Решение № 5625 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2015 г.

Решение № 5625 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10608/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Е. П. и Р. Е. П., [населено място], чрез проц. си представител адв. С. М., против решение № 3020/30.04.2015 г., постановено по адм. д. № 7295/2013 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. и Р. П. против заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за имот 68134.2822.271 с твърдения, че относно този имот записаните данни за собственост не са верни. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна като е изложил съображения, че записването е в изпълнение на съдебно решение, което е определящо за органа относно данните, подлежащи на вписване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, поради което е достигнал до неверни правни изводи. С процесната заповед е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на имот с идентификатор 68134.2822.271, район В., С. община в производство по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. При преценката за законосъобразност, съдът е приел, че производството е по чл. 49 от ЗКИР и е следвало да прецени дали са спазени административнопроизводствените правила и изискванията по чл. 41 ЗКИР при записването на имота в кадастралния регистър на определено лице. В случая, процесният имот е записан на ответниците - СО, район В. и Г. С. В. Административният орган е допуснал нарушение на закона, тъй като първият от тях притежава документ за собственост (А. № 358/23.10.1997 г.), който е отречен като титул на собственост в производство по чл. 97 от ГПК (отм.) с влязло в сила на 23.08.2011 г. решение от 07.05.2011 г. по гр. д. № 9903/2010 г. на СГС, с което е разрешен спорът за материално право. Имотът е отписан от актовите книги за общинска собственост със заповед № РД-57-142/01.11.2012 г., в който смисъл е издадено и удостоверение № ОИ-9400-109/1/04.12.2012 г. Както административният орган, така и съдът в производството по оспорване на акта, издаден на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са преценили актовете, които легитимират касаторите като собственици на имота. Не е установено, че записването в кадастралния регистър е станало при спазване на изискванията на закона - чл. 41, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗКИР. Видно от приетите по делото относими писмени доказателства, всички те са в незаверено/нечетливо копие и без данни за вписване на съдебното решение на СГС и на А. в службата по вписвания по реда на чл. 112, б. "з", във връзка б. "а" от ЗС, съответно - по чл. 58, ал. 1 от ЗОбС, което е нарушение както на съдебнопроизводствените правила по чл. 183 от ГПК, така е и особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, по арг. от чл. 61, ал. 1, т. 11 от ЗКИР. Оспореният административен акт е обективиран като такъв за изменение на КККР, а всъщност е за одобрение на КР, след отмяната на заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. с влязло в сила решение № 2960/04.06.2012 г. по адм. д. № 9571/2011 г. на АССГ. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че този порок не е от съществено значение, след като са били налице фактическите основния за издаването й и погрешното посочване на правното основание от административния орган не представлява съществено нарушение на административно производствените правила. В мотивите на акта съдът изрично е изложил съображения, че преписката трябва да бъде върната на административния орган за нанасяне на чл. 30, ал. 2, т. 2 вр. чл. 61, ал. 1 ЗКИР, което неправилно е тълкувано от АССГ в обжалваното решение, че с предходното решение, задължително за административния орган, е било определено единствено да се впише СО, район "В.". С решение от 07.05.2011 г. на СГС е било установено спрямо жалбоподателите, че се собственици на процесния имот, със заповед от 01.11.2012 г. имотът е бил отписан от актовите книги за общинска собственост, решението на АССГ е от 29.06.2012 г., а оспорената заповед е от 23.04.2013 г. В производството по адм. д. № 9571/2011 г. на АССГ касаторите не са участвали. Техният имот 68134.2822.271 е отписан от актовите книги за общинска собственост, което налага извод, че в процесната заповед се съдържат неверни данни относно правото на собственост на имота, доказано по безспорен начин с приложените по далото доказателства, вкл. от изслушаната и приета, неоспорена от страните СТЕ, доказваща идентичност на отразения имот с този по решението на СГС, с което е признато правото на собственост на касаторите спрямо него. Заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона по чл. 7, чл. 9 и чл. 11 от АПК. Като обобщение - оспорената заповед е издадена при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, което съдът не е установил при контрола по чл. 168 от АПК. Решението е валидно, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е от компетентен орган, но е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед, в оспорената й част, съответно да бъде отменена и преписката върната на административния орган за вписване на верни данни за собственост, съобразно закона и доказателствата. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав