Решение № 3564 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16618/2013 г.

Решение № 3564 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16618/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 20, ал. 3 от Закона за туризма (ЗТ, отм.). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение № 14996 от 13.11.2013 г., постановено по а. д. № 4930/2013 г. по описа на ВАС, седмо отделение. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати от ВАС нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и постановяването на ново, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на "Милди 2000" ЕООД против негова заповед № РД-14-08 от 18.01.2013 г. Ответната страна - "Милди 2000" ЕООД, в представено писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на тричленния състав на ВАС. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на ВАС по жалба на "Милди 2000" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, е отменил като незаконосъобразна заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма № РД-14-08 от 18.01.2013 г., с която дружеството е заличено като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта "туроператор" и е обезсилено издаденото удостоверение за регистрация № 4260 от 28.01.2005 г. За да постанови този правен резултат тричленният състав на ВАС е приел, че неизпълнението на задължението по § 9, ал. 2 от Наредбата не може да доведе до осъществяване на фактическия състав на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм.) и с оглед на това да обоснове законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното решение е правилно. При правилно установената фактическа обстановка, първоинстанционният състав на съда е направил извод, че задължението по § 9, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора (Наредбата), приета с ПМС № 82/2012 г., във вр. с чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата произтича от подзаконов нормативен акт. Това задължение обаче не е регламентирано в ЗТ (отм.) или друг закон и е различно от задължението на туроператорите по чл. 42, ал. 1 и 4 от ЗТ. Задължението по чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.) е изпълнено от "Милди 2000" ЕООД, а неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и 2 от Наредбата, тъй като не е предвидено в ЗТ (отм.), не попада в обхвата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от същия и не може да бъде основание за налагане на най-тежката предвидена в ЗТ (отм.) санкция - заличаване на жалбоподателя от регистъра на туроператорите и туристическите агенти и обезсилване на издаденото му удостоверение за вписване в същия. Недопустимо е чрез разширително тълкуване на законова императивна норма, тя да се прилага за случаи, несъответстващи на очертания в хипотезата й фактически състав. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на материалния закон. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.), задължава туроператорите ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Това изискване е спазено от настоящия ответник. Видно от данните по делото застраховката по чл. 42, ал. 1 ЗТ (отм.) не е с изтекъл срок и същата е вписана в регистъра по чл. 17, ал. 2 ЗТ (отм.). Съгласно чл. 42, ал. 6 от ЗТ (отм.), условията и редът за сключване на застрахователния договор по ал. 1 се определят с акт на МС, с който се регламентират застрахователното покритие, лимитите на отговорност, начина на определяне на застрахователната премия и други. Наредбата е изменена и допълнена с ПМС № 82/25.04.2012 г., което е обнародвано в ДВ бр. 34/4.05.2012 г. и влиза в сила от същия ден. Изменени са разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата и Приложението към чл. 10, ал. 1, с които са увеличените минималните застрахователни суми при сключване на задължителна застраховка, а съгласно § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 82/2012 г., туроператорите със сключени застрахователни договори са задължени да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2, в срок два месеца от влизането в сила на постановлението, а в 14-дневен срок от анексирането или подновяването им са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). От така установеното следва, че цитираните разпоредби при изменението на Наредбата вменяват на туроператорите повторно изпълнение на задължението им по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.) и при анексирането на застрахователните им договори, съобразно изменението на приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Разпоредените с § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 82/2012 г. въвежда нови задължения, различни от съществувалите такива по чл. 42, ал. 1 и 4 от ЗТ (отм.) за туроператорите, вече вписани в регистъра, които обаче не са включени в задълженията им по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), поради което не са основание за налагане на най-тежката санкция - заличаване на регистрацията като туроператор. Заличаването на регистрацията на посоченото основание - чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) по естеството си съставлява административно-наказателна санкция, при налагането на която министърът действа при условията на обвързана компетентност. Но в конкретния случай не е налице нарушение, което да е предвидено в закона и да е извършено от "Милди 2000" ЕООД, поради което не може да се налага най-тежката предвидена в закона санкция - заличаване на регистрацията. Изводите на тричленния състав в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. Съдът е изложил и подробни мотиви за липсата на фактически и правни съображения в обжалваната заповед, които да конкретизират на коя от хипотезите на § 9, ал. 1 и 2 от ПЗР на Наредбата във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата, се основава властническото волеизявление. Посоченото освен, че се явява нарушение на материалния закон, е създало пречка за съда при извършване на контрола за законосъобразност на оспорения административен акт. Предвид на така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустим, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав при II колегия,