател отговаря на изискванията за осигурено лице. Предвид горното без значение за изхода на спора е дали осигурителят е спазвал нормативните актове по ДОО. Съществено е дали касационен жалбоподател реално е упражнявал трудова дейност за дружеството съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и поради това може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към момента на настъпване на осигурителното събитие. От събраните по делото доказателства в производството пред първата инстанция безспорно е установено, но както се установи и посочи, необсъдено, че г-н Борисов е полагал труд като Ръководител отдел по маркетинг, включително и отговарящ за връзки с медии по сключен трудов договор и в полза на ДЕКС ЕООД. Не само трудово, а и осигурително правоотношение между касационен жалбоподател и този работодател е възникнало валидно и за него осигурителни вноски са били дължими. Изложеното изключва правомощието на административния орган да нареди на Борисов да възстанови в бюджета на Държавното обществено осигуряване добросъвестно получените суми за получавани пенсии. От изложеното следва извод, че са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Развитите оплаквания, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, намират опора в данните по делото и се потвърждава от изводите от касационната проверка. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО неправилно е приложил сочените норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град също е издал незаконосъобразен административен акт. Като е отхвърлил жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При наличните факти по спора, следва да се постанови съдебен акт по същество като се отмени обжалваното решение 2153-21-50/24.02.2023 г. на директор на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане РНП-4-4-21-01284692/19.01.2023 г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град. Основателно е искането на процесуален представител на касационен жалбоподател за присъждане на деловодни разноски по представен е списък в размер на 1230 лева. Във връзка с изложеното, тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд