Решение № 4676 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2014 г.

Решение № 4676 от 27.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8628/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново срещу решение № 147 от 22.05.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 751/2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 151201871 от 18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 327 от 26.07.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, относно установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за сумата над 8 624.76 лв. със съответните лихви за забава. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че в хода на ревизията е извършена проверка на приходите и разходите на ревизираното лице Милена Валентинова Илиева, изготвен е паричен поток за установяване и съпоставка на входящи и изходящи парични потоци с цел документално доказване на извършени от лицето разходи в брой към определен момент. Поддържа, че е изключително важно тази съпоставка да се извърши към определен момент, тъй като никой не може да похарчи пари, които не притежава в наличност към момента на плащането. След като лицето е извършило разходи, което не отговарят на декларираните, разликата подлежи на облагане по реда на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Установеното превишение на изразходваните средства над получените от лицето суми налагало извод, че към конкретен момент лицето не е разполагало с парични средства, за да извършва разходи. След като лицето е правило разходи към конкретен момент, то е разполагало със средства, т.е. имало е недекларирани приходи, които следва да се разглеждат като отделен източник по чл. 17 ЗДДФЛ. Счита за житейски нелогична позицията на съда с последващо получени приходи да се покриват предходно извършени разходи. Поддържа, че облагането по чл. 48 ЗДДФЛ е извършено на годишна база, а месечното/дневно проследяване е единствено за целите на формиране на паричния поток и установяване на укритите приходи. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Велико Търново и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Ответницата по касационната жалба Милена Валентинова Илиева от гр. Плевен не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради неизлагане на мотиви, защо данъчната основа за 2010 г. е различна от приетата от приходната администрация. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Оспореният пред АС РА № 151201871 от 18.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, е за извършена ревизия на Милена Валентинова Илиева за установяване на данъчните й задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г. и за вноски за ДОО, за ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. Общо установените задължения са в размер на 40 780.05 лв. Ревизиращият орган е установил обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние, от което е направен извод за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При изготвения паричен поток е установено превишение на разходите над приходите както следва: за 2006 г. - 4 055.04 лв., за 2007 г. - 17 830.08 лв., за 2008 г. - 5 784.96 лв., за 2009 г. - 6 539.49 лв. и за 2010 г. - 96 032.00 лв. Сумите са квалифицирани като доход с недоказан произход. За спорната 2010 г. като приходи са взети предвид изтеглени суми от банкови сметки, открити на името на ревизираното лице и получена сума в брой за отдаване на лизинг на лек автомобил Ауди А8 по договор с Гален Бенчов Цоков. Няма спор, че за ревизирания период на лицето не са изплащани възнаграждения по трудови или извънтрудови правоотношения. Като разход са взети предвид платени суми за придобиване на автомобили Ауди А8 и Ситроен Саксо и пазарна оценка на СМР към 1.12.2010 г. за изграждане на недвижим имот - ателие № 93, тип мезонет с разгърната застроена площ от 61.55 кв. м., находящ се в гр. Несебър, ул. "Слънчев бряг" № 1, на база възложена и приета в хода на ревизията експертиза. По нотариален акт № 154, т. ХI, рег. № 5667, н. д. № 2071 от 18.05.2007 г. лицето е закупило право на строеж за изграждане на самостоятелен обект в сграда - посоченото ателие № 93 в гр. Несебър за сумата от 13 900 лв., включена в разходната част на паричния поток за 2007 г. Данъчната основа за облагане за 2010 г. е определена в размер на 90 272.00 лв. Установено е задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 9 027.20 лв. и лихви в размер на 1 677.33 лв. За да определи пазарна оценка на СМР услугата по изграждане на недвижимия имот (въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 306/1.12.2010 г.) ревизиращият орган е приел, че не са ангажирани никакви доказателства във връзка със строителството на недвижимия имот, нито са налице данни относно конкретните уговорки между страните. Лицето е представило нотариален акт за замяна № 33/3.08.2011 г. на недвижимия имот срещу лек автомобил Мерцедес S350 L. Съдът е приел, че са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК при наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, респ. правилно са приложени презумпциите по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК и фактическите констатации на оспорения РА следва да се считат за верни до доказване на противното на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел за правилен подхода на ревизиращия орган, че сумата от 13 900 лв. по нотариален акт № 154, т. ХI, рег. № 5667, н. д. № 2071 от 18.05.2007 г. е само за закупеното право на строеж. Поради липсата на доказателства за конкретни уговорки със строителя "Глобал строй 1" ЕООД е приел, че Илиева е вложила допълнителни средства за фактическото изграждане на имота, а доплащането за строителството е станало на 1.12.2010 г. - правилно установено посредством оценителска експертиза, което било допустимо в производството по аналог по чл. 122 ДОПК. Изложени са правни мотиви за неправилно определяне на данъчните основи за облагане за целия ревизиран период, тъй като данъкът следвало да се определи за календарна година, а извършената при ревизията съпоставка по дни и определяне на данъчна основа на месечни периоди била в нарушение на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ. За спорната 2010 г. съдът е изчислил данъчна основа в размер на 86 247.75 лв. при общи доходи в годишен план от 8 240.00 лв., разходи в размер на 100 247.75 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на 5 760.00 лв. Определен е данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 8 624.76 лв., над която сума РА е отменен като незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни и съобразени с константната практика на ВАС са правните изводи на административния съд за определяне на данъчната основа на годишна база. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишния доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Определящо е крайното годишно салдо за 2010 г., което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при изчисленията на данъчните задължения на лицето. Неоснователни са оплакванията на касатора, че с РА облагането по чл. 48 ЗДДФЛ е извършено на годишна база, а месечното/дневно проследяване е единствено за целите на формиране на паричния поток и установяване на укритите приходи. Посочената сума в колона 6 от таблицата на паричния поток "Отрицателно салдо" е сбор от установени превишения на разходите над приходите към конкретен ден. Правилен е подходът на административния съд да изчисли задължението на годишна база. Използваните от съда данни са взети изцяло от посочените от приходните органи в таблицата на паричния поток за 2010 г. - приходи в размер на 8 240.00 лв., разходи в размер на 100 247.75 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на 5 760.00 лв. Аритметично правилно е изчислена, както данъчната основа в размер на 86 247.75 лв., така и размерът на дължимия за 2010 г. данък по чл. 48 ЗДДФЛ от 8 624.76 лв. По изложените съображения и като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на РА в частта за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за сумата над 8 624.76 лв., административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са допуснати визираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,