Решение № 37 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 7/2016 г.

Решение № 37 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 7/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Даниела Атанасова Производството е по глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на н. ч. д. № 348/2015 г. по описа на Окръжен съд - Русе и за отмяна на постановеното по делото определение № 343/15.07.2015 г. Изложени са доводи за наличието на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Поддържа се, че е допуснато съществено нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 25 вр. чл. 23 от НК.

В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа предложението по изложените в него съображения. Пледира да бъде възобновено производството по делото и да бъде отменен постановеният по него съдебен акт.

Осъденият Д. Д. моли съда да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното производство.

Служебният защитник на осъдения счита, че искането е неоснователно по съображения, че именно прокуратурата е сезирала окръжния съд с искане за прилагане на чл. 25 вр. чл. 23 от НК.

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 2 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение № 343/15.07.2015 г. на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 от НК на осъдения Д. И. Д. е наложено най-тежкото измежду наказанията, определени с определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1960/2013 г. на Районен съд - Русе и с присъда по н. о. х. д. № 368/2014 г. на Окръжен съд - Русе, а именно: десет години лишаване от свобода.

Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип и е зачел предварителното задържане и изтърпяната част от наказанията по посочените наказателни дела.

Определението не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 30. 07. 2015 г.

За да постанови определението си, окръжният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Цитираната разпоредба предвижда, че съдът налага най-тежкото измежду определените наказания само когато деецът е извършил няколко престъпления в условията на съвкупност, т. е. преди да има влязъл в сила съдебен акт за кое да е от престъпните посегателства. Извършването на ново престъпление след като по отношение на дееца вече има постановена влязла в сила присъда обосновава неприложимост на посочената правна норма. Коментираният казус е точно такъв.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост по отношение на Д. Д. са постановени общо петнадесет присъди, като първите тринадесет от тях са влезли в сила в периода 2000 г. - 2008 г., касаят деяния, извършени от осъдения в периода 1999 г. - 2008 г. и са групирани в три групи.

Последните две осъждания на Д., които са и предмет на настоящото дело, са както следва:

• С определение за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 1960/2013 г. на Районен съд - Русе е признат за виновен за престъпление по чл. 343 В, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено на 27.04.2013 г., като му е наложено наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една година. Определението е влязло в сила на 01.11.2013 г.

• С присъда № 32/15.09.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 368/2014 г. Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 02.12.2013 г. Съдебният акт е влязъл в сила на 04. 06. 2015 г.

Видно е, че деянието, за което е постановена втората присъда, е извършено един месец след като е влязло в сила определението, с което Русенският районен съд е одобрил споразумението по н. о. х. д. № 1960/2013 г. При наличието на това обстоятелство контролираната инстанция е следвало да остави без уважение искането за кумулиране на двете наказания. Като е наложил най-тежкото измежду двете наказания без да са налице предпоставките за това, окръжният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че е бил сезиран с искане от прокурора не го освобождава от задължението му да провери дали са изпълнени императивните изисквания на чл. 23 от НК.

Изложеното налага да бъде възобновено наказателното производство и атакуваното определение да бъде отменено. Тъй като законосъобразното решаване на делото предполага утежняване положението на осъденото лице, касационната инстанция не би могла да се произнесе по същество, а следва да върне същото на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане окръжният съд следва да съобрази, че осъденото лице е задържано за изтърпяване на наказание лишаване от свобода и съгласно чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитата му е задължителна.

Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение