Решение № 5774 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2021 г.

Решение № 5774 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД гр. Бургас, подадена чрез пълномощник адвокат Е. К., срещу решение № 1767/17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1701/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Писмена покана на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми получени без правно основание, с изх. № РД-25-534-2/6.08.2020 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК)-Бургас. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата Директорът на РЗОК гр. Бургас оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми получени без правно основание, с изх. № РД-25-534-2/06.08.2020 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК)-Бургас. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и при спазване на предвидените процесуални правила, в предвидената от закона форма с посочени правни и фактически основания за издаването. Съгласно чл. 84 от ИД № 020903 от 20.02.2020 г., чл. 64, ал. 1 от ДС-47 от 20.02.2019 г. и чл. 61, ал. 1 от ИД № 020903 от 17.05.2019 г., когато изпълнителят е получил от НЗОК суми без правно основание, които не са свързани с нарушение по ЗЗО и това е установено при проверка, същият е длъжен да възстанови на възложителя неоснователно получената сума по договора. Съгласно чл. 1 от ИД № 020903 от 20.02.2020 г. жалбоподателят се е задължил да оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица. По делото било безспорно установено, че РЗОК е заплатила дейност на УМБАЛ "Дева Мария" по КП 56 "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми" за периода от 28.03.2019 г. до 2.04.2019 г. на пациент. С формуляр Е 108 ВЕ с вх. № 99-00-1234-8/27.08.2019 г РЗОК е информиран за прекратяването на правото за обезщетения в натура при общо заболяване и майчинство, след като осигуровката на ЗОЛ е изтекла на 5.03.2019 г. и е прекратено действието на формуляр Е 106 ВЕ, издаден на 24.09.2019 г., поради което е направен извод, че сумата от 500 лв. е неоснователно получена от жалбоподателя, тъй като към датата на хоспитализацията пациентът не е бил здравноосигурено лице. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, доколкото в настоящата хипотеза не се разглежда виновно поведение от страна на изпълнителя по договора, нито се касае за вменено нарушение при упражняване на договорените дейности. В настоящия случай релевантно за спора е към датата на хоспитализацията представлява ли пациента, за когото е заплатено лечението съгласно договора между НЗОК и жалбоподателя, здравно-осигурено лице. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗО е регламентирано, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, което дава възможност на жалбоподателя да защити правата си по общия исков ред. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,